Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Вулгарно интервю: "Животът е голям педераст"

20.11.2012 4

Бащата на вулгарни романи Христо Калчев в разговор с Красимир Дамянов, автор на книгата „Студентът по хармония”, посветена на Виктор Пасков.

Виктор Пасков и Христо Калчев - и двамата вече в един друг свят
 
 
Хр.К.: Дамянов! Къде така като през турски гробища!
К.Д.: Тръгнал съм на гроба на Виктор.
Хр.К.: Ха! Днес не е Вси светии. Как можа да напишеш такава простотия за приятеля си!
К.Д.: Дръж се прилично! Не забравяй, че ти бях редактор на „Белият Дявол”, най-хубавото нещо, което си написал...
Хр.К.: Кой уби Виктор Пасков, копеле испанско? Ти ли? В книга ти намекваш за нещо такова...
К.Д.: Аз? Колкото ти – за Луканов в твоята. Не, Ице. Уби го, мисля, липсата на достатъчно ефикасни мерки от страна на швейцарските здравни служби преди, по време и след операцията му през пролетта на 2008 от напреднал кожен рак. Предполагам знаеш как е на Запад: по-скъпа осигурителна полица, по-скъпи процедури. Сентинелният метод, който приложиха върху мен шест години преди това за същия рак и с тумор на същото място (това даде повод да измисля в книгата ми мрачната история за ужаса на Пасков от паяка, който всъщност не беше паяк, а мишка), е все още много скъп. Но за разлика от Външно министерство, чийто служител беше Виктор, тогава имах пари, и сега съм тук, отсам камъка.
Хр.К.: Не ми разправяй живота си, а ми кажи как гушна чемшира малкият, ако знам, че знаеш... Ако не, разкарай се! Макар че би трябвало да съм ти благодарен, ако ти си го пратил при мен. След майка ми, той ми е най-близкият човек тук.
К.Д.: В по-широк план го уби българската действителност, както и теб между впрочем. А в по тесен – българската литературна традиция: разединението прави силата. Силата на управляващите, искам да кажа.
Хр.К.: Мен ме уби пиенето! Недей да философстваш... А за него съобщиха, че е починал от белодробен рак! Какъв е тоя метод, за който разправяш?
К.Д: Сентинелният метод се прилага от скоро, но у нас, до колкото знам, все още не. Но в Швейцария? Хайде де!.. Затова мисля, че е било въпрос на пари. Представлява вкарване на изотоп в кръвната система, който на екрана отчетливо показва до кой лимфен, стражеви възел (на латински – sentinela), е стигнал меланомът. При Виктор е бил стигнал –
(след като никой не си е направил труда да провери през съдбоносната пролет на 2008, когато ми гостува и ми показа белега от операцията) – до белите дробове! Оттук и заключението на нашите специалисти, когато са го сложили на скенера. Най-лесното. Белодробен рак. Макар че има ли значение как ще умреш?
Хр.К.: Има. Чувал съм го много пъти да казва, че сега наистина съжалява, че не е тръгнал с тебе тогава за Залцбург. Но че в цялата тая историческа (истерическа) глава в книгата ти за заминаването му на премиерата в издателството на Гранитски, вместо да тръгне с теб при д-р Кьолер в Залцбург, като по този начин бил пропуснал последния си шанс за сериозни изследвания, и после последвала смъртта му, имало само един верен момент: че му е харесало погребението в Народния театър… Ако е така, не бива да го упрекваш за приятелството му с предишния президент – моето погребение беше отвратително...
К.Д.: Не можах да дойда и на двете, за да преценя. Не бива да ми се сърдите. Но на панихидата му за четирийсетте пя такъв противен поп, че се чудя как нашият приятел не скочи от гроба да му тегли една!
Хр.К.: Да, чуваше се как каканиже чак до тук! Както си разбрал, на гробищната алея на културните дейци нямаше място до мен за Пасков, когато почина. Разделят ни няколко негодника. Но паметникът му е завиден. Макар и без кръст.
К.Д. Ако смяташ, че точно за него му завиждам, се лъжеш. Както и за баладата... Просто търсех, както сме си говорели приживе с теб за „Кръстника”, мотор, двигател за книгата си за Виктор. Конфликт. А какъв по-хубав, по-човешки двигател от завистта? Лесно разбираем за читателите. Толкова хора му завиждаха приживе, че мисля, че не е имало български писател събрал толкова ненавист около името си поради таланта си...
Хр.К.: Този твой роман изобщо не е за него, ако ме питаш, както и първата му част, „Пеперудата”, за хаванската ти пичка! За кого пишеш бе, Дамянов? За България ли? Я се засрами! Пишеш за дядовия си.
К.Д.: Не ме карай да съжалявам, че се поспрях на алеята ти!
Хр.К.: Ти наистина ли смяташ, че Виктор е бил ченге, бе? Ти и мен ще изкараш...
К.Д: Не, но пиша единствено за това, което съм чул и видял. Макар и да е роман, е действителен. Не измислям: размествам. Толкова хора го мразеха и от ляво, и от дясно, че ако е бил, когато започнаха да изкарват кирливите ризи, пръв щяха да го изтипосат. Следователно не е бил. Доволен ли си? Но пиеше с ченгета. Както и ти.
Хр.К.:Това е едно от удоволствията на писателския занаят, което ти не разбираш.
К.Д.: „Не пий мед с мечки”. Народна поговорка.
Хр.К.: Да. Но затова и никога няма да участваш в голям лов, Дамянов. Никога!
К.Д.: Знаеш ли как наричаше романите ти Виктор? Комикси. Тях ли имаш предвид?
Хр.К.: Ха-ха! Като се върне, ще види той!
К.Д.: Защо, не е ли в Орландовци?
Хр.К.: Не. Непрекъснато снове по Европа. Само че като призрак. Ако не в Байройт – каква дата сме днеска, сряда? – значи е в Миланската Скала с Борис Христов.
К.Д.: И ти?
Хр.К.: А аз си кръжа там, край онова софийско кръчме край канала. Не бях ли прав като ти казах, че никога не бих емигрирал, защото падаш три социални нива надолу?
К.Д.: Да. Прав беше. Но оцеляхме… Леля Берта как е? Сигурно е доволна, че синът й се е върнал към предишната си професия, към пеенето...
Хр.К.: Старата ти е сърдита. Заради ония думи, които си сложил в устата й: „Да ти пикна на гробеца”. И онова обръщение към сина й, което Деян Енев ти пусна в „Монитор” след смъртта му: „Седя си, копеле мъртво, в Тарагона…” Така не бива да се говори за мъртвите.
К.Д.: Не мисля, че уволниха Деян за това... 
Хр.К.: Не естествено… Днес редакторското поприще е по-несигурно от всякога.
К.Д.: Какво да ти кажа: и в Испания е същото…
Хр.К.: Между другото, като каза това, та се сетих: след „Дон Жуан” (Виктор не пропуска Моцартови празници), малкият се бил заинтересувал от оня твой доктор в Залцбург. Хьолер. Доктор Адски от книгата ти...
К.Д.: Виктор обичаше да кокетира със смъртта. Той му го измисли. И какво?
Хр.К.: Нищо. Него вече е нямало, нямало е как да го спаси. Бил престанал да практикува по времето, когато ти си мислел да го заведеш при него. Пропил се е, Дамянов, като мен. Забърсала го една медицинска сестричка от клиниката, развела го и му разказала играта.
К.Д.: Лъжеш. Искаш да ми пробуташ един от комиксите си ли? Да опошлиш порива ми да спася приятеля си?...
Хр.К.: Ако не вярваш, попитай оня доктор от Медицинска академия, българския му колега, който те заведе при него, та сега освен всичко си досадно жив. Оня дето прилича на Луи дьо Финес…
К.Д: Ти познаваш ли го?
Хр.К.: Доктор Стоименов? Естествено. Макар че умрях от друго, както ти казах. Развеждаше всичките ми закъсали герои по съответните светила по света. Коя мутра за какъвто лекар е. Без отстреляните. Ти просто има късмет. Вики – не. Какъв епилог, а? Чудовищен.
К.Д.: Да, животът е голям педераст. Думи на покойния.
Хр.К.: Смъртта не по-малко. Думи на приятеля му. А сега се разкарай със скапаната си книга!
К.Д. Знаеш ли, Ице? Я върви по дяволите!...
Хр. К.: За къде мислиш, че бързам?
 
 
Откъс от романа „Студентът по хармония” вижте в "Четиво"
 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  19.11.2013 09:14 | #4

Website traffic doesn’t come easy these days. It’s hard and it usually takes a long time. In many cases‚ too much time… So much that you might be ready to call it quits. One of my readers shared a website traffic service with me on my website and I want to share it with you. I was skeptical at first but I tried the free trial period and it turns out they are able to get hundreds of visitors to anyones website every day. My advertising revenue has increased tenfold. Check it out here: http://gmbal.com/1811l

Анонимен  06.12.2012 10:27 | #3

Вкарах данните на сайта. Няма резултат. Анонимността също убива.Красимир Дамянов.

Анонимен  27.11.2012 21:58 | #2

За съжаление‚ е бил ченге. Всеки може да провери на сайта на комисията‚ като му напише името. Убила ги българската действителност? Всяка действителност убива.

Анонимен  27.11.2012 00:00 | #1

450 са го прочели‚ 50 са го харесали‚ другите дано са го разбрали...

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: