Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Художникът Васил Петров: "Не зная докъде ще стигна"

03.03.2018

Интервю от книгата на Хари Хараламбиев "Мълчалива поезия"

Васил Петров се нарежда сред най-талантливите художници на Пазарджик. Той неотменно е демонстрирал лична авторо¬ ва позиция. Платната му ни даряват с естетическа наслада. Техниката, с която борави с неподозирана лекота, изпълва кар¬ тините. И затова, вън от всякаква условност, Васил Петров е ху¬ дожник на ярката тоналност. Във всички картини той оставя сърцето си. Той рисува с всеотдайност. В неговите картини „не се влиза“. С тях се общува в рам¬ ката на изображението. И като всеки надарен творец, Васил Петров е спечелил доверието и съпричастността на своите поклонници. Той не изневерява на творческия си път и упорито върви по него. Приел е рисуването като своя участ и съдба – съдба за завижданe



– Грях ли е да си талантлив? Какво може да похаби таланта?
– Ще отговоря с цитат от Константин Павлов: „Аз ли съм виновен, че над мен сияят сто звезди. И всяка – Витлеемска?“ Талантът е нещо свише и осъзнаването на неговото притежание вече е отговорност, дори бреме. За някои особено талантливи дори е непосилно. Той сам по себе си е крехък, нуждае се от характер, условия и време, за да се развие и да устои на съдбата. Не би било зле да има и плеяда от музи, които да го покровителстват и вдъхновяват. Същите тези неща могат да похабят таланта. Но ако цената на таланта е да бъдеш обявен за греховен без да подписваш договор с Дявола, аз съм готов да понеса тази цена.

 – Някога знаменитият Бешков твърдеше, че „Изкуството е път“. Ти, вървейки по пътя, докъде стигна?
– Знам докъде съм, но не зная докъде ще стигна. Много ми се иска да съм още в началото, но не ни е дадено да знаем къде Съдбата ще ни отведе. Оставих зад себе си грешки, победи, лутания, хора. Вярвам, че ми предстоят нови хоризонти, предизвикателства, открития и експлозии от чувства.

– Как ще разтълкуваш казаното от поета Константин Павлов: „Всяко време е златно за оран. Не чакай друг да ти сложи хомота – сам си го сложи. Бъди роб на самия себе си“?
– Всеки е роб на самия себе си. Егото неминуемо ни тласка към това. С особена сила това важи за таланта. Ако не се пре- върне в инструмент, работещ за своя притежател, той корозира. Талантът сам по себе си е неспособен да оцелее, ако не е свързан понякога дори с робски труд.

– Вън от съмнение е, че талантът има мисия свише, позволяваща му да каже: „Превръщам те във вечност.“ Кое човешко творение според теб е превърнато във вечност?
– Всички се плашат от времето, а времето – от пирамидите. Човечеството е успяло да съхрани чрез изкуството плодовете на своя дух – животворящ, божествен, уникален и вечен. Привилегия на истинския талант е да създаде вечност.

 – Как протича при теб творческият процес? С какво започва – с грундиране на платната или пък с нанасяне на боите? А може би с внезапно осенила те идея?
 – Винаги в началото е идеята. Тя е духът на работата. А канавацата е носителят и технологията, чрез която идеята при- добива плът. Произведението се изгражда във времето. То е амалгама от вдъхновение и ежедневие. Затова понякога търпи метаморфози. Големият майстор успява да претвори дефектите на платното в ефектна творба.

– Кои са онези невидими неща, които ти помагат в творческия процес? Дали не са самотата и природата, още повече, че живописта е самотно занятие?
 – Съгласен съм, че изкуството се ражда в самота и съмне- ние. При мен жаждата към красивото, към интелигентното, към необикновеното и непознатото е онзи невидим, но осеза- ем с всички пориви на сетивата подтик, който отваря дверите на изкуството. Стремежът да опознаеш необозримото също е от невидимите неща, които те карат да посегнеш жадно към четката.

– Има ли алиби бездарието?
– Никой не се интересува дали бездарието ще представи алиби. За него не би трябвало да има каквото и да било оправдание.

– С какво те впечатли пазарджишкият галерист Огнян Боев, в чиято галерия си излагал своите живописни платна?
 – Казано е, че никой не е пророк в собствената си Родина, но Огнян успя да реализира три много успешни мои представяния в Пазарджик, което е важно за биографията ми. С него ни свързват много неща – и творчески, и човешки. Изградихме истинско приятелство. Безспорният му усет за красивото и стойностното опре- деля лицето на галерия „Боев“. Тя е сред водещите в страната. Тя също е духовно пространство за идеи, дебати и проекти. Тя е място, където различните изкуства намират своите пресечни точки.

– И в живота, и в изкуството всеки притежава свои морални критерии, единият от които е нравственост­ та. Кои са твоите морални критерии?
– Моралът е ценност от висш порядък. Моите морални критерии се свеждат до това да бъда честен в изкуството, да вярвам на хората, да се радвам на чуждия успех. Без морал светът е немислим.

– Какво е чувството да бъдеш гражданин на света?
– Словесно е трудноизразимо. Мечтая да бъда гражданин на духа и съзиданието.

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: