Член 108

05.11.2018 | автор:  Проф. Никола Г. Алтънков

Три пъти променян, но не отменен

Член 108

 Наказателен кодекс

Раздел IV

Други престъпления

(Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 108. (Доп. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм., бр. 99 от 1989 г., бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева.

Чл. 108а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление по чл. 115, чл. 128, чл. 142, чл. 143, чл. 143а, чл. 216, ал. 1 и 5, чл. 326, чл. 330, чл. 333, чл. 334, чл. 337, чл. 339, чл. 340, чл. 341а, чл. 341б, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 352, ал. 1, 2 и 3, чл. 354, чл. 356е, чл. 356з, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт - с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено, събира или предоставя финансови или други средства за извършване на престъпление по ал. 1, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани с такава цел, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до тридесет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който набира или обучава отделни лица или групи от хора с цел извършване на престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Предметът на престъплението по ал. 2 се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

По този член са осъждани хора за критични и подигравателни изказвания срещу режима и негови функционери, за разказване на вицове, писане на позиви и лозунги, за разобличаване на престъпления на хора от държавния апарат, за разпространяване или притежаване на забранена дисидентска, философска, политическа или религиозна литература. Към обвинението по този член често се е добавяло и обвинение по чл. 113, ако критиката е била насочена и срещу Съветския съюз. Ал. 2 е приета през 1985, по време на "възродителния процес".

Член 108 е може би най-красивата идиотщина, която е сътворена от комунистическото законодателство. Буквалният му текст се намира в Раздел ІV от (тогавашния) Наказателен кодекс – “Противодържавна агитация и пропаганда”:

Който с цел да отслаби властта в Народната република или да й създаде затруднения проповядва фашистка или друга антидемократична идеология, възхвалява извършването на престъпления против Народната република или явно подбужда към такива престъпления, разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй или разпространява литература с такова съдържание, се наказва с лишаване от свобода до 5 години”. Член 113 предвижда същото наказание за такива деяния против СССР И ДРУГИ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ СТРАНИ!

Още по-красив е жестът, който комунистите направиха след като “паднаха” от власт през 1989 г. Три пъти изменян, НО НЕ ОТМЕНЕН, сега член 108 (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) гласи:
 
  Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
 

    Не е смешно! Авторът може да свидетелствува, че има хора преследвани, задържани и поставяни под следствие и досега по същия член. Явно е удобен и на управляващите в момента. А член 113 изчезна през 1989 година по технически причини: социалистическите държави в Европа вече не съществуваха.

Обвинените, съдените и осъдените по член 108 преди ноември 1989 година са десетки хиляди ( чл.108 фигурира в Наказателния кодекс от 1967 г.; преди това – още от 1947 г. деянието „фашизъм” е инкриминирано). Голямото мнозинство от съдените по политически причини преди 1989 г. имат окачен и член 108 към другите си обвинения.
     Ето само три примера от многото десетки хиляди присъди:

1) Политическият затворник Васил Узунов излежава трета присъда от пет години затвор за „опит за бягство” в Старозагорския затвор от 1968 г. Преди това е бил осъден на смърт с променена присъда на 15 години затвор, които излежава от 1948 до 1962 г. Деянието му е „конспирация против властта”. В 1965 година получава втора присъда от три години за „опит за бягство”. По време на излежаването на третата си присъда през юли 1969 година пише изложение до началника на затвора в Стара Загора. Изложението е инкримирано като престъпление по член 108 и той получава вътрешна присъда от пет години затвор. Вътрешните присъди не подлежат на намаление или амнистиране. Излиза на свобода през март 1978 г. Общо прекарва в затвора 28 години, 3 месеци и 12 дни. Той е и световен шампион по най-дълго прекарване в зяатвор по политически причини: повече от прочутия Нелсън Мандела.

2) Политическият затворник Хайг-Арам Пилигян е обвинен, съден и осъден по член 108 на пет години затвор. Престъплението му е публично обявяване против затварянето на арменските училища през 1965 г. Това се смята за проповядване на фашистка идеология. За украса го свързват и с член 113, който буквално повтаря текста на член 108, но се отнася за „клеветнически твърдения” против друга социалистическа страна (в неговия случай против СССР). Осъден е през септември 1970 г. и излиза на свобода през октомчври 1974 г.

3) Политическият затворник Ангел Грънчаров е осъден през 1978 година за разлепване на позиви с антикомунистическо съдържание по член 108 на две години затвор, които излежава до 1980 г. Куриозното при него – не, не е никак смешно! – е, че през 1998 година беше задържан, пуснат под гаранция, бе му водено следствие, което продължи около една година – ПО ЧЛЕН 108 за разлепване на позиви против правителството на Иван Костов. Не посмяха да го изправят на съд.

Познавах лично тези герои-нещастници, сега и тримата покойници. Бог да ги прости! Първите двама съм описал в книгата си „Светците ги съдят”, издадена в 2010 г. За третия прилагам по-долу сатиричното му есе за нова България.

ДОБРЕ ДОШЛИ В ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ

Представете си Германия, в която Адолф Хитлер доизживява спокойно своите последни старчески дни. Една Германия, в която Йоаким фон Рибентроп става първият следвоенен президент. Той призовава възстановените и новообразувани партии да подпишат споразумение за ненасилие и повежда страната си към либерална демокрация. Представете си една свободна и демократична Германия, в която д-р Йозеф Гьобелс е депутат в Райхстага и ободрява своите съидейници от Новата модерна народно-социалистическа партия: “Горе главите, мили хора! Ние пак сме тук!” А на упреците отправени от опозицията и световното еврейство за някакъв си холокост, Адолф Айхман отговаря: “Нашата партия поема вината само с мезе!”

Представете си една Германия, в която Хайнрих Химлер издава служебни удостоверения кой някога е бил сътрудник на Гестапо и кой – не. Една Германия, в която Херман Гьоринг дава пространни интервюта из вестниците, обяснява колко много обича своята Родина и роптае срещу престъпленията, извършвани спрямо бившите нацисти. /Представете си само – трима от тях били понижени в длъжност, а един даже бил уволнен! Какъв ужас! Колко недемократично!/

Представете си една следвоенна Германия, в която Ото Скорцени ръководи разузнаването, а д-р Йозеф Менгеле е президентски съветник по въпросите на реформата в здравеопазването. Гестапо е разтурено, като му е сменено името, а за SS, фелдмаршал Кайтел обяснява, че “времето било такова”. Ялмар Шахт развива преуспяващ бизнес, превърнал се е в честен частник, ръководител е на свръхмощната икономическа групировка “Мулти-Круп”, върти търговия със Съединените щати, със СССР и с Израел. Алфред Розенберг ръководи дружествато за германо-еврейско приятелство, а свастиката е заменена с юмрук, стиснал розичка.

Минава време. Адолф Хитлер умира, изпратен е в последния си път по улиците и площадите на Берлин с невиждани почести. В съседна Австрия, в градчето Браунау, водачът на тамошните антифашисти открива на площада негов паметник. Върху паметника се чете надпис: Аз, Адолф Хитлер използвах цялата власт, която имах за добруването на своя народ”. Демократично избраният президент Хартнауер, син на един от Ернст Телмановите съратници, изпраща съболезнования до близките на починалия. Мартин Борман пламенно се кълне: “Ако ще и на свастика да ме разпънат, аз пак си оставам верен на Фюрера!” Умира и Химлер. Средствата за всеобщо осведомяване ни припомнят колко скромен, колко мъдър и трудолюбив е бил той, как самоотвержено се е борил срещу враговете на Райха, как бил наредил закриването на Освиенцим, Бухенвалд и Майданек, и само войната му попречила да изпълни навреме своите благородни замисли.

На фона на тези исторически събития дали си заслужава да споменем, че някой си Ерих Мария Ремарк е даден под съд по чл.108 от германския Наказателен кодекс за проповядване на фашизъм и опит за насилствено изменение на държавния и обществен строй на Хилядолетния Райх. Доказателствата по делото са събрани от видния професионален разузнавач, специалист с дългогодишен стаж в Аушвиц майор Петер фон Петер. Съдиите и прокурорът също не са случайни – на тях някога им бе поверено делото на покушението срещу Фюрера, завършило със строгата, но справедлива присъда за екзекуция на Клаус фон Щауфенберг.

Правителството на Израел изпрати поредната пратка хуманитарна помощ. Разпределението на помощите е поверено на показалите своя висок морал в Лидице, Хатин и Орадур специалисти. Видният демократ Борман получи Нобелова награда за мир. Германският мирен преход бе завършил. Тристахилядният германски народ показа завидна зрялост на изборите, като преизбра същите любими ръководители. Президентът Рузвелт и Генералният секретар Сталин изпратиха поздравителни телеграми, а Давид бен Гурион специално пристигна, за да произнесе пламенна реч на пл. ”Александерплатц”. Смъртната присъда на Ремарк бе заменена с доживотен строг тъмничен затвор. В Германия всичко е наред.

Не можете ли да си представите такава Германия? Елате тогава в демократична България!

                                           Ангел Грънчаров, февруари 2000 г.

* Пояснение

         Ангел Грънчаров (тогава 18 годишен) бе задържан, разследван и осъден през 1978 година на 2 години затвор за “ проповядване на фашистка и антинародна идеология” ПО ЧЛЕН 108 от Наказателния кодекс. Цялата му дейност се състои в съставяне и разлепване на позиви с антикомунистическо съдържание. НЕ АНТИНАРОДНО! От излизането си от Старозагорския затвор ДО ДЕН ДНЕШЕН той е преследван и тормозен за убежденията си: до ноември 1989 година от Държавна Сигурност, а след тая дата и досега от…Държавна Сигурност, преименувана напоследък на Национална служба за сигурност. Активен участник в създаването на Независимото дружество за защита на човешките права през 1988 година и “дясна ръка” (изказвания на агенти) на Илия Минев. Бай Илия му беше и кум на сватбата.

 През декември 1998 той е арестуван и разследван за “фашистка и антинародна дейност” ПО ЧЛЕН 108 от Наказателния кодекс. Дейността му е в съставяне и разлепване на два позива с призиви против корупцията и патриотично насочени. НИЩО АНТИНАРОДНО! След многобройни обиски, изземване на архивите, библиотеката и имуществото му, включително и неговата единствена пишеща машина, той е прехвърлян от един следовател и прокурор на друг, докато най-после, през септември 1999 година, последният му следовател (от “Развигор” в София), след запознаване с част от творчеството му, решава да прекрати делото против него с думите “нямам намерение да изправям пред съда един Ремарк”.

Нека се отбележи, че опитите на негови приятели и съмишленици да алармират обществото за този скандал - “случил” се десет години след “падането” на комунизма и звучащ като кошмар от Кафка, или Оруел - бяха напълно безуспешни (чули ли сте някъде нещо за Ангел?). Застъпничеството на колеги по съдба - Ганчо Савов, Янко Янков, Никола Алтънков и други не доведоха до никъде, нито срещата му с вицепрезидента Кавалджиев, който също е лежал в Старозагорския затвор по член 108. Не споменаваме, разбира се, професионалните български дисиденти. Тези от тях, с които влязохме във връзка, бяха напълно незаинтересувани, а някои от тях се отнесоха и враждебно.

         Ангел Грънчаров е известен публицист, печатан в много български вестници и списания. Той е автор на над 200 статии, монографии и проучвания в областта на политиката, социалното устройство, религията, старата българска история и естетиката. Една невероятно ерудирана личност с чувствителен и проницателен ум, той ще бъде тепърва оценяван от критиката и обществеността. Безработен, без средства, все още преследван и следен, Ангел преживява с жена си и дъщеря си в Ботевград. Миналата година той бе включен в официалния списък на българските дисиденти под редакцията на Михаил Неделчев.

НО ЧЛЕН 108 ОСТАВА. И сигурно ще пребъде. Той беше нужен на Тодор Живков и на Желю Желев, еднакво на Андрей Луканов, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров и Жан Виденов. Сега е нужен и на Иван Костов и Петър Стоянов.

                                                                 Никола Алтънков, март 2000 г.                                                                                                                                                 

Послепис - 7 септември 2001

         Днес в град Правец, родното място на Тодор Живков при голяма помпозност и в присъствието на депутати и общественици бе открит негов паметник (в цял ръст). В речите при откриването бе изтъкнато не само значението на великия държавник за българската история, но и непреходното влияние на делото му за бъдещите поколения, всичко надлежно отразено в Националното радио, вестниците и телевизионните станции.

         ЧЛЕН 108 ОСТАВА!

Предлагани допълнения  (изписани с курсив):

Чл.108. Който проповядва фашистка, комунистическа, или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

Чл.108а. Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление по чл. 108, чл. 115, чл. 128, чл. 142, чл. 143, чл. 143а, чл. 216, ал. 1 и 5, чл. 326, чл. 330, чл. 333, чл. 334, чл. 337, чл. 339, чл. 340, чл. 341а, чл. 341б, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 352, ал. 1, 2 и 3, чл. 354, чл. 356е, чл. 356з, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт - с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

     Комунизмът в България беше официално декретиран като престъпен от Народното събрание с публикуван закон от 1999 година  публикуван в Държавен вестник № 37 от 5 май 2000.

Американската конституция обявява, че народите имат не само върховно и свещено право на самоуправление, но и на революционно сваляне от власт на тирани, които го управляват. Основателите, бащите на конституцията съвсем не са били тези безобидни масони, както са ни представяни. Томас Джеферсън казва: “За да може да расте дървото на свободата трябва да бъде периодично оросявано от кръвта на тирани”. И Роналд Реган ни учи че “Няма последна битка за свободата. Всяко поколение трябва да отвоюва свободата си наново и за себе си, за да я завещае на своите наследници”. Президентът Джордж Буш младши предупреди: “Управниците на тиранични режими могат да бъдат уверени, че ние все още мислим както Ейбрахам Линкън “Тези които отричат свободата на другите не я заслужават за себе си и под управлението на един справедлив Бог няма да могат да я задържат за дълго”.

Никола Алтънков                                                                        май 2017 г.