Псалтир ли е, песенна книга ли е...

01.02.2019

Юлия Дивизиева за "Покаяние Господне"

Висока книга, Румене! Над най-високото си стигнал!
Докоснал си го, вдъхнал си го.

То те е осветило и просветлило. Но това може да се случи само тогава, когато човек е готов.
Види се, готов си бил. Над словото си надникнал, а неръкотворното ти се е подчинило. 
Псалтир ли е, песенна книга ли е, кой да ти каже!?

Всеки сам трябва да извърви пътя си с нея и съзерцанието и милосърдието да са му спътници.
Да го извърви, а ако се и покае, ех! 

Четеш и разбираш, че този мощен поток е изтичал от пръстите авторови, неподвластен
на никаква пречка.
Кой е движил ръката? Може би съзнанието, или то е било само наблюдател и проводник?
Душата? Или тя е ложето, в което са се зачевали думите? Може би...

Каквото и да е, “Покаяние Господне” ще остане във високото пространство на съвременната ни лирика.