Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Чудото от разстояние: нови стихове от Палми Ранчев

29.02.2012 1

Из сборника „В процепа на хоризонта”

 
 
Палми Ранчев пише поезия, разкази и романи. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Автор е на стихосбирките: "Шапката на скитника", "Манхатън, почти събитие", "Парцаливо знаме", "Хотелска стая", "Среднощен човек: биографии", "Любовник на самотни улици и запустели къщи" и "Такова синьо: видимо и скрито", на сборниците с разкази "Анонимни снайперисти"и "Малко късмет за по-късно", както и на три романа. Негови разкази и стихове са превеждани на английски, френски, полски, унгарски, турски, сръбски, гръцки и други езици.
 
 
 
 
СПОМЕН
 
               На Иван Пейчев
 
Поетът изглеждаше
по-възрастен
от своята майка.
Тя не го е раждала.
Поетът беше я родил
в стихотворение.
Или само в куплет.
 
Не изглеждаше
благодарен
за тази възможност.
Нито пък тя. Седяха
един срещу друг,
без да се поглеждат.
 
Тя го обвиняваше,
че прилича на старец,
който скоро ще умре.
Не намираше сили
да му го каже. Той
не намираше сили
да се съгласи.
 
 
 
ЗАПИСВАНЕ
 
Говорих с Иван Методиев – не помня колко дни,
откакто беше умрял. Питах го – не е важно какво –
и отговорите му забравях. Бяхме както обикновено
на маса. Той пушеше, пиеше водка и мълчаливо
поздравяваше непознатите. И само неочакваното
желание да го записвам напомняше, че го няма.
 
 
 
НЕРАВНОСТИ
 
                     На Иван Рембранда
 
Превръщаше годините
в цветове – оцветяваше
неравностите на душата.
И опасните дълбочини
 
на животинско-човешкото
и на човешко-животинското.
Майсторски оцветяваше –
виждаха се отдалече.
 
 
 
ОБВИНЕНИЕ
 
              На Георги Мицков
 
Сигурно усети сянката
на залеза, когато каза:
Ще доживея есента,
повече – едва ли?
 
Стана тъжно и неловко.
Започнах дните да броя.
Нетърпеливо се оглеждах –
ще се сбъдне ли предчувствието.
 
Какво предимство –
да вещаеш края си. Слял се
с чудото от разстояние.
Но есента отново дойде.
 
После и снегът – стана бяло.
Тогава ще се срещнем.
Не позна, приятелю. Не знам
дали разбираш упрека.
 
Спомняш ли си казаните думи?
Ето, виждаме се, сега и тук.
Живи сме като преди.
И още по-обикновени.
 
 
 
ВНИМАТЕЛНО
 
              На Иван Теофилов
 
Разбрах, че може и така.
Зеленото и бялото –
след пролетта и зимата –
събрани на едно място,
 
по едно и също време.
Докосват се, преливат
едно в друго, смесват се,
без да се разлее капчица.
 
 
 
ПОСВЕЩЕНИЕ
 
          Отново на Иван Пейчев
 
Имаме стотина
общи часа,
цигарен дим,
бутилки вино
 
и мълчание.
За разговорите –
не зная още.
Едва на сутринта
 
последен тръгвах.
Или се опитвах
да остана,
вече тръгнал си.
 

Палми Ранчев, стихове, Иван Пейчев, Георги Мицков, Иван Теофилов, Иван Методиев

КОМЕНТАРИ

Анонимен  08.03.2012 18:44 | #1

Niamam dumi.Ti napi6i komentar‚Palmi ! Kotze

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: