Когато през ноември, 1996 г. изгубихме Йорданка КЕЛЕПОВА, написах:
Това е българката, която последна държа в ръцете си /в буквалния смисъл на думата!/ изстрадалото сърце на Цар Борис ІІІ, „освежи го”, според нейните думи и „го подготви отново” за следващия му път в неизвестността...Това е човекът, чийто подпис завинаги остава в бележката от 1943 г., прикрепена към царското сърце.

Като експерт-криминалист и с над 40-годишна практика в лабораторията на катедрата по „Съдебна медицина" в София, Йорданка Келепова не престана да пита, без да получава отговор:

Защо в царското сърце, открито през 1991 г., е намерен канап – „аз прикрепих стъкленицата с бележката от 1943 г. с бял ленен конец, а не с този канап”?
Защо сърцето мирише на формалин – „тогава аз го положих в разтвор за дълготрайно съхранение”?
Защо за огледа на сърцето /1991 г./ има два протокола и защо вторият протокол е подписан на първо място не от Председателя на назначената комисия, а от последния, фигуриращ в първия протокол? и т.н.
Нека пренесем тези нейни въпроси през годините... /в. Анти, 6-12.12.1996 г./

И моите въпроси:
Защо Й. Келепова не е включена в комисията, назначена от председателя на БАН, акад. Благовест Сендов, за оглед на намереното във „Врана” сърце, след като тя фигурира в заповедта на председателя на Медицинската академия, проф. д-р Петко Узунов?
Защо акад. Бл. Сендов не разпитва Й. Келепова пред комисията и не прави протокол за това, което тя е установила?

На 7.ХІ.1991 г. Й.К. е поканена в БАН, на среща с акад. Благовест Сендов, в присъствието на д-р Дойчинов. – „Трябваше да разкажа спомените си за сърцето на Н. В. Цар Борис ІІІ” След подробния разказ за аутопсията и балсамирането, Й. К. казва, че бележка с 5 подписа /тя е трета в бележката/, е поставена в епруветка, прикрепена към сърцето на Царя „С БЯЛ ЛЕНЕН КОНЕЦ... Но неприятно бях изненадана, че сърцето има ДЪХ НА ФОРМАЛИН” и още: „Виждам ствола на белодробната артерия, към чиято стена се намира прерязан ДЕБЕЛ КАНАП с дължина 4-5 см. Аз работех с БЕЛИ ЛЕНЕНИ КОНЦИ” /подч.-мое, НН; в. „Софийско утро”, 29.11.91/.

Пред събрание, Йорданка Келепова разказва: „На 28 август 1943 г. съобщиха за смъртта на Цар Борис ІІІ. Тези, които са на възраст близка до моята, си спомнят тези тежки дни. А тези, които са в по-ранна възраст, знаят как бе посрещната тази вест от българския народ. Дори да е имало хора с други виждания, с други политически убеждения, това не се изразяваше и не можеше да попречи на общата болка на българския народ.

Аз работех в катедрата по съдебна медицина. Аутопсията, която се извърши, беше възложена именно на катедрата по „Съдебна медицина”, а не на патолого-анатомията. Нарочно се спирам на този момент, защото се каза, че непременно случаят е отравяне или може би нещо, което тепърва ще разкриваме... И с оглед на това, че съмненията са за неестествена смърт, се възлага на „Съдебна медицина”, а не на патолого-анатомията. Възлага са на проф. Москов, директор на катедрата. Той, наедно с двама свои асистенти – д-р Георги Михайлов и д-р Ружа Василева извършват аутопсията, в присъствието на ..., с общото вмешателство на всички лекари, се стига до убеждението, че смъртта на Цар Борис ІІІ е от инфаркт на сърцето, с един голям масивен кръвоизлив от лявата страна. Освен това развива и бронхопневмония...

Царицата не е била известена, че се прави аутопсия и балсамация, защото не е била съгласна. Но от медицинска гледна точка, ...това е пътят, за да може българският народ да се поклони... В това време, в катедрата по „Съдебна медицина” се прави „консервиране” на сърцето и се изготвят хистологичните препарати. Консервирането направих аз...

Някак си много бързо протичат процеси, които наистина трудно могат да се възприемат като нещо естествено при един човек, който до тогава се е проявявал като съвсем, напълно с добро здраве. Но от направената аутопсия се намират такива изменения, които обясняват бързото настъпване на смъртта... а може би това всичкото се е развило вследствие на други външни сили, на външно вмешателство, но това е пряката причина – инфаркт на сърцето, големият масивен кръвоизлив и плюс – белите дробове.

Отговор на Й. Келепова на въпрос: Обичайно разкопаване, ексхумация, такива неща се правят по нареждане от прокурора и се изпращат съответни хора... но тук се обръщат към БАН и от там г-н Витанов е бил натоварен с тази цел. Той взима войници и то – новобранци... и при тези разкопки попадат на буркана със сърцето, но така неудачно, че го счупват... и така полученият материал се занася в БАН.

Въпрос от „Х”: Твърди се, че Царят е отровен... умишлено е счупена стъкленицата. Има такава техника, която може да установи каква е отровата. – Това е умишлено направено! – Й. К.: Сега 50 години от смъртта, ние имаме сърце! ... това за което Вие казвате мъчно би могло да се запази за толкова години...

Й. К.: Добре е да обърнете внимание в какъв буркан Ви показва г-н Витанов сърцето. Бурканът е от тези, в които слагаме туршиите... Ние в Медицинска академия не сме работили с такива буркани. Счупеният буркан е бил подменен с буркан за туршия!

Й.К. показва /на видеофилма/ срез на сърцето – Именно това ми показва, че това е сърцето на Царя... Това е, което взехме за обработка по хистологичен път... При това счупване, все пак бурканът се запазил... Това е един буркан от тези по магазините, дето продават захар... с един стъклен капак отгоре. Това не е бурканът, който беше в катедрата. Това събужда у нас пък съмнението, че сърцето на Царя до неговото откриване е минало може би по някои други пътища, някъде другаде...

Но когато се изнася самият ковчег /от „Врана”/, сърцето останало, защо? – трябва да си обясниме това... пряката причина никой не отрича, че това е инфаркт. По какъв път се е стигнало до това състояние... това са неща, които тогава не са разисквани...

Бурканът... който е счупеният, е както Ви казах, от тези, бакалските буркани, кръгъл буркан... този, с който работи катедра „Съдебна медицина”, ще го видите чак когато се погребва сърцето.

Въпрос: БАН и цялата ви комисия съобщихте, че стъкленицата, заедно със сърцето ще бъде изпратена във Виена за изследване. И в един прекрасен ден, вие съобщавате, че сърцето на Н. В. Царя е в трезора на Народната банка – каква е тази игра на комисията в БАН.

/Следва текстът от стр. 7 и 8 от протокол № 4 на клуб „Ц. И.” - снимки 1 и 2/.

Проф. д-р Дим. Козаров, неврофизиолог, БАН, центр. лабор. по биофизика: Никой не поглежда във възможните причини за един инфаркт, които са няколко страници, написани даже в средните по качество учебници. И затова никой още не може да каже ЗАЩО Негово Величество Цар Борис ІІІ е имал такъв инфаркт. 
От друга страна – въпросът за идентификацията на това сърце, за което има прост и ефектен метод от последните години. Това е идентификацията на ДНК. Той има свои наследници, кръвни роднини. Сравнението между ДНК на това сърце, с ДНК на всеки от неговите роднини ще докаже ТОВА НЕГОВОТО СЪРЦЕ ЛИ Е ИЛИ НЕ

Никола Морфов: Просто има нещо много странно в цялата тази история със сърцето. 92-ра година, мисля беше през януари, излезе една статия от един професор, който е бил студент на Ружа Василева, за която Вие говорите и фактически след 50 години, за пръв път се потвърди това, което и Вие казахте – за инфаркт, но се казва, че от катедрата по „Съдебна медицина”, някакъв милиционер тогава, 46-та /?/ година е отишъл и е изискал стъкленицата със сърцето. Съжалявам, че я нямам в себе си, защото я изпратих още тогава на Негово Величество в Мадрид.
Но е много интересен фактът – седи през цялото време тази стъкленица там, след това се изисква и изведнаж се появява в гроба на „Врана”. А доколкото ми е известно, в нашата религия няма заложено такова нещо – извадени органи от тялото да се погребват отделно в гроба.

Й. К.: Това е сандъче. Метално сандъче.
Н. Морфов: То е било в Държавна сигурност.

/Извадка от протокол № 4, от аудиозапис, Ц. клуб „Царица. Иоанна”, 8.12.1993 г./