Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

По повод караницата в ЛВ

14.08.2016 11

Позиция на Владимир Трендафилов

 

 Най-напред, поздравления за Амелия Личева, която внесе няколко съществени факта в този протяжен дебат и на практика го приключи. Сега на въпроса. Следя пререканията около ЛВ съвсем “отвън“, въпреки че в ранния период на вестника (1992-95 г.) бях много „вътре“ в него с разни публикации. Просто отдавна не участвам в клуба „ЛВ“, а и в едноименната психическа сглобка, поради което принципно се отличавам от повечето участници в пререканията, хора все страшно „вътре“, дори когато хвърлят на излизане клубните си книжки върху масата. В този план, нямам широко поле за говорене, тъй като дебатът се състои между посветени и е предназначен за посветени, т. е. за хора, дълбоко идентифициращи се с ЛВ или дълбоко възползвали се от ЛВ за градежа на личните си кариери и идентификации. Да, включително и Кенаров, който се изказа, ситнейки с балетни стъпчици по ръба на дебатната територия.

Имам обаче наблюдения върху проблема, защо нещата стигнаха дотук. Оттам имам и наблюдения върху естеството на дебата. Накратко, той е безсмислен. И всъщност го няма, защото това не е дебат, а серия от монолози на хора, които си нямат доверие помежду си - при това с пълно основание, защото се знаят много добре един друг що за тарикати са. ЛВ, накратко, крее от пренаплив на тарикати и дали ще се срине или не по-нататък вече няма значение. Отдавна е станал маловажен. Такава е съдбата на всяка човешка система, в която броят на тарикатите се окаже рязко по-голям от броя на наивните телета – тия, които теглят хомота, вършат черната работа, движат маховика и си мислят, че всичко това не е напразно. Всуе. Тарикатите винаги теглят от кредита на системата повече, отколкото влагат в него – те затова са отишли там изначално. Е, хубаво, в един момент кредитът свършва. Ясно и просто. Оттам нататък, дали ще се дигат гълъбите или ще се ремонтират с подръчни средства кафезите им, е все тая.

Още нещо искам да кажа. ЛВ по принцип е заченат в грях. Той беше създаден като политически проект от онова, ранното СДС, но не за да твори нова култура, както се оповестяваше официално, а за да кадрува в културата, при това не на принципа на таланта и качеството на продукцията, а на принципа на политическото верноподаничество. Или поне стана такъв след първия разкол в СДС (лятото на 1993 г.) и появата на първи фракции вътре в „демократичните сили“. По-нататък дойде Костов, който, освен другите си неща, изграждаше и параван от култура за политико-икономическите си машинации. Разбира се, мнозина измежду нашего интелектуалнаго брата тутакси скокнаха и се възползваха от това, което не говори хубаво за човешката природа. Но не я и опровергава. Та ЛВ е оттогава. И макар че страниците му дишат на естетика, сглобката на механизма му е политическа, партийна, партийно-трибалистка. Той поема на страниците си много имена, но осветява едни и същи. Съществуването му, може би парадоксално, е плод не на размножение, а на редукция. Случайностите и изключенията – личностни, тематични, стилови - не са по нрава му. И най-важното, състои се почти изцяло от благонадеждни.

В момента виждаме бунт на благонадеждните срещу други благонадеждни. Знаят си един на друг номерата, яд ги е за това или онова, но невинни помежду им няма и гневът им остава да припламва само на личностна основа, без принципно покритие. Не знам как точно се образува първият редакционен екип на ЛВ: Ани Илков, Владо Левчев, Румен Леонидов, Едвин Сугарев, Ирма Димитрова, Капка на Волен... Тоест, синод от поети съпоколенци плюс някоя и друга простосмъртна жена за антураж. Те, първите трима най-малкото, имат страшна идентификационна спойка помежду си, именно на поетично-поколенческа основа, независимо кой къде е и какво приказва по адрес на останалите. По-късно Ани отлюспи Владо от ЛВ (или съдейства, не помня кое от двете), защото в СДС Владо „и стените не го търпели“ заради баща му. Но си останаха приятели. Владо е кротък човек, пък е и поколенчески споен, което там при тях е за цял живот. Не знам дали Румен и Владо са кадрували през периода си. Едва ли. Но на Ани Илков ръцете му са до лактите в кръв от кадруване. Не говоря само за това, че въведе във вестника едни послушни симпатяги, които да образуват първото поколение венценосци на първопроходците и най-вече на един от тях, този, който ги е довел.

Говоря и за отстранявания на хора, за сортиране, конструиране и подработване на сътрудници на принципа на това, дали са удобни или не, а не на това, дали са способни или не. Сдоби се и с академичен „гръб“, който да го хвали и канонизира, фрустрирайки същевременно всяка възможност за оспорване или критика. Грехове колкото искаш. Какво, че него, тариката, току-що го е детронирала нова вълна тарикати? Ами, да е гледал. Проблемът е сега как да се продължи с вестника. Обаче няма кредит. Изчерпан е отдавна. И телетата видимо ще мъкнат хомота без полза. Освен ако не стане някакво всеобщо мистично пречистване на душите, в което естествено не вярвам.

 

Факел.бг: Полемиката не е приключила, защото преди да започне бе обезсмислена с онова гласуване с мрачното мълчание. А това, дали Ани Илков е кадрувал с ръце до лактите в кръв, едва ли – инак щеше да се чуе плач на поне един от „кадруваните“.  Същото важи и за Владо Левчев, който бил отлюспен от грешника Илков. Но нека той да го опровергае… 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  18.08.2016 07:46 | #11

”ЛИТЕРАТУРЕН ВЕСТНИК” КАТО ”ЛИТЕРАТУРЕН ФРОНТ” Стоил Рошкев Скандалът ”Литературен вестник”‚ обяснен за деца”. Мислех това да е заглавието‚ за да заиграя с книгата на постмодерниста Лиотар. Защото нали за постмодерния кръг ”Мисъл” ще стане дума? Но да не обиждаме децата. И Екзюпери‚ пък и Турние са ни подсказали‚ че децата са доста по-умни от нас‚ големите. Първият пише в ”Малкия принц”: ”Възрастните никога нищо не разбират сами‚ а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват”. А вторият отбелязва почти същото. В ”Горски цар”: ”Забелязал съм‚ че децата често лъжат‚ за да представят в опростен вид някоя ситуация‚ която е твърде деликатна‚ за да я разберат възрастните”. След това смятах да озаглавя статията “Скандалът ”Литературен вестник” FOR DUMMIES”. И от това се отказах. Не че не заслужава‚ просто има и по-добро. Моля тези‚ които спорадично не изпитват съмнения дали пък все пак не са глупаци‚ да не четат. ПЪРВО‚ най-лесно е да се каже‚ че скандалът ”Литературен вестник” е класическа борба ”стари-млади”. Така е‚ но‚ както подобава на един постмодерен скандал‚ в случая при ”Литературен вестник” имаме размяна на ролите. Тоест старите са младите. А младите - старите. Как така? Ами‚ върлите антикомунисти и заклети седесари‚ ентусиазираните романтици Ани Илков (род. 1957 г.)‚ Румен Леонидов (1953)‚ Едвин Сугарев (1953)‚ Владимир Левчев (1957) бяха решили някога‚ в началото на 90-те на XX век‚ да ”влеят свежа кръв” във все още новия тогава ”Литературен вестник”‚ сформиран като синя литературна опозиция на ”дъртите комуняги” във вида на приложение на вестник ”Демокрация”. Затова не след дълго‚ като падна Берлинската стена‚ Ани Илков доведe в редакцията на амбициозния орган‚ за да ги направи редактори‚ тогавашните студенти-поети Бойко Пенчев (род. 1968 г.)‚ Георги Господинов (1968)‚ Йордан Ефтимов (1971)‚ Пламен Дойнов (1969). (Помним ги ония години на цветната [синя] революция‚ когато превъзбудени‚ щастливи‚ с олекнали от еуфория глави‚ повечето от нас не скачахме‚ а направо летяхме из София сред възторжено тържествуващия народ по площадите й. Тичахме сред плъпналите по платната на улиците върволици‚ освободени за момент от прангите бачкатори‚ омаяни да викаме абсурдния до преди дни лозунг: „Долу БКП!”‚ ”Долу СБП!”. Нечувано ликуване. Блажен карнавал. Хубава лудост.) Такива бяха времената‚ когато демократичният и поетичен Велик майстор Ани Илков ”въведе” в новия свещен ”Литературен вестник” Пенчев‚ Господинов‚ Ефтимов‚ Дойнов. Те‚ четиримата млади‚ станаха ядрото на органа и се превърнаха в постмодерния кръг ”Мисъл”. Защо постмодерният кръг ”Мисъл”? Защото четиримата млади се бяха снимали като автентичния литературен кръг ”Мисъл”: Отляво надясно: вместо Пенчо Славейков с бастун - Бойко Пенчев с бастун‚ вместо Пейо Яворов с харамийски мустаци - голобрадият Георги Господинов с кръгли хипарски тъмни очила‚ вместо Петко Юрданов Тодоров - Йордан Ефтимов‚ обърнал наобратно на сакото яката си‚ вместо олисялото теме на д-р Кръстев - дългокосият Пламен Дойнов. Мнозина от нас са се снимали на шперплатови платформи с нарисувани по тях тела на културисти‚ на пирати‚ с дупка на мястото на лицето‚ откъдето човек да се покаже и така да бъде ”хванат” с културистко или пиратско тяло‚ та‚ както Ани Илков би се изразил - да нарасне на пенис. Е‚ аз предлагам по курортите да има и шперплатова платформа на кръга „Мисъл” – с дупки на мястото на лицата‚ в които да поставиш лик и да се фотографираш като в клипа Otherwise на “Морчийба”. Това‚ разбира се‚ е леко лирическо отклонение. Естествено‚ след като старите стари дaдаха ”път на младите”‚ последваха няколко безметежни петилетки на взаимно щастие. Младите работеха усърдно като редактори‚ отсяваха авангардното зърно от ретроградната плява‚ списваха чудесни броеве‚ славославеха благодетелите си‚ обясняваха за тях‚ че са турбо епохални. Ани Илков‚ Румен Леонидов‚ Владимир Левчев‚ успокоени‚ че са предали властта си в читави сърца‚ поеха по свои пътища. При младите остана Едвин Сугарев (освен‚ когато не е на задгранична дипломатическа мисия след поредната си гладна стачка). Наред с Едвин и постмодерния кръг ”Мисъл” в ”Литературен вестник” по-продължително правеха броеве като редактори и главни редактори Миглена Николчина‚ Амелия Личева‚ Малина Томова (светла й памет)‚ а в по-късните години Ани Бурова‚ Камелия Спасова‚ Мария Калинова и Силвия Чолева. Но тях и позициите на някои от тях‚ несъгласията между тях и приятелствата им няма да ги обсъждам‚ защото тезата ми е‚ че‚ освен че е класически конфликт ”стари-млади”... ...ВТОРО‚ при скандала с ”Литературен вестник” иде реч най-вече за фалическа конкуренция. Тоест старите стари се фиксираха именно в постмодерния кръг ”Мисъл”‚ прочут още и като ”Четворката от ”Литературен вестник”” (Пенчев‚ Господинов‚ Ефтимов‚ Дойнов). Останалите за тях имат второстепенни роли в тая литературна драма. С времето обаче‚ както се случва‚ откак тая земя се върти около тъкмо това слънце‚ младите започнаха да уедряват мускулна маса. Политиците и кметовете‚ които по принцип имат нужда от умни патерици (да не казвам бастуни‚ защото ”бастуни” все пак има друга конотация)‚ започнаха да канят младата четворка‚ пък и останалите от редколегията в журита на национални конкурси‚ на коктейли в резиденция ”Бояна” по случай националните празници‚ в Столичния общински съвет; някои станаха професори‚ един от тях дори декан‚ а един даже получи статута на държавен поет‚ нещо като Любомир Левчев на демокрацията. И старият хипар Илков‚ а към него присъединени отново Леонидов‚ Сугарев и младият Левчев (Владимир)‚ на базата на фалическата конкуренция‚ както споменах‚ в дните около тазгодишните чествания на четвъртвековния юбилей на вестника посъветваха някогашните млади (Четворката) да вземат и те на свой ред да ”влеят свежа кръв” в свещения ”Литературен вестник” - като включат в редколегията нови още по-млади редактори. ”Искаме да върнат това‚ което са получили! Ние не искаме да го върнат на нас- това е щафета - трябва да го предадат‚ да намерят следващите‚ на които да го предадат”‚ провикна се Ани Илков. ”Със същата радост‚ болка и грижа”‚ допълни го Румен Леонидов. Обаче нъцки. Старите млади казаха - не. Така се случи скандалът ”Литературен вестник”. Много хора (и донякъде с право) ще се учудят - абе‚ к’ви са тия‚ бе? К’ъв e тоя ”Литературен вестник”? Да. Само че има поне двеста свръхчувствителни литератори (познавам ги лично)‚ за които ”Литературен вестник” е като Манастирът Шаолин за практикуващите бойни изкуства. Светая светих. И не бива с лека ръка да подминаваме въпросния‚ в началото изглеждащ като буря в буркан‚ като водевил‚ скандал в ”Литературен вестник”. Помоему той е поне вододел. За литературите ни. Оттук насетне. Но защо ”Литературен вестник” да е свещен? Ами свещен беше‚ но беше‚ защото веднага след 1989 г. ”Литературен вестник” бе опозиция на всичко соцреалистическо‚ нафталинно‚ втръснало ни‚ на БКП‚ на СБП‚ Гранитски; ”Литературен вестник” беше свежест‚ авангард‚ ъндърграунд‚ дишане с пълни гърди сред природата на града‚ тоест романтизъм‚ само че постмодерен романтизъм - дишането с пълни гърди не сред природата на горите и езерата‚ както е при старите неурбанизирани романтици Шели и Шилер‚ да речем‚ а е сред природата на града‚ ауспусите‚ кенефите‚ путките... Това бяха забранени теми‚ американски. Кога преди са излизали от печат такива думи? Кога изобщо е можело да бъдат видени в прелъстителната одежда на печатните букви‚ при това в немалък тираж? А ”Литературен вестник” ги позволи. Оадеквати. Омастили. Но ето че ”Литературен вестник” взе да става ”Литературен фронт”. Заедно с професурите и държавните ордени на някога младите‚ евроатлантически ориентираният към Новия голям брат ”Литературен вестник”‚ чува се‚ все повече бил заприличал на на?учен бюлетин. Казват‚ че се заблатил. Аз лично вече не го чета редовно. Иначе преди това‚ от 1995 г.‚ когато почнах да уча българска филология в СУ‚ докъм 2010 г. - не съм пропускал брой. Та затова‚ видя се‚ сърдитите му стари шамани решиха да подсетят несърдитите млади Новалиси‚ че за да си млад трябва да си по-скоро психаделичен‚ нежели академичен. Но не. В унисон със скорошната им старост младите се явили на срещата за изясняване на отношенията ”стари-млади” с адвокат‚ а старите хипари - само с китарите си. Така старите се оказаха млади. А младите - стари. Затова: ТРЕТО‚ конфликтът излиза‚ че не е млади-стари‚ а по-точната опозиция е бардове-схоласти. Лично аз не симпатизирам нито на едните‚ нито на другите‚ в същото време и едните‚ и другите са ми симпатични. И едните‚ и другите имат право‚ но и едните‚ и другите са неадекватни. Неактуални сиреч. Актуалността в момента е войната‚ но не литературната. Скандалът ”Литературен вестник” всъщност ми изглежда като концерт на “Куин” без Фреди Меркюри. Останала е само славата‚ но не и духът. Що са касае до големия разказ “”Литературен вестник” се прави без заплащане за редакторите му”‚ тоя голям разказ според мен не важи. Напротив. ”Литературен вестник” се прави за много пари - чрез него придобиваш професури‚ влияеш на издателства‚ пишеш учебници‚ проекти‚ журираш конкурси‚ получаваш награди‚ отсядаш в хотели‚ платени от данъкоплатеца [презряния Андрешко]‚ но и се опиваш в задгранични резиденции‚ отвъдокеански командировки‚ творчески самозабравяния. ”Литературен вестник”‚ факт е‚ беше маската‚ която те прави Зоро в Литературата. Зоро в Литературата. Това без пари ли е? Ето за това стана и пререканието. Край.

Анонимен  17.08.2016 22:06 | #10

Така изглежда картината от 1998 г. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=151&WorkID=3981&Level=2

Анонимен  16.08.2016 11:04 | #9

”Участието пък на Георги Господинов в Национален фонд ”Култура”‚ Фондация ”Отворено общество” и др. е довело от години насам до системното му самопревеждане и саморазпространение по света. Струва си може би да помислим дали да не се въведе в Министерството на културата щатна длъжност ”държавен таксидиот” - по аналогия със светото дело на Паисий Хилендарски‚ който е разпространявал ”историйцата” си из Българско в качеството на манастирски таксидиот‚ пратен по служба от Атон - на която да бъде назначен Георги Господинов с едничката служебна обязаност да разпространява Георги Господинов.” Вл. Трендафилов‚ в-к ”Култура”‚ бр. 23/2007 ; МНОГО ТОЧНО КАЗАНО ОТ ЕДИН ОТ ВОДЕЩИТЕ НАШИ КРИТИЦИ ПРОФЕСОР ВЛАДИМИР ТРЕНДАФИЛОВ ЗА НЕДОРАЗУМЕНИЕТО ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ! БРАВО‚ ТОВА Е САМАТА ИСТИНА. БРАВО И НА ФАКЕЛ

Анонимен  15.08.2016 18:19 | #8

Не разбирам за какво спасяване на вестника става дума. Кой каза‚ че вестникът се нуждае от спасяване? Той ежеседмично е спсяван от сегашните си редактори в продължение на 23 години. От тях ли трябва да бъде спасен? Кои са тези млади с морал‚ които ще правятбвестника безплатно? Много интересно ще ми е да ги видя. Кои са онези млади‚ които ще правят литературен врестник‚ но няма да са свързани с академичните среди? Щото и Илков‚ и Сугарев‚ и Левчев‚ и дори Чолева преподават в университети и имат някаква академична кариера. И то отдавна. Или тяхната академична кариера и зависимости са по-различни от тези на сегашните редактори? Накрая‚ как се тегли моралът на килограм? Чий морал е по-голям - на старите‚ на младите или на най-младите? Иска се малко образование по етика‚ за да се знае‚ че понятието за морал е различно в различните социални и исторически контексти. Г-н Златко Ангелов и г-н Едвин Сугарев говорят за морал. Защо техният морал да е морал‚ а другото да е неморално. Как така Силвия Чолева е определена за най-морална? Та това си е чиста проба невежество‚ манипулация‚ блъф. Няма кой да се върже на тези.

Анонимен  15.08.2016 18:05 | #7

хи-хи синод‚ точно....

Анонимен  15.08.2016 14:42 | #6

Не знам кой и какво в какви грехове са зачевани и са се развивали‚ въпрос на гледна точка е май‚ но това писание е скопено. Липсват и позиция‚ и смисъл. На някои хора явно им е достатъчно да си напишат името под нещо. Не се чудете тогава‚ че други пък предпочитат да не се подписват въобще.

Анонимен  14.08.2016 20:36 | #5

Още нещо искам да кажа. ЛВ по принцип е заченат в грях. Той беше създаден като политически проект от онова‚ ранното СДС‚ но не за да твори нова култура‚ както се оповестяваше официално‚ а за да кадрува в културата‚ при това не на принципа на таланта и качеството на продукцията‚ а на принципа на политическото верноподаничество.

Анонимен  14.08.2016 20:05 | #4

Всички знаят‚ че между Ани и Владимир живее студен мир.

Анонимен  14.08.2016 20:05 | #3

Всички знаят‚ че между Ани и Владимир живее студен мир.

Анонимен  14.08.2016 19:43 | #2

Е‚ най-после първопричината за раздорите около ”Литературен вестник” се изясни. Иван Костов е главният виновник! И на второ място - един поет‚ чиито ръце са ”в кръв до лактите”. Започна да става зловещо...

Анонимен  14.08.2016 19:14 | #1

Златко Ангелов РАЗСЪЖДЕНИЯ НА ЕДИН НЕЗАИНТЕРЕСОВАН АНГАЖИРАН НАБЛЮДАТЕЛ: Владо‚ много интересно и сладкодумно и‚ бих казал‚ опрощаващо‚ си казал всичко. И аз научих много от това. И все пак‚ каква е твоята позиция? Защото ако трябва да излезем извън личните тарикатлъци и оценки на участниците от външни хора и един за друг‚ има нещо много дълбоко‚ което е като подплата на цялата история. То е свързано с основни човешки понятия като Интереси‚ Ценности‚ Манталитет‚ Принципност и Морал. Свързано е и със Законност и нейното практикуване (enforcement of the Rule of Law) като неутрален регулатор на човешките отношения. Дебатът не е безсмислен - той е безполезен‚ именно защото се води на лична основа. А смисълът му е да прояви като на фотографска хартия тези 5 основни понятия‚ които движат човешките поведения. Аз съм много по-страничен наблюдател от теб‚ което ме прави НЕЗАИНТЕРЕСОВАН. И като такъв‚ ми се набива на очи Интересът на сегашните редактори‚ обединени от университетските си кариери‚ да изхвърлят ”последният злодей” от‚ според тях‚ изпялото песента си поколение - Ани Илков. Професорите Николчина и Знеполски какво общо имат със сегашния ЛВ‚ освен да защитят с авторитета си академичната групировка? С какъв манталитет и морал го правят личи от цялата постановка‚ чрез която ефективно елиминират онези‚ които имат ”страшна идентификационна спойка помежду си‚ именно на поетично-поколенческа основа”. Именно това твое определение подсказва‚ че Интересът на последните е много по-безкористен от интереса на академичната групировка. Но не е ясно какви са ценностите на сегашните редактори! Защото всичко онова‚ което се говори за историята на СДС‚ според мен‚ опира до ценностите на българите‚ самообявили и самоназначили се да представляват посткомунистическите времена. От това‚ че се провалиха‚ може да се направи извода‚ че техните и на населението ценности се разминават. От това‚ че ЛВ е ”заченат в грях” и до този момент не е можал да се самоопрости за този грях‚ си правя извода‚ че ценностите на неговите създатели и производители не са в унисон с Ценностите на литературата и нейната роля. Да бъдеш анти-Илков не е ценност. Да слагаш диагноза на Едвин‚ защото се бил три пъти изложил на гладна стачка също. Да криеш собствената си посредственост зад призива ”да дадем път на младите” или‚ по Йордан Ефтимов‚ ”ние вече им дадохме път”‚ няма нищо общо с ценността Национална Литература. И в края на краищата‚ какви са принципите‚ които ръководят действията на тези хора? Ако някой ги вижда‚ ще бъда благодарен да ми ги покаже. Така че се е получила една каша от интереси и лични вражди‚ които наистина нямат нищо общо със ”спасяването” на вестника‚ нито с вестника като трибуна за висши‚ възвишени литературни ценности. И понеже няма арбитър‚ няма манталитет на неутралност и толерантност‚ няма Законност - колкото и условно да е това понятие в този случай - няма никаква полза от този дебат. Той само демонстрира неморалността на повечето от участниците‚ които или си мълчат‚ или нито за миг не искат да видят гледните точки на другите участници. Ако имаше полза‚ тя щеше да се прояви в изкристализиране на ясна концепция за бъдещето на Вестника‚ не - на хората‚ които го списват. Моята позиция е‚ че хората от ”отхвърленото” поколение (Ани Илков не познавам) имат ценности и морал‚ проявен и доказан по много други поводи‚ и нямат персонален интерес спрямо вестника. Те са утвърдени и ЛВ не им е необходим‚ на тях лично. Обаче ТАКЪВ вестник Е необходим за българската литературна общност. Може ли да бъде ПРЕ-създаден? Ако сегашните му редактори могат с ръка на сърцето да кажат‚ че тъкмо това е тяхната ценност и че ще рабятат точно за създаването на ТАКЪВ вестник‚ а не да се дърпат като ощипани девици и да очакват Джими Камбуров да защитава ”достойнството” им чак от Ню Йорк‚ то тяхна е отговорността да го превърнат в такъв. Ако не могат‚ трябва да го предадат на някои‚ които не са замесени в миналото на СДС‚ в постокмунистическите котерийни борби и в академичните си зависимости. Има ли ги? Има ли хора с морал‚ незаинтересовани лично‚ и готови да работят за ценността Българска Литература‚ хора с принципи и неутрална литературна култура?

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: