Критиката като живата памет на времето

14.11.2018

Стефан Стоев за новата книга на Панко Анчев

През септември тази година се навършиха 85 години от рождението и 30 години от смъртта на Кръстьо Куюмджиев – един от най-големите литературни критици от втората половина на миналия век. Критикът, който написа блестящи страници  за плеяда български писатели – Димитър Димов, Николай Лилиев, Кирил Хистов, Никола Ракитин, Йордан Радичков, Петър Караангов, Любомир Левчев, Богомил Райнов, Валери Петров, Цветан Стоянов. Авторът, който осъзнаваше, че  „критиката е творчество”, тя е съдба, а не занаятчийско занимание, и с  всеки ред защитаваше това верую. „Голям критик означава не само висок и точен ценител на литературните факти и явления, но преди всичко задълбочен анализатор на обществените процеси, познавач на културата, историк, социолог, философ. Накратко: мислител.” – пише Панко Анчев в увода на книгата си „Критикът като мислител. Непрочетеният Кръстьо Куюмджиев”. След прочита на тази книга съм убеден, че тези думи се отнасят в еднаква степен, както за  Кр. Куюмджиев, така и за неговия изследовател.

Ръкописът на Панко Анчев спечели субсидия на Министерството на културата и изданието се реализира с неговата финансова подкрепа. Съпричастност към книгата прояви и Национален литературен музей, като  предостави материали от архива си за оформлението на книгата.

  През последните години Панко Анчев е един от малцината, който активно разработва проблеми от историята и актуалното състояние на българската литературна критика. Важни и значими са неговите изследвания върху историята на българското литературознание в книгете му „Смисълът на литературознанието” (2009), „Грозната муза. Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от ХХ век” (2016), „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов” (2013) и „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев” (2015), както и в задълбоченото му изследване „Философия на литературната история” (2004). В тях той откроява големите образци на литературната ни критика, подчертавайки, че  постиженията на критиката ни са били винаги плод на задълбоченото познаване на литературата, на високата култура на критиците, на техния естетически вкус и голямата им любов към литературата и словото. Панко Анчев лансира тезата, че истинският критик освен ценител, анализатор, познавач и тълкувател на литературата, е мислител с идеи за общественото развитие, за човешкото съществуване, националната история и развоя на литературната история. Истинският критик според него е човек с висока култура и дълбока мисъл. Тези негови разбирания за литературно-критическия процес, съвсем естествено го отвеждат до литературното наследство на Кръстьо Куюмджиев.

Книгата „Критикът като мислител. Непрочетеният Кръстьо Куюмджиев” е посветена на идеите и методите на критическия анализ и изследване на един от най-големите български литературни критици от втората половина на ХХ век.  Кръстьо Куюмджиев живя сравнително малко – само 55 години, но успя да разгърне богатите възможности на своя талант. Той участваше активно в литературния живот от 60-те години на ХХ век почти до края на 80-те години. Кръстьо Куюмджиев бе високо образован литератор, с живо чувство за актуалността, но и познавач и ценител на традициите. Неговите статии, студии и книги са посветени както на автори и проблеми от текущия литературен процес, така и на такива от историята на българската литература. В края на живота си той успя да напише блестяща книга за Димитър Димов, върху която работи дълго и търпеливо. В нея той извая образа на големия ни писател и показа неговото огромно значение за развитието на следвоенната ни романистика.

В не по-малко значимото си монографично изследване за Кирил Христов. „Певец на своя живот. Книга за Кирил Христов“, Куюмджиев  предлага оригинална трактовка на живота и творчеството на един от най-големите български поети от края на ХІХ и началото на ХХ век. „Тази трактовка може да е спорна, но е достатъчно убедителна и за да бъде оспорена, са необходими убедителни аргументи за доказване на противното. Но тя във всички случаи поражда въпроси, поставя проблеми и отваря нови врати за тълкувания и трактовки” – отбелязва Панко Анчев.

Авторът на това изследване за Кръстьо Куюмджиев припомня и откроява неговите най-характерни черти: той размишляваше много и плодотворно върху проблемите на историческия развой на нашата литература. Него го интересуваха преди всичко идеите в този развой, тяхното постъпателно или революционно развитие и смяна една с друга и как те се раждат от общественото съзнание, за да изразят това състояние и свидетелстват за него. Историята не е механично развитие, а сложен процес, в който настъпват промени в икономиката и общественото устройство, но и в начина на мислене и чувстване на личността, в нейното поведение, говорене, живот. Всичко това най-добре е показано, изобразено и изразено в литературата. И когато критикът анализира  едно литературно произведение, той всъщност анализира състоянието на обществото. Това ни внушаваше и Кръстьо Куюмджиев и успешно се стараеше да покаже как трябва да се анализира литературната творба и творчеството на писателя, за да можем да ги разберем вярно и в съответствие с времето, в което са създавани.

Не е убегнало от автора голямото и неподражаемо умение на Кръстьо Куюмджиев да дискутира и полемизира. Блестящ стилист, той притежаваше страстта да защищава мнението си, но винаги с аргументи и доказателства, но и внимателно и с уважение към мнението на опонента – дори и когато го отрича напълно, иронизира го или просто не е съгласен с него. Куюмджиев спори подготвен и затова никога не прекрачва границата на приличието и необходимото уважение.

Панко Анчев е написал важна, необходима и умна книга. „Критикът като мислител. Непрочетеният Кръстьо Куюмджиев” може да служи като отлично помагало на всеки, който осъзнава себе си като литературен критик. Защото откроява образа на стойностния критик, подчертава какви качества са необходими да бъдеш такъв и да отстояваш позициите си. Книгата набляга на морала, философията, житейската позиция и особеностите на таланта, без които е невъзможно критиката и критикът да съществуват. Добрият критик се познава и по това, за кого пише, какви принципи отстоява, какви автори налага и защитава.

Съдбата сякаш в един момент връща, онова което в даден период е отнемала. Панко Анчев дълги години беше директор на варненското издателство „Георги Бакалов и повече четеше, редактираше и издаваше чужди ръкописи.  Сега вече е автор на повече от 20 книги за историята и съвременното състояние на българската и руската литература, за обществената история и методологията на нейното изучаване и изследване. Почетен доктор е на Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Носител на Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев” за 2016 г. Главен редактор на списанието за литература и изкуство „Простори”.  Панко Анчев се изявява и като полемичен и ярък публицист. Той е в благодатната за твореца възраст на натрупвания, които превръщат стойностният критик в мислител.

  „Критикът като мислител. Непрочетеният Кръстьо Куюмджиев” от Панко Анчев, ИК АТЛ-50, София, 2018