Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Попитах удушвача на надежди...

01.01.1970 1

Стихове от Михаил Кръстанов

  

 Михаил Кръстанов е роден в София, от 2002 г. живее и работи  в Бразилия. Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски“. Бил е редактор в ИК „Феномен“, в-к „Наука и Общество“, Информационна агенция „Балкан“. Участвал в изготвянето на сценарии за радио и телевизионни предавания. Автор е на поетични книги. Първата от тях - „Кръстоносец“, през 1997 г. печели наградата за дебютна поезия на „Южна пролет“ в Хасково. Кръстанов е носител на наградата за студентска поезия „Академика 90“, лауреат е на литературни конкурси в Стара Загора, Русе, Кърджали и др. Негови текстове с поезия, проза и литературна критика са публикувани в много български и бразилски издания за литература, превеждани са на португалски, френски и испански .

В момента работи като преподавател по западноевропейска литература в Университета Кларинтиано, Бататайс. Създател е на първото българско училище в Бразилия и основател в сп. Espaso Horizonte на поетичната рубрика „Красива България – страна на поети“, в която се представят съвременни български автори. През 2015 година е удостоен с Грамота за особени заслуги в литературата, присъдена му от Академията за литература, Бело Оризонте, Бразилия.  В негов превод от португалски предстои да излезе романа "Дон Казмуро" от световноизвестния бразилски поет и романист Машаду ди Асис

 

Риовечер

1.

Витае нещо черно в този град.
Разсичат трамонтини светлините
премигват и дрънчат
опасват напосоки
високите небостъргачи
увиват се около тях.
Опушени магии урочасан въздух
сред гъстотата на вода и нафта
вият се,
където в тъмно обърч се огъва –
на Рио профила - жигосана земя
за праведни души
и миризабли
сред мескалинов вятър - мек и постоянен.
Който го е вдишвал знае
защо Христос е 
по-висок от хълма си.

2.

Долу на пясъка момичето Майра
с руса коса и бронзова кожа
гола и вятърно втренчила
празното
мъгливо се сливала с Копакабана
с ръцете разперили вече
отвъдното,
отдето със свисък и папийонка
долетял Дон Балон,
свалил хвърчилото си
мантия,
покрил девицата, прегърнал я
и скрил опашката си в панталоните.
После отшумели.
А плувците само
Нея да не срещнат все се молели.

3.

На пълнолуние под моста Нитерой*
грешници се давят,
щом изплува той
и върже двата бряга в океана
единия със черен восък,
другия със бяла кал.
Оставало е само пяната – 
казвали бръснарите,
преди да срежат пъпа на фиестата.
САМБА – а – ой- ой- ой…
МАМБО – о – ай – ай –ай… 
Зад вихъра на багрите
по танца на живота
сенките
изтичат
във
Атлантика...

Ловец на метаморфози

Мъглата отразена в огледалото
безцветна е когато
запалената свещ на полилея
се залепи о нея.
Тогава енергичният релеф на думите
остава незаръфан
за вярващите в духове.
Твърде много тишина посред дъжда.
Доста тъмен и прозрачен въздух диша ме.
Но влизам.
В такива къщи, чувал съм,
крадците и клошарите не стъпвали,
минавали направо върху тях,
продупчвали тапети и стени,
оставали човешки силуети
в подзейнали под сводове врати
и духвали си зад ботушите
без да усетят плюша на асфалта.
Мозайка йероглифи по стените
за непознавачи като мен
насочва погледа ми към прозореца,
където татуирана завеса
пързаля голото си тяло,
измайсторено с жар
от някой Медиум на изкусителните форми.
И в стаята узрява едро слънце,
заря метеоритен дъжд се пръска.
Добре че нося тъмни очила,
че дето я видели ослепели...
Безчувствено е времето допреди мрак.
Принцеса Стара Къща вечерта
залязва в стъклопис от цветни ръбчета.
Умората в завеса кадифе
завива тялото и топъл козунак,
безформен вятър фино се изнизва,
премрежва черчевето на прозореца.
Изгрява фара тъмнина.

Попитах удушвача на надежди
Достъпна ли е сутрешната в къщата.
Утре не.
Ми отговори
И се озъби.
С ехо...


Човекът, камъкът

Камъкът няма душа, има памет
И гъвкавите сенки на човека
имитира,
без да подозира,
че човекът също придобива
неговите странни форми.
Години, векове, хилядолетия
отдават си един на друг
най-ценното.
По капка от душата си единия,
а другия от цялата
си Вечност...

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  25.08.2017 04:14 | #1

Чакаме с нетърпение!...

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: