Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Албер Камю или Бунтът на самотника

17.04.2013 | автор:  Огнян Стамболиев2

100 години от рождението на големия френски писател-екзистенциалист

Втората световна война се явява вододел между двата периода на философията на екзистенциализма. Пред историческите събития Албер Камю /1913-1960/ и братята му по перо са длъжни да направят своя избор между свободата и робството. Избирайки първото, Камю не може да не преразгледа философските си възгледи, които неизбежно ще го заведат до задънена улица. За това той започва да търси един по-хуманистичен вариант на екзистенциализма: “Когато дойде война, безполезно и срамно е да се изолираш под предлог, че не си отговорен за нея!” По този начин Камю до известна степен опровергава предишните си схващания за аполитичността на изкуството.
Като размишлява за своето поколение, Камю пише, че то е "наследник на развратената история, в която са размесени падналите революции, обезумялата техника, мъртвите богове и обезсилената идеология..., където разумът се е унижил дотам, че да служи на ненавистта и угнетяването...”
Съвременната действителност, без съмнение, е ужасна, но Камю дълбоко се съмнява, че тя може да бъде променена. “Продължавам да мисля, че този свят е лишен от смисъл. Но знам, че нещо в него има смисъл и това, все пак, е човекът. В крайна сметка този свят се заключава в правдата на човека и нашата задача е да го защитим от... собствената му съдба. Светът, според Албер Камю, се състои от самотници и мисията на твореца е да се опита да облекчи страданията им, да им помогне да излязат от мрака. Към края на живота си той се спира повече на темите за самотата и абсурдния страх  /”Падането”/. Поривът на писателя да достигне света е прекършен. На двете нива - философско и социално - концепциите на Албер Камю се изливат в метафизичния бунт на индивидуалния самотник. След автомобилната катастрофа, в която загива през 1960 г., в калта на крайпътния ров откриват недовършения ръкопис на “Първият човек” в кожената му чанта между неговия дневник и томче от Ницше...
Когато работил над “Разбунтуваният човек” /1950/ Албер Камю казвал, че: “злите гении на Европа носят имена на философи: Хегел, Маркс, Ницше... И ние сме принудени да живеем в сътворена от тях Европа.” По това време сталинската система е стигнала своя апогей, а марксисткото учение е държавна идеология. В тази забележителна книга авторът на “Чужденецът” и “Чумата” разглежда трагедията на философията, превърнала се в “пророчество” и идеология, оправдаваща държавния терор. “Пророчеството” притежава своя логика на развитие, различна от намеренията на философите-бунтари. Според Камю нито Маркс, нито Ницше биха одобрили деянията на своите “ученици”, но от техните теории са се родили нови цезари, докато от етиката на Кант или Толстой, от политическите теории на Джон Лок и Монтескьо не е произлязла необходимостта от масови убийства.
При всяка разработена идеологическа система историята се преосмисля дотолкова, че не не само съвременните, но и античните мислители могат да станат “предтечи” и дори “борци”. Всичко е въпрос на интерпретация и политическа конюнктура. Тоталитарните режими се появиха в Европа след Европейската война, която, както знаем, не подготвиха нито Маркс, нито Ницше. Моралните и политическите принципи на европейската цивилизация, възхвалявана до този момент от Стефан Цвайг, рухнаха в окопите на войната, която оправдава в парламенти и университети, в църкви и по площади. “Ако не беше тази проклета война, твърди Албер Камю, Адолф Хитлер би си останал неизвестен художник-бояджия, а за Троцки и Сталин-Джугашвили щяха да знаят единствено историците на руското работническо движение”...
 
Огнян Стамболиев
 
                                                 
 
КГБ е убило Камю?
 
Дело на съветски шпиони ли е автомобилната катастрофа, при която преди половин век загива писателят Албер Камю? Или трагично стечение на обстоятелствата? Отправяме се по дирите на една дръзка хипотеза:
Почитателите на Албер Камю често разглеждат смъртта му като потвърждение на неговите тези: на 4 януари 1960 година философът-екзистенциалист умира при автомобилна катастрофа. Зад волана седи Мишел Галимар, племенник на издателя Галимар. Първоначално Камю иска да се върне в Париж с влак, след инцидента в якето му е намерен закупеният билет от Лурмарин за столицата. В последния момент обаче Галимар го убеждава да тръгнат с неговата кола - стилен спортен автомобил с 355 конски сили.
Явно за да демонстрира превъзходството си над останалите смъртни, шофьорът лети със 130 км/ч при разрешени 90. Неизбежното се случва в 13.55 часа, когато колата изхвърча от улицата, помита едно дърво и, прелитайки 13 метра, се забива в един чинар. Достатъчно е да се види как изглежда автомобилът след катастрофата, за да стане ясно, че Камю и приятелят му не са имали никакъв шанс. Мишел Галимар се бори още шест дни за живота си, напразно. На задната седалка седят съпругата му Жанин, току-що навършилата пълнолетие дъщеря Ан и кучето Флок - всичките оцеляват и то без тежки наранявания.
 
Дългата ръка на КГБ?
 
Галимар е обичал бързите коли, но не е бил от хората, които са шофирали рисковано или са били известни с това, че препускат по улиците. Причините за катастрофата си остават неизяснени. Предположенията на полицията са заледен участък и евентуално спукана гума. Официално потвърждение на тази версия обаче няма.
51 години след инцидента една друга теория разбуни духовете: възможно ли е сътрудници на КГБ да са манипулирали автомобила, за да предизвикат катастрофата и така да се отърват от един яростен критик на СССР в лицето на Камю? Че е възможно, възможно е, но дали е било така? Теорията е дръзка и е съживена от италианския автор Джовани Катели. Докато чете дневниците на чешкия писател Ян Забрана, Катели установява, че в италианския превод липсва цял един пасаж, в който Забрана разсъждава върху смъртта на Албер Камю.
Чешкият писател произхожда от дисидентско семейство, става известен като преводач на Алън Гинзбърг, Джоузеф Конрад и Борис Пастернак. Той умира през 1984 г. на 53-годишна възраст. Дневниците му се разпростират на 1100 страници и излизат в Чехия през 1992 г. В тях четем например следния пасаж: "Чух нещо много интригуващо от устата на човек, който знае много неща и разполага с добри източници. Според него катастрофата, при която загива Албер Камю през 1960 година, е дело на съветски шпиони. Те повреждат една от гумите на автомобила, използвайки специално устройство, което се врязва в гумата при развиването на определена скорост."
 
Яростен критик на СССР
Неудобният Камю
 
По-нататък Забрана пише, че заповедта за "премахването" на френския писател е дошла лично от съветския външен министър Дмитрий Шепилов. В статия от 1957 г. Камю обвинява именно министъра за бруталното потушаване на унгарските размирици от 1956 година. Година по-късно Камю открито се застъпва за Борис Пастернак, чиито произведения са забранени от Сталин. За италианския вестник "Кориере дела Сера", където излиза откритието на Джовани Катали, "прегрешенията" на Камю са достатъчни, за да бъде убит. Преди това те са достатъчни за разрива между него и Жан-Пол Сартър, защото за разлика от Сартър, Камю не може повече да игнорира тоталитарната същност на съветската политическа система.
Дали теорията за дългата ръка на КГБ е истина, или не, едва ли някога ще се разбере. Истина е обаче, че автомобилът на Мишел Галимар е бил известен с многото си технически несъвършенства. Между другото фирмата фалира няколко години по-късно. Едно качество обаче моделите Fаcel Vega действително имат - никога не избухват в пламъци. И на това дължим оцеляването на ръкописа на романа "Първият човек", който Албер Камю носи със себе си по време на злополучното пътуване. Книгата е издадена през 1994 година.
 
По материали от чуждия печат

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  17.05.2013 13:43 | #2

Чувала съм‚ че ”Чужденецът” на Камю е вдъхновил Джеймс М. Кейн за написването на ”Пощальонът винаги звъни два пъти”. Скоро си купих новото издание от sokrat.bg и до вечерта я прочетох! Много силна история!

Анонимен  14.05.2013 20:18 | #1

Интересни текстове! Благодаря на автора и преводача!

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: