Преводачката Александра Велева получи високо отличие

01.10.2018

За превода от френски език на „Публични врагове” от Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви, изд. „Факел експрес“

През 1998 година Франция открива своя нов писател.

Той не се появява изневиделица и без предупреждение. Започва със стихове, публикувани в текущия печат, а малко по-късно и в отделна стихосбирка. Но съвременният човек не чете стихове, небрежното му отношение към езика се съпътства от липсата на потребност от тази най-висша форма на литературата. На него му трябва фабула, случка, драма, подробности.
Поетите са лукс, който обществото все още си позволява. Или от който все още се срамува да си признае, че няма нужда.
Първият роман на Мишел Уелбек „Разширяване на сферата на борбата“ излиза през 1994 година. Критиката е сдържана, но ценителите си знаят работата и постепенно от ухо на ухо, от дума на дума, за книгата се заговаря като за нещо различно и тиражите растат. Романът е кратък, разказът за света в него е така симптоматичен за времето си, че човек е изкушен да го сравни със „Спасителят в ръжта“ на Селинджър. За разлика от големия американец обаче авторът му не се отказва от литературата. През 1998 година е готов следващият му роман. Този път Уелбек поставя условие — заедно с него да се публикува и стихосбирката му.

Издателство „Фламарион“ поема риска и така се появяват „Елементарните частици“. Този път романът предизвиква истинска буря сред преситената от еднообразието на новото творчество публика. Надигат се възторжени и заклеймяващи гласове, но в основата на растящия интерес към книгата — тираж 350 000, преведена на 25 езика — е негодуванието. Политически коректното общество се среща с всичко, което не смее да изкаже, което добрият тон и наложената от него лицемерна търпимост добре прикриват. Реакцията прилича на отчаян опит за самозащита. Председателят на журито за наградата „Гонкур“ Франсоа Нурисие приветства номинирането на книгата, мнозинството в журито я отхвърля.

 Александра Велева