ФАКЕЛ

Спомени на свидетелите

30.08.2018 | автор: доц.д-р арх. Нели Николова

По повод 28 август и кончината на Негово Величество Цар Борис III

Вера Василева, служителка в двореца "Врана" на 18 г.

Спомен за едно странстващо СЪРЦЕ

Като бивша служителка на Нейно Величество Царица Иоанна, искам да разкажа какво зная за сърцето на Негово Величество покойния Цар Борис ІІІ. Присъствала съм на първото погребение на покойния ни Цар Борис ІІІ. Това е невъзможно да се опише. Само този, който е съмишленик може да каже, какво изживяваше целия ни народ. Всички и ридаеха, гласно скандираха „На кого ни оставаш”; Хората предчувствуваха какво ще се стовари върху главите ни. Това беше края на Август 1943 г.
След 9-ти Септември 1944 год. комунистите решиха да махнат тленните останки на покойния Цар от Рилската обител. Дразнеше ги това, че хората отиваха да се поклонят и запалят свещ на гроба Му. От комунистическото правителство се обадиха на Нейно Величество Царица Иоанна, че ще бъде изваден саркофага с тленните останки на покойния Цар Борис ІІІ, та Н. В. Царицата да реши какво да прави. Това съвпадаше с Великденските празници, беше месец Април 1946 год. Н. В. Царицата помоли да не бъде на Великден, да не разтройва малките си деца на празника. Комунистите бяха вече решили /да/ докарат саркофага в двореца „Врана” точно на Разпети петък.
Тъй като не бяха определили точния час, Н. В., децата, княгиня Евдокия, ние персонала, които бяхме там и свещеника, чакахме цяла нощ. В 4 часа на разсъмване, Лев Главинчев с двама полицаи,

с полицейска камионетка докараха саркофага до главния вход на „Врана”. Там чакаха адютанта на Н. В. Царицата полковник Малчев, няколко души от охранителната рота, от персонала и от шофьорите. Отвориха капака на саркофага да се види какво има вътре. Хората от персонала на ръце пренесоха ковчега до изградения гроб в парка.
След като отец Иван Сунгарски извърши трогателно второто погребение, Н. В. Царицата, децата и останалите се прибраха в двореца. Останаха градинари да довършат останалото.
След напускане /на/ България на Царското семейство, ние персонала се пръснахме из цялата страна. Които останахме в София понякога се виждахме.
През 1992 год. съвсем случайно срещнах един офицер от охранителната рота от двореца „Врана”, наш приятел. Той също присъстваше на второто погребение на Негово величество Цар Борис ІІІ. Между разговора, той ми каза – „Знаеш ли, аз съм пазил сърдцето на Царя в стаята ми в казармата”. – Зачудих се, не му обърнах много внимание.
Но сега при разкопаването на гроба и откриването на стъкленицата с сърцето, хората почнаха да говорат, че това не е сърце на Н. В. Царя. Веднага потърсих поручика с когото разговаряхме по този въпрос. Той ми разказа следното: „През нощта когато докараха тленните останки на Н. В., полковник Малчев го повикал, дал му стъкленицата с сърцето, увито в бяла кърпа, казал му – „Пази го аз ще

дойда да го взема, да не разбере Н. В. Царицата, понеже Тя не разреши да се прави аутопсия и не знае за това. След известно време, не много дълго, не може да си спомни точно часа, полковник Малчев взел стъкленицата.
Моето заключение е следното. След извършване на службата от отец Иван и всички си отидохме, полковникът е поставил стъкленицана в гроба на Н. В. Царя, преди да го затворят.
Полковник Малчев с семейството си замина с Н. В. Царицата за Египет, след това за Мадрид, където е починал. За жалост, градинарите и полковника вече са покойници които затвориха гроба.
Поручик Димитров още е жив, но е много наплашен.

За мен това е истината

Бивша служител и приятелка на Нейно Величество Царица Иоанна
Вера Василева - Дакова, 10.І.1995 год.

Царица Иоанна и Вера Василева - след много години, среща в София!

Стая в Рилския манастир, където съхраняват вещи и паметни знаци донесени от различни краища на България, в деня на погребението на цар Борис ІІІ.

КАК ЕХОТО ЗАГЛЪХВА ...

От спомените на Стойко Паунов и Костадин Стойков Костадинов, ноем. 91.

Стойко Паунов, на 76 г. през 1991 г.1 споделя спомена запрепогребването на Цар Борис III, в парка на двореца "Врана". В лявата си ръка държи публикации за Цар Борис III, а в дясната - часовникът, с който Царят го е наградил

Три пъти посетих Стойко Паунов /76/ от с. Казичене. И трите пъти той разказваше за едно и също събитие, по един и същи начин...

Стойко, с още 4 помощници, е спуснал ковчега на цар Борис ІІІ в гробницата, изградена от тях в двореца „Врана”, която вече знаем, не се оказа последна!... А непосредственият повод да обезпокоя и аз Стойко Паунов бе откриването на стъкленицата със сърцето на цар Борис ІІІ...
Съобщавам на Стойко Паунов заключението на лекарите, изследвали сърцето, намерено неотдавна във „Врана”, че царят е починал от инфаркт. Но той не приема това заключение. – „Не съм съгласен. Отровен е!”. И е прав. Нужен е още един отговор. В нашата преса се писа, че инфаркти се предизвикват и от специални отрови, а според доц. Витанов, „спектрограма на сърцето на Борис ІІІ може да покаже дали царят е отровен” /в. „24 ч.”, 19.10.1991 г./. Въпреки изявленията, че ще се направят тези изследвания, до сега на въпроса отговор няма. И ние го чакаме!..
.
Говорим за стъкленицата със царското сърце, намерена във „Врана” и дали я е видял при погребението. „Ще ти кажа подред всичко. Работех в парка. На обяд дойде при мен Разсуканов, интендантът на Двореца и ми каза да намеря още хора и да изкопаем гроб за царя. Извиках още четирима души. Единият от тях е Стоил Белев от Герман, жив е, а тогава беше машинист на теснолинейката. Направихме изкоп на 3 м., дълбок също 3 м. Отдолу изляхме цимент, а стените иззидахме с тухли и ги измазахме. В цимента и мазилката сложихме трикозал, понеже изби вода. До 8.30 ч. вечерта бяхме готови и седнахме да пушим. Дойде Разсуканов и ни каза: „Сега си отивайте, военните са отказали да извадят царя от Рилския манастир. Затова няма да идвате на работа утре, а ще дойдете в други ден. Милицията ще го докара в 5 часа сутринта
Когато отидохме с Величко от нашето село на втория ден, персоналът беше вече там, а почетната рота беше построена. Малко след това на портала пристигнаха тленните останки на царя, но генерал Мархолев не пусна колата на милицията да влезе в Двореца. До входа изпратиха камионетка, там са го прехвърлили на нея, тук го свалихме и оставихме ковчега отстрани на гроба...
Царицата пожела да се отвори капакът – „Проверете да не правим опелото на празен сандък”. Отворихме дървения капак. През стъклото на вътрешния цинков ковчег, който беше запоен, видяхме Царя – непроменен, какъвто си беше при поклонението в черквата „Александър Невски”. Само главата му бе леко наклонена на ляво. Виждаше се и сабята от дясната му страна. Опелото завърши...

Генералът каза: „Всички да си отидат, а работниците да останат да си свършат работата...

Затворихме капака и пет души едва го пуснахме в гроба. Само външният дъбов ковчег бе от толкава дебел материал.” – Стойко показва с ръка около 10-12 см. „Сандъкът бе поставен на цимента и около него имаше празно място. ДОЛУ ОСТАНА САМО КОВЧЕГЪТ И НИЩО ДРУГО!” – Стойко Паунов се кълне в това! Разказът му продължава: „Направихме кофража, подпрян на двете стени, също арматурата и бетонирахме плочата. В нея оставихме две дупки за проветряване на затворения въздух. По-късно, след като се втвърди бетонът, засипахме с пръст и засяхме райграс. Отгоре поставихме дървения кръст и плочата от Рилския манастир. По-късно царицата изгради черква-параклис, разположена така, че гробът остана вътре, на южната страна от дясно на входа, точно както беше неговото място в черквата на Рилския манастир. На параклиса отгоре имаше каменен кръст”...

Чета на Стойко съвсем пресния разказ на бившия редник, който е „разкопавал” гроба във „Врана” /в. „Демокр.”, 14.11.1991 г./. въпросите, дори по предложените оскъдни данни са много /напр., че е било необходимо, не „да разкопаят гроба и да изровят железния ковчег”, а да разбиват стоманобетонна плоча!/, но ако действително е имало следващо препогребване „в горичката, недалеч от двореца „Врана”, то Стойко и синът му Коце смятат, че това е станало в гората на самия Дворец, а не извън него, където вероятността гробът да бъде случайно открит е голяма...

Арх. Нели Николова, в. „Подкрепа”, 27-29.11.1991 г., Къде са тленните останки на Цар Борис ІІІ. Участник в препогребването свидетелства, че не е имало стъкленица.

Бел. НН: От спомена на Вера Василева, публ. тук, се изяснява, че сърцето на Царя се е съхранявало вън от ковчега и е странствало по неведоми пътища...

« назад