Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

How do you sleep?

09.08.2016 | автор:  Eдвин Сугарев17

Открито писмо до редакторите на „Литературен вестник“

 

И ето ни най-сетне всички заедно – около масата в Института за изследване на близкото минало. Тук сме – и тези, които основахме и редактирахме „Литературен вестник“, и тези, дето ги въведохме в литературата чрез него, чиито първи книги издавахме някога в основаното пак от нас „Свободно поетично общество“. Тук сме тези, чрез които вестникът извървя своя четвъртвековен път, балансирайки винаги на ръба на фалита – беден, ала свободен и щастлив от тази си свобода – защото за нас тя бе по-ценна от всичко. Тези, които се опияняваха някога от току-що извоюваното право да пишеш така, както мислиш – и да живееш според собствения си нравствен канон и собствената си писателска съвест.

 

Тук сме, да, само че разделени. И нещо по-лошо – вече несъвместими, принадлежащи към общности, които изповядват различна нравствена мяра. Точно тя ни дели на това събиране, абсурдно като драма на Йонеску – а не толкова възрастта, при все че да – голямата пукнатина е между поколението на 80-те и тези, дето бяха родени около сакралната 1968. Тези, които ние доведохме в ЛВ – и които сега са събрани тук, за да ни изгонят – и за да потвърдят своите юридически права върху вестника.

 

Не случайно подчертавам думата юридически. Децата – нашите, отгледаните от вестника, не са дошли сами. Довели са си адвокат. Те не говорят – говори той. И обяснява как свиканото от мен събрание на учредителите на фондация „Литературен вестник“ било нелегитимно. Нищо, че всички, които са правили вестника, са тук. Всичките, заради които Георги Господинов беше написал стиховете за това как у Яворови свети. Ама не – важна е юридическата страна на нещата, не моралната и не литературната. Не е важно дали свети у Яворови, дали изобщо нещо някъде свети. Важното е, че в устава не пишело как се свиква заседание на учредителите, поради което важал общия закон – сякаш фондацията е дружество с ограничена отговорност. И т. н., и прочее юридически хватки и процесуални пинизи.

 

Не е важно говоренето на адвоката – той е само наемник и може да бъде уважаван като такъв. Важно е мълчанието на другите. То говори много. И казва неща, които са омерзителни. Говори например за благодарността. Не друг, а именно ненавиждания от тези мълчаливци Ани Илков доведе Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов и Бойко Пенчев в ЛВ. Бяха негови студенти, станаха редактори, превърнаха се в „знаменитата четворка“. Вестникът беше инструментът, благодарение на който се наложиха в литературния живот, станаха професори, лауреати на най-различни награди, неизменни членове на литературни журита и на екипи, работещи по добре платени проекти.

Ако не беше този жест, вероятно сега щяха да се борят да станат директори на прогимназии някъде в Разград или в Ямбол. Само че сега са тук и си мълчат, както преди броени седмици мълчаливо подкрепиха подлата статия на Йордан Ефтимов, който причисли Ани към шейсетгодишните поети, дето били престанали да пишат – и обясни как той бил викал от своята бездна, опитвайки се да наложи на ЛВ някакви си млади, които, видите ли, щели да обслужват неговите собствени щения. Както си мълчаха и докато помежду си охулваха Силвия Чолева – чийто единствен грях беше, че си била позволила да публикува отговора на Ани на същия този мизерен пасквил – отговор, в който им беше писано, както им се полага. Ето прочее как се препоръчва „рязане без жал“ – само че тихичко, без изхвърляния – от същия този Йордан Ефтимов: „Да следваме вече набелязаната политика и да бъдем кротки….. Ясно е, че със Силвия няма да се работи занапред, ясно е, че я режем без жал, но няма нужда да си организираме ръкопашни схватки за сеир на зяпачите.“

И сега съм свидетел на споменатата „набелязана политика“, която наистина работи. Принципът е: никакво говорене – да говори адвокатът. Имаме си мнозинство, гепим вестника и дъртите да го духат. И нямат значение причините, които са ни докарали дотук, и няма значение състоянието на самия вестник, който все по-уверено се превръща в академична притурка, пълнена с доклади от научни конференции. Няма значение също, че ЛВ беше единственото културно издание, в което водещият редактор имаше пълната свобода да определя текстовете в броя си – а сега Силвия е отстранена именно заради това; и няма значение че за пръв път в своята история ЛВ се извинява за нещо, публикувано по неговите страници – при това с анонимна редакционна бележка, третираща автора на инкриминирания текст като невменяем; като този автор е и фигурата, благодарение на чийто авторитет са появиха всичките тъй наречени постмодернисти – които както вчера, така и днес могат да го гледат само отдолу нагоре – от позицията на литературното джудже.

Не искат да говорят за тези неща, не искат диалог за вестника, не искат да решават морални казуси. Искат да вдигнат ръка и да ни прогонят – и съзнават много добре, че именно това постигат с малоумното свое гласуване. Трима сме за легитимността на заседанието – аз, Ани Илков и Ирма Димитрова. Останалите са против – Амелия Личева, която предвидливо е взела и пълномощно, което й позволява да гласува с гласа на отсъстващия Бойко Пенчев, Миглена Николчина, Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов, дори проф. Ивайло Знеполски, който няма и никога не е имал нещо общо с вестника, но по незнайни причини фигурира сред учредителите на фондацията – дори и той е призован тук, та да се гарантира успешното похищение на ЛВ!

И накрая още един, който безропотно и безмълвно вдига ръка – Георги Господинов. И това е вотът, който трудно може да бъде разбран – и срещу който нещо в душата се бунтува, защото отказва да разбере как в един и същ човек може да бъдат единени талантът и малодушието, емпатията и котерийната мизерия.

Бях му написал две писма, свързани със ставащото в ЛВ. Отговори и на двете – с изричното уточнение, че става дума за лична кореспонденция, която не трябва да става публично достояние. Ще спазя това, но няма да спестя един малък цитат – в първото писмо, адресирано до всички редактори, се казваше: „Знам, че Силвия Чолева не е „уволнена” както се говори вече. Силвия, моля те, удържай тези неверни слухове. Ако изобщо възникне този въпрос – аз съм против уволнението на Силвия Чолева.“

Е, сега, при това гласуване, беше вече кристално ясно, че Силвия е прогонена, че с нея няма да се работи. Нито дума обаче по този повод. Нито дума изобщо – по никакъв повод. Беше дошъл само и единствено да вдигне ръка – и да гласува нашето отлюспване. Във второто си писмо го бях поздравил с песента, която слушах, докато пишех до него: „How do you sleep“ на Джон Ленън. И наистина, Жоро, как спиш ти? И как спите всички вие – в новото си качество на литературни талибани? Бихте ли си представили как би реагирала примерно Малина, ако станеше свидетел на вашето мълчание – и на вашето мълчаливо гласуване? Слава Богу, че я отмина тази чаша.

За мълчанието на Георги Господинов и единодушно вдигнатата му ръчица мога да кажа само едно: жалко. Още един български писател не се оказа достоен човек. Що се отнася до останалите, до вас, дами и господа офицери от ЛВ – ще ви достави, вярвам, удоволствие да научите, че си подавам оставката и като редактор във вестника, и като член на УС (като председател на същия вече ме махнахте). Настоявам също името ми да бъде незабавно изличено от редакторското каре – тъй като това вече не е моят вестник – и не бих искал да имам нищо общо с него.

07.08.2016                                                                            Без уважение:

                                                                                                          Едвин Сугарев

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  16.08.2016 11:07 | #17

”Участието пък на Георги Господинов в Национален фонд ”Култура”‚ Фондация ”Отворено общество” и др. е довело от години насам до системното му самопревеждане и саморазпространение по света. Струва си може би да помислим дали да не се въведе в Министерството на културата щатна длъжност ”държавен таксидиот” - по аналогия със светото дело на Паисий Хилендарски‚ който е разпространявал ”историйцата” си из Българско в качеството на манастирски таксидиот‚ пратен по служба от Атон - на която да бъде назначен Георги Господинов с едничката служебна обязаност да разпространява Георги Господинов.” Вл. Трендафилов‚ в-к ”Култура”‚ бр. 23/2007

Анонимен  15.08.2016 18:31 | #16

О‚ ти‚ Георги Чалдъков - майсторе на словото‚ блюстителю на морала‚ таланте на талантите!

Анонимен  14.08.2016 15:25 | #15

митологията помни и разказва за зевс и кронос‚ богове срещу титани...само не разбрах кой е зевсът в цялата работа‚ демек узурпаторът кой е‚ че малко са ми омешени...но по-важното е‚ че сега може и малко да потръгне вестника‚ особено ако пренесете дискусията на страниците на вестник уикенд

Анонимен  13.08.2016 19:05 | #14

Вестник се прави с търсене на нови таланти‚ със себеотрицание и духовна щедрост‚ а не със самовлюбено самопубликуване‚ което мачка новото и различното. Абе‚ ялова работа. Празна Гана тъпан бие. Много шум за нищо.

Анонимен  11.08.2016 19:53 | #13

Своеобразна поанта на историята е плюнката на гражданина Илков върху килима на Института на близкото минало - единствения институт у нас‚ който издава книги за недавното ни соцбитие. На това му викам метафора. Каквото миналото - такива и хората му‚ сиреч бивши хора.

Анонимен  11.08.2016 17:08 | #12

Ето я и другата част от историята. Имате ли очи да публикувате и нея? Здравейте! Ще увелича предизвиканата не по наша вина ваша досада покрай истерията около „Литературен вестник“‚ като добавя малко факти‚ старателно премълчавани или изопачавани. Сигурно се питате защо мълчах досега. От самото начало екипът на вестника беше залят с неоснователни и абсурдни обвинения‚ които започваха и завършваха с псувня. На тях нямаше как да се отговори‚ без да въвлечем авторите и читателите на ЛВ в семейните си войни. Но вече няма как. Въпреки че стана видно‚ че малцина се интересуват от фактите - минали сме в сферата на патосите‚ кълненето и заливането с помия. През ноември от вестниците разбрах‚ че Едвин Сугарев става консул в Ниш. Писах му веднага‚ за да го питам ще води ли предстоящия си декемврийски брой. Получих отговор не. Попитах няма ли да е склонен да продължи да води броеве от Ниш. Отговорът му беше категоричен‚ че дистанционно няма да го прави. Оттогава Едвин изчезна и с много малки изключения престана да отговаря на общата поща. Едвин е управител на Фондация ЛВ. Това не е пост‚ не е власт‚ това е фигура‚ която трябва да е налична‚ за да подписва и да вади нужните на вестника документи. Част от тези функции отдавна съм поела аз като заместник‚ но част от тях изискват присъствието на управител. Моя грешка е‚ че още тогава не свиках заседание на УС на фондацията‚ за да освободим Едвин и да сложим човек‚ който може да изпълнява тези функции. Но все ме е спирало съобразяването с хората‚ които са създали този вестник. Точно и затова‚ когато Ани Илков ми се е обаждал – дали за да издадем книга на Владимир Сабоурин‚ която други издателства не искат да издадат‚ или за да направим нещо друго‚ винаги съм казвала „да“‚ дори без да го съгласувам с другите редактори. Защото това бяха Едвин‚ Ани. Как стигнахме до заседанията на Фондацията? На някоя от поредните редколегии след развихрения скандал‚ започнат от Силвия Чолева и подет от основателите в серия тв и радиопредавания (Нощни птици‚ Съботаж)‚ в част от които някои от тях впрочем признават‚ че не четат и следят вестника‚ по скайп се включи Едвин (вече му бях казала‚ че ще е в графика от септември). В дългия си монолог‚ след който той прекрати разговора‚ ни заплаши‚ че влиза в ролята си на управител‚ ще свика органите на фондацията и ще вкара нови хора в тях като гаранти за нашия морал. На тази заплаха реагирах с покана за свикване на УС на фондацията‚ за да сменим най-после управителя‚ чийто мандат между другото изтича‚ и да изберем действащите редактори за нови членове. Разбира се‚ консултирах се с адвокат - всяка уважаваща себе си организация би постъпила така. В отговор на това Едвин свика изпреварващо заседание на Съвета на учредителите. В дневния му ред беше заложено разширяването на състава на УС‚ вкарване на нови членове и чак тогава като втора точка обсъждане на редакционната политика. Иначе казано‚ очакваше се в УС да влязат всички хора‚ които до този момент ни наричаха отрепки‚ мутри‚ кастрати‚ бройлери‚ канибали и пр.‚ и вече след това се очакваше ние да говорим с тях. И понеже заседанието беше нелегитимно свикано‚ нямаше по-безболезнен начин да избегнем влизането в този тон от това да потвърдим нелегитимността с гласа си. Това според основателите е тежкият‚ непростим грях на Георги Господинов: гласуването му‚ че срещата е нелегитимна. А и се чудят какво правел на заседанието проф. Ивайло Знеполски‚ когото явно те преди 10 години са поканили за учредител. И накрая. Какво остана отвъд стенограмата‚ която така услужливо основателите качват и препращат. Скрити остават жестовете за рязане на глави‚ както и думите‚ че Йордан Ефтимов следва да бъде физически бит‚ защото написа един важен и проблемен текст по темата млади и стари‚ който изисква дебат‚ а не заплахи‚ псувни и недопустими обвинения. Или че проф. Знеполски е „комунистическа отрепка“. И най-сетне – невербалната‚ съвсем истинска плюнка на килима‚ с която Ани Илков напусна срещата. Амелия Личева

Анонимен  10.08.2016 11:58 | #11

Кому е нужна цялата тази патаклама...Кой въобще чете горецитираните корифеи...САМИ СЕ ЧЕТАТ ПОМЕЖДУ СИ‚САМИ СЕ ОНОЖДАТ интелектуално.Всичко идва от липсата на публика‚това е съвсем ясно...Аз не познавам човек‚чийто любими поети да са въпросните Чолеви‚Николчини‚Личеви и т.н. Литературата не се прави като се държиш за ушите.А истината е‚че и тук става въпрос за пари...Принципи.идеи‚въжделения - глупости от 80 те.Нали‚приятелю Еди...Румба?

Анонимен  10.08.2016 11:11 | #10

Похищението на ЛВ от двата кръга - единият на недоклатените феминистки жадни за академична кариера от СУ дирижран от Николчина‚ и другият‚ на двамата литературни ”летописци” от Нов Българки - Ефтимом и Дойнов‚ не е от днес. Това беше системно и с години овладяване на вестника с цел да стане той орган на нучните и литературните им амбиции. Лакомията им за власт се оказа пословична. Малко преди с другарски съд да махнат Чолева‚ поради това‚ че си позволи да им каже някои истини‚ съвсем явно заграбиха освободеното от Сугарев редакторско място. Вместо да се даде на редактор извън двете кръгчета‚ двойката Спасова-Калинова го заграби за себе си. По този начин отново не се допусна външен редактор‚ който да им мъти водата и да пречи на хегемонията им. Нахалството и шуробаджанащината в ЛВ не стигнаха само до тук. Карлинова уреди своя съпруг - художника Александър Бойтошев за официален художник на вестника и беше вписан гордо на последна страница. Спасова пък уреди с пари на вестника да излезе стихосбирка на сестра й. Сами виждате двойния стандарт в редакцията‚ прийоми добре познати от светлото ни комунистическо минало. Другари и другарки‚ литературни пионерчета и вие техни парийни секретари‚ този път се оакахте здраво и дори хора извън академичните и литературни кръгове ви видяха какво представлявате. Друг ще ви съди а сега плувайте в собствената си кал доволни от стореното. Заради вас вестника изгуби много от читателите и авторите си и ако скоро спре да съществува това ще лежи единствено на вашата съвест‚ която дълбоко се съмнявам че притежавате.

Анонимен  09.08.2016 23:53 | #9

Г-н Сугарев‚ забравяте най-важното: демокрацията се изроди в България - нормално беше и литературният флагман да претърпи грозни метаморфози‚ както и интересчийството да стане водещо за самозабравилите се ”момченца” от Разград и Ямбол. Те са вече ”професори”‚ още малко и ще ги видим съветници в Президентството или в ООН... Повтарям това‚ което написах под статията на Леонидов: ”Литературен вестник” е толкова скучен през последните години‚ че направо се чудя кой го чете (освен самите автори и редактори).Той прилича на някакво заспало антично влечуго - балсамирано от клишетата на академизма - нали Амелия Личева‚ Бойко Пенчев и Камелия Спасова трябва да поддържат пред студентите си ореола си на ”велики” законодатели на постмодернизма... Мисля‚ че четящата публика в България отдавна ги е наказала с презрение. Но очевидно американски спонсори продължават да наливат средства за печатането на този неугледен чаршаф. Иначе как ще си обясним‚ че огромни купчини непродаден тираж лежи по пода на редакцията? Румен Леонидов и Владо Левчев са АВТОРИ С ТАЛАНТ‚ които времето ще запечати в националната ни памет‚ когато никой вече няма да си спомня за рекламния продук Г.Г. Но защо не благодарите за тази негова натрапена ни популярност на вездесъщата Божана Апостолова‚ на несменяемия и досаден старчок Георги Ангелов (БНТ)? На още поне куп медии‚ които не спират да хвалят Г. Г.‚ без да са прочели и ред от него? Всичко е подчинено на фалша в тази държава. А сред най-фалшивите продукти е ”Литературен вестник”. Забравете го‚ сам ще си умре.

Анонимен  09.08.2016 21:02 | #8

Аз пък си мисля за мъртвите ни приятели‚ които вашите късни разкаяния не могат да вдигнат вече от гроба. За мизерната смърт на Биньо Иванов‚ Детелин Вълков‚ Ивайло Иванов‚ Мария Вирхов‚ която не познавах лично. И за още десетки‚ които ги няма и които навярно не познавам или съм забравила за четвърт век отсъствие от родината. 25 години мълчахте и дори подкрепяхте безобразията на тези изброени по-горе мерзавци. Не‚ не са талантливи‚ не лъжете‚ нито един от тях не заслужава парите‚ наградите‚ журитата и кариерите‚ които направиха. Трябваше те да ви обвинят в неталантливост‚ за да се замислите за техните литературни заслуги. Но за мнозина е вече късно да получат финансовата и моралната подкрепа‚ които заслужаваха‚ за да оцелеят още ден или седмица физически. За тях си мисля сега‚ не за вашите наранени чувства. То е естествено‚ че като вкарвате тигри в стаята‚ те ще изядат децата ви. Какво друго очаквахте? Заедно с децата ви те изядоха обаче и горните поети. Изядоха парите‚ които можеха да ги спасят от крайната мизерия. И ви моля повече да не правите такива капитални грешки и да не служите на нечии болни кариеристични амбиции‚ а на страданието и добротата‚ която си отиде с Ивайло и другите като него. Наталито

Анонимен  09.08.2016 20:32 | #7

O tempora‚ o mores! Cherchez Й.Е. - Талантофоба‚ Фотефоба‚ Г.Г. - награден с Ордена „Св. Св. Кирил и Методий“‚ първа степен ... Д-р Георги Чалдъков

Анонимен  09.08.2016 20:30 | #6

срам ме хвана и от думите на адвоката‚ който явно чувстваше неудобство от това‚ което прави и то пролича на места… Какъв адвокат‚ този техен жест показва собствената им самооценка на нямащи правото. Кой си хваща адвокат – престъпникът‚ за да го защитават‚ ебаси сганта от плужеци‚ наистина тези хора са духовни мъртъвци‚ за тях трябва само хубаво да се говори – и за Амелия Безличева и за светия Граал на бг литературата Господинов‚ а за твоето приятелче Данчо Ефтимов‚ който винаги ми е изглеждал като лига на безгръбначно‚ толкова безличен‚ но умел в пълзенето… Този аудио запис има стойност на документ‚ и драма в него има‚ жалко‚ че псувнята на Ани Илков не се чува никак ясно‚ но затова пък мълчанието на плужеците се чува красноречиво

Анонимен  09.08.2016 18:31 | #5

Орлин Стефанов: Доста интересно се получава. Лансираните преди и великодушно защитавани постмодернисти се обръщат към своите насатвници и им спретват класически преврат. Прокламираната от бащите-основатели свобода се използва от еманципиралите се чада за узурпиране на ръководните висоти. А за капак при прокарването на ”легитимност” е докаран съвесем изкопаемия кадър от АОНСУ Ивайло Знеполски. В Русия за подобни фигури се казва ”сватбен генерал”. Леонидов чак сега проглежда‚ че подобно на Оргон е бил предан застъпник на нашенски Тартюф‚за чиито пакости не са могли да му отворят очите изобилните данни и посочвания за комсомолските похвати на псевдо-литератора Георги Господинов. Много поучително да се види несъмнена аналогия с животинския свят: виждали сме лъвът да се отказва от плячката си‚ понеже са го оджафкали обединени в глутница хиени. И няма да приема упрек в опростяване‚ защото главното ”конче” на Г. Г. Е естествеността. Когато е интересна биологията‚ а не духа‚ е ”естествено” хищните младоци да избутат мастития старейшина.

Анонимен  09.08.2016 18:28 | #4

Доста интересно се получава. Лансираните преди и великодушно защитавани постмодернисти се обръщат към своите насатвници и им спретват класически преврат. Прокламираната от бащите-основатели свобода се използва от еманципиралите се чада за узурпиране на ръководните висоти. А за капак при прокарването на ”легитимност” е докаран съвесем изкопаемия кадър от АОНСУ Ивайло Знеполски. В Русия за подобни фигури се казва ”сватбен генерал”. Леонидов чак сега проглежда‚ че подобно на Оргон е бил предан застъпник на нашенски Тартюф‚за чиито пакости не са могли да му отворят очите изобилните данни и посочвания за комсомолските похвати на псевдо-литератора Георги Господинов. Много поучително да се види несъмнена аналогия с животинския свят: виждали сме лъвът да се отказва от плячката си‚ понеже са го оджафкали обединени в глутница хиени. И няма да приема упрек в опростяване‚ защото главното ”конче” на Г. Г. Е естествеността. Когато е интересна биологията‚ а не духа‚ е ”естествено” хищните младоци да избутат вастития старейшина.

Анонимен  09.08.2016 16:20 | #3

След този коментар почти нямам какво да добавя. Освен‚ че по закона на всеобщата гадория‚ конкурси се печелят и журита се председателстват‚ плюс още други привилегии‚ от нахални кариеристи и литературни бездарници. Като премахнеш препинателните знаци и натряскаш някакви хаотично-дебилни изречения‚ ставаш поет-”модернист”! Че е тъпо‚ безсмислено и шедьовър на глупостта‚ няма значение - важното е да си нагъл кариерист и нагаждач!

Анонимен  09.08.2016 11:53 | #2

Грозно е да има крамоли между хората на изкуството и да стават достояние на обществото. Жалко за Г.Господинов‚че е в случая се е представил като гъсеница‚защото той е талантлив човек и го смятах за духовен. Й.Евтимов - безумен кариерист.За него е валидно твърдението‚че бездарните писатели и поети могат да се трансформират само в критици‚защото най-лесно се очерня от завист творческата личност. Преди няколко години издаде ”поетичен” сборник с негови стихоплетства.Не помня заглавието‚защото Й.Евтимов е толкова поет‚колкото Румен Леонидов е турски ходжа.

Анонимен  09.08.2016 07:38 | #1

Взехте да се усещате!Ашколсум! Брависимо!

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: