Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Черният Пророк реши да ни зареже завинаги

25.03.2016 | автор:  Румен Леонидов5

Наздравица за Бащата на българската вулгарна проза

 
Десет години без Ицо.
 
България обеднява откъм пичове. Със смъртта на Христо Константинов Калчев обществото ни още повече се смали откъм мъже с характери, откъм забележителни същности. Ицо беше и си остава профил, когото не можеш да сбъркаш с никого в България.
Имаше вроден аристократизъм, буржоазно възпитание, манталитет на софийско копеле, бе харизматичен хулиган с маниери на разорен благородник. Баща му го убива Народния съд, отива си на 44 години, майка му – учителка по английски, е вкарала в жилите му консерватизма на извисеното самопрезрение, усмивката на всеопрощаващата доброта.
Всъщност Ицо Калчев бе герой от нашия национален игрален филм, чийто сериал продължава вече 23 години. И ако този епико-исторически трилър най-после спре, то няма да е, защото е финализиран като сюжет, няма да е, защото вече няма мафиоти за трепане, а защото го няма писателя-хронист, писателя-сбъдник, който да предскаже и да разкаже епизодите от задкулистния живот на първенците. Романите му не бяха вулгарни, наопъки – вулгарен е горещият мир, който изпрати студената война в покойницата на историята.
Преди 7 години не посто умря един нетипичен тип на нашето време. Умря една институция, едно звание, умря нашата участ на битийни свидетели и се превърна в нетленност. Ицо не само научи ченгетета и мутрите да четат книги. Той следеше от близо дишането на болното ни общество. И чрез книгите си препращаше същото това общество в света на другите големи болници – Западна Европа, Русия, САЩ, Близкия Изток...
Авторът Калчев загина преди своя главен герой Козела. Този ексгенерал от ДС носеше ума и финеса на своя неуморим и неумолим създател, пиеше сутрин по една кана кафе и един литър водка на ден, четеше между редовете пачката с вестници и носеше болезнената нравственост на предишния и днешния фалш, на комунистическата оргия на духа и капиталистичаската безпощадност на плътта.
Калчев си отиде, остана Козела. Недоубит, недописан, вечен. Като своя автор-идеалист. Като двойник на Черния пророк, като Белия дявол на прогресиращия регрес. Козела е образ, който за зло или за добро, се оказа първия българин, най-бързо интегрирал се в глобализацията, в нейната видима и невидима престъпност. Той е първата бяла якичка сред черноработниците, той е българският гений на умореното зло, ценен и оценяван от глутницата на корпоративните единаци.
Козела не е пример за национален героизъм, нито е мечтата ни за якия балкански лъв, впуснал се в подземния свят на света. Но е привлекателен, готин, професионално циничен, природно облагороден, с школуван московски ум, със същност на гамен, който разбира гамените и ги предвижда, защото е техен духовен близнак.
Козела е реален не като човек, а като сумарна прогноза. Българският бръснач вече има възможност да стане основен играч в международното голо хоро от бизнес интереси, практикувано от ЦРУ, КГБ, Мосад и тяхната не/законна рожба Ал Кайда.    
--------
Очаквах тълпи на погребението. Не би. Калчев рядко се мяркаше по телевизиите. Мучащите мърморковци отдавна /по необходимост/ си имат собствени подобия. Те няма как да оценят уникалността на Ицо – като фриволност, като фриз, като необмислено обаяние и класически колорит. И слава Бог, че не се довлякоха с черните си очила или черните си якета. Видях само познати писатели, актьори, певци, композитори, кинаджии, журналисти, музиканти, лекари, адвокати, издатели, телевизионери, продавачки на книги.                                                               
Гледах го – легнал, изящен, неподражаемо красив, по-лек от ковчега си, по-благ от опрощението и по-измерим от греха и грехопадението. И си помислих, дали да извадя от джоба си писалка и да я му пусна скришом в гънките на савана. Но си сетих, че той не пишеше по простия познат начин на абициозните мъченици, той показваше как се пише, задаваше типологията и митологията, задаваше творческата задачка, след което демонстрираше /за ужас на колегите си!/ колко лесно се прави, колко бързо може да се пресметне всичко на ум...
Спрях се до главата му, прекръстих се три пъти и поисках да го целуна по челото. „Не!” – чух го как изсъска, в смисъл, дръж се като мъж, недей да правиш глупости, не ти позволявам да се излагаш, без лиготии, давай по-кротко, изчезвай, пускай да мине следващия, че нещо много се люлеете по веригата...
Оставаше да вдигне възмутено вежда или да удари нервно един бърз тик със скулата, но понеже си е копеле от класа, от най-буржоазната махала на селяндурската ни столица, запази самообладание и си остана строг, студен и мълчаливо величав.
Гадно е, както каза единственият оратор, че толкова избърза и ни изпревари, че поиска пръв да седнеш на небесната маса. Ще добавя: за да си поръчаш една голяма водка с вода, от въздушните запаси във винарната на Бога.
Наздраве, Калчев!
Вдигам гордата ти чаша за здравето на утрешния ден!   
 
Христо Калчев умира в съня си на 22 март 2006 г.

КОМЕНТАРИ

Анонимен  02.04.2016 00:21 | #5

На 20 май 2000 г. Ицо Калчев ми каза‚ че има особен страх от Путин‚ това ново‚ никому непознато лице‚ току-що появил се на сцената. Явно беше му разучавал физиономията‚ защото го определи като безизразен‚ прикрит‚ сливащ се с хилядите лица‚ с поглед на кротка змия. Колко различно от прословутата глупост на Джордж Буш ”I trust these eyes.” Ицо се оказа пророк. Почивай в мир!

Емилия Цанкова  26.03.2016 22:20 | #4

С Ицо сме от махлата. Както казва брат ми Пепи Цанков‚ от тайфата останахме само ние двамата. Животът ни раздели във времето. Не разбрах‚ че е починал. Само месец преди това се срещнахме случайно и си обещахме да се видим на по едно... Когато разбрах‚ че макар и по-млад от мен е поел към ”вечните ловни полета” написах една история‚която преживяхме с него и бяхме той на 19 г. аз на 21.

Анонимен  25.03.2016 16:53 | #3

Невероятен до последния си дъх. Човек на думата и Мъж на честта. Ако има нещо‚ за което съжалявам е за това‚ че се запознах с него три години‚ преди да обърне гръб на земното и да отиде там‚ откъдето да гледа как всъщност‚ ние хората се лутаме и не можем да станем по-добри. Знам‚ че пак ще се срещнем.... Светла памет‚ Ицо!

Анонимен  25.03.2016 08:30 | #2

Така се пише за приятел‚ с високо перо! Светла му памет на Христо!

Анонимен  23.03.2013 22:18 | #1

Тук може да се каже само Ебаси поетично _ пичовския текст!

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: