Послание за мир и любов

09.05.2019

Българският посланик във Ватикана проф. Кирил Топалов за визитата на папа Франциск

КИРИЛ ТОПАЛОВ е роден през 1943 г. в София. Професор по българска литература в СУ “Св. Кл. Охридски”, НАТФИЗ, Нов български университет, ЮЗУ, във френски и гръцки университети. Бил е директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, посланик в Атина и общински съветник в София, председател на управителните съвети на Института за евроатлантическа сигурност и на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа, управител на Фонд „Научни изследвания”, секретар на президента по култура, духовност и национална идентичност. Член е на две световни елинистични академии, на международния ПЕН, на Сдружението на български писатели, на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските филмови дейци, почетен член на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи, председател на Академия за балканска цивилизация, на Национална асоциация „Георги Ст. Раковски”, на „Дружество за приятелство с гръцката култура”. Почетен гражданин на Атина и София. Понастоящем (от 2013 г.) е посланик на България във Ватикана и Суверенния малтийски орден.

       Автор е на много научни изследвания в областта на българската и балканските литератури през ХVІІІ и ХІХ век, на 13 романа (някои от които филмирани  - „Бъди благословена”, „Не се сърди, Човече” и „Бягай… Обичам те” - или превеждани на много езици), на повече от двайсет и четири пиеси, поставяни на български и чужди сцени. Преводач от гръцки.

- Коя според Вас беше кулминацията на това историческо посещение на Негово Светейшество папа Франциск в България?

 - Ако изберем само едно от събитията в неговото посещение за върхово, рискуваме изборът ни да бъде оспорен. Сигурно ще бъдем по-близо до истината, ако кажем, че всяко от събитията, които папа Франциск проведе в България, бе по свой начин кулминация на някои от основните  приоритети във вече шестгодишния му понтификат. Ако обединим срещите му с премиера, президента и патриарх Неофит като първо събитие, ще видим в тях умението му да контактува сърдечно, делово и резултатно с политическите, държавните и духовните ръководители и да извлича максимално възможните позитиви  от тези срещи, дори и тогава, когато в някои изключително редки случаи е бивал посрещан очаквано сдържано. Молитвата пред престола на Светите братя Кирил и Методий в катедралния храм „Св. Ал. Невски” и „Царице небесна” пред храма  бяха кулминация не само на неговото лично отношение към делото на българските и славянските първоучители, но и на една традиция, развита с любов и вдъхновение и от папите Ронкали и Войтила. В литургията на пл. „Александър ­І Батенберг” същия ден според мен кулминира правотата на многократно заявяваната и неотстъпно защитаваната с логични аргументи икуменическа идея на папата за сближаване и обединяване на всички християни около общи духовни, културни и човешки ценности. А „кулминацията на тази кулминация” бе в моментите, когато на произнесеното от папата на български „Христос воскресе” над площада се понасяше от гърдите и сърцата и на православни, и на католици едно дружно и вдъхновено „Воистина воскресе”, което бе най-автентичният израз и доказателство за правотата на икуменическата идея. Сигурен съм, че в тези моменти папата е бил много щастлив, защото едва ли другаде му се е случвало да види „на живо” толкова убедително доказателство на нееднократно повтаряната от него истина, че разделеното преди повече от хилядолетие по геополитически причини християнство е запазило пътищата и за своето сближение. Срещите на Светия отец с мигрантите в бежанския център и с католиците в Раковски е друга специфична кулминация, защото е тържество на евангелизаторската мисия на църквата. Онази неподправена радост в детските очи, която видяхме, когато получаваха от самия него първото си причастие, гарантира за много поколения напред искрена вяра и жизненост на християнската духовна традиция. Съвсем очаквана и като тематика, и като нова кулминация на усилията на папа Франциск за постигане на междурелигиозен диалог и мир на земята бе срещата в края на втория ден от апостолическата му визита у нас с представителите на различни религии на пл. „Независимост” на така знаковото място между многострадалния храм „Св. Неделя”, католическата катедрала „Св. Йосиф”, синагогата и джамията - и ето как стигнахме естествено и до мотото на апостолическото посещение на папата в България „Пачем ин терис” – „Мир на земята”, което „българският папа” Ронкали завеща на планетата, папа Войтила й помогна да го разбере, а папа Франциск реализира като свръхзадача на своя понтификат. Отсъствието на БПЦ от тази среща бе забелязано от всички, особено от чуждестранните представители, с тревога и неразбиране.

 - Какво е политическото послание към света, което трябва да запомним?

 - Политическото послание носи именно това, за което току-що говорихме - идеята за необходимостта да бъде осъзната от всички политици и граждани съдбовната за човечеството необходимост пожарите на тази „Трета световна война на парчета”, по сполучливото определение на папа Берголио от преди няколко години, която се води почти в целия свят, да бъдат гасени на време, защото после ще бъде късно. Някога българският папа Ронкали успя да балансира между тогавашните две велики сили и предотврати една взаимоунищожителна термоядрена война, която всеки миг можеше реално да избухне заради съветските ракети, които  бяха инсталирани в Куба да плашат американците. Сега обаче световните „велики” военни  сили не са само две и непрекъснатите „локални” войни са по-опасни от някогашното само „двустранно” съперничество, при това тези войни, както неведнъж е изтъквано от политолозите, се водят на места, които по права линия са по-близо до нас, отколкото са Париж или Брюксел. Затова сегашният папа има много по-трудна задача.

- А най-важното духовно послание?

- То е функция на политическото. И израз на един, бих казал, нов вид „икуменизъм”, породен от мигрантско-бежанската криза, за сближаване не само на християните, но и на хората от всички раси, етноси и вероизповедания около идеята, че всички сме чада Божи и всички имаме право на живот, закрила и реализация. И в това отношение задачата на папа Франциск е много по-трудна.

 - Началото на неговия понтификат съвпадна с началото на мигрантската криза. Как се развиха позициите му към нея?

 - Отначало той бе за безусловно приемане на всички нуждаещи се от закрила. Но когато в лоното на тази криза връхлетяха и  мрачните сили на тероризма на „Ислямска държава”, в тона на папата настъпиха и някои промени. Той например в един момент заяви, че варварската сила трябва да бъде спряна със сила, и забележете – направи това изявление от Албания, първата държава, която посети след интронизацията си и която има голямо мюсюлманско население - така подчерта обективността на становището си. По-късно добави и че грижата за нуждаещите се в беда предполага и уважаване от страна на „приеманите” към законите и порядките в страните на „приемащите” ги. Но грижата му за бягащите от войни и социални катаклизми не е намаляла, тя за него е част от ежедневието му е ето - съвсем наскоро даде половин милион долара за бедстващите мексиканци по границата със САЩ.

 - „Молитвата „За мир”, осъществена на наша територия, към кого е насочена в контекста на сложните отношения на Балканите?
- В балканския контекст - бих казал най-общо към преодоляване на натрупаната представа, че Балканите са най-взривоопасният район на Европа. Светият престол, като една от най-информираните институции в света, оцени много правилно нашата външна политика, особено по времето на нашето европредседателство и особено по отношение на Западните Балкани. Отлично осведомен за сложния исторически бекграунд на нашите отношения с Република Северна Македония, папа Франциск оцени нашата толерантност, добросъседство и решението ни да поставим на първо място политически перспективната и градивна цел за осигуряване на евроатлантическо бъдеще на един народ, с който не само до неотдавна сме били едно и сме имали общо историческо минало, но и с който е свързан произходът на огромна част от нашия народ.

 - Включително и Вашият…

 - Да, баба ми е от Охрид, а дядо ми – от Дебър, сиреч и аз съм един от ония „всеки трети българин у нас”, чиито деди са гинали я в Илинденското, я в Кресненско-Разложкото, я в Охридско-Дебърското и други въстания, в Балканските и в Първата световна войни за освобождението на Македония… В очите на много висши ватикански функционери, с които съм разговарял многократно по тези въпроси, съм виждал нескрито възхищение от мъдрата българска политика по този въпрос. А Светият престол не само знае всичко, но и въз основа на политическото си знание взима и най-правилните решения. Така че за мен решението за поколонническо пътуване на папата именно в комплекта България – Македония не само не беше случайно, то е и урок, да не кажа дискретно подсказан модел, и за много други държави, които имат подобни проблеми, а на нашите Балкани, както е известно, май всички си ги имат.

- Знаем, че в Аржентина още преди години той основава Институт за диалог между религиите. За шестте години на понтификата си е посетил държави с различни вероизповедания. Беше ли пропуснат шансът за официално сдобряване между православната църква и католическата?

- Вижте, това е един въпрос, който не може да бъде изчерпан с няколко думи. Зависи и какво разбираме под „сдобряване”. След почти хилядолетно разделение за пълно единение в обозримо бъдеще едва ли би могло да се говори, а и се боя, че едната от двете страни, досетете се сама коя е тя, няма да го приеме, струва ми се, никога. Въпреки че според много историци мотивите на някогашното религиозно разделение между двата големи центъра на Римската империя – Римския и Константинополския – са по-скоро геополитически – кой да владее по-големи територии и блага, да събира повече данъци, да рекрутира повече армия и т.н., а т.н. „филиокве”, т.е. от кого произлиза Светият дух – от Отца или от Отца и Сина е намерено като удобно догматично основание, което обаче неведнъж е предизвиквало възражения, подкрепени от аргумента, че щом приемаме, че Отец и Син са единосъщ образ, то тогава къде е противоречието?... Папата е реалист, затова за него икуменизмът има смисъл на сближаване, на обединяване на всички християни по земята около, пак ще кажа, общи християнски, духовни, социални, човешки ценности.

- Неделната Света литургия на площад „Независимост” с присъствието на хиляди вярващи е първото подобно събитие в България. Какво научи от нея обикновеният българин?

- Научи, надявам се, че това, за което папата говори, е постижимо и осъществимо, стига да имаме добрата воля да разберем, че всички сме братя и че не трябва да позволяваме да ни разделят религии или политики.

 - Като действащ и в момента посланик на Р България във Ватикана, сте се срещали многократно с папа Франциск. Коя е неговата лична черта, която го направи любимец на милиони вярващи по света?

- Неговите естествени доброта, сърдечност и добронамереност, умението му да предразполага към доверие всички, искрената му любов към ближния, с която заразява всеки, докоснал се до присъствието и словото му. Казвал съм го и друг път – той носи обаянието на добрия дядо от нашите народни приказки или от омайния Йовков и Елинпелинов свят, загрижен за своя голям род. Само дето неговият „голям род” е неизброим, я помислете, че само католиците в света са милиард и двеста-триста милиона, а грижата му, както виждаме, е за цялото човечество. Той умее да говори ясно, просто и разбираемо. Съвременно и чуваемо. Така предразполага към доверие и големи, и малки. Всяка сряда и неделя излиза и говори пред десетки хиляди, които го аплодират възторжено, а по време на канонизации и беатизации, на „Урби ет Орби” на Рождество и Възкресение на площада и улиците пред базиликата „Св. Петър” се събират и над сто хиляди души.  

- Но папа Франциск е реформатор, който посегна на привилегии на висшите духовници. Чува ли се гласът на опозиционните сили във Ватикана? Кое в неговите реформи е най-драстично?

- Той реформира Ватикана основно и е естествено да има съпротива. Но той не е от плашливите и съм сигурен, че ще доведе реформите си докрай, премахвайки, или поне драстично ограничавайки, условията за корупция, водейки безпощадна война с посегателствата над деца, динамизирайки духовните, политическите и социалните рефлекси на могъщата институция, която ръководи.

- Познавате неговата дейност от есента на 2013 г., бидейки най-дълго и според компетентните специалисти – безспорно най-успешно управлявалият българското посолство към Светия престол. Известно е, че чрез многобройни разговори с ватикански ръководители от различни равнища, както и чрез почти десетина научни конференции с участието на учени от различни страни и посветени на хилядолетните връзки на България със Светия престол и на събития и личности, характеризиращи многовековната роля на България като една от най-мощните и културни държави в Европа, сте допринесли за създаването на положителния имидж на страната ни. Навлязоха ли в нов етап отношенията между България и Ватикана?

- Навлязоха, защото при папа Франциск дори ежегодните поклоннически визити на български високопоставени делегации са не само знак на отдаване на почит към делото на Светите Братя Кирил и Методий, но и възможност за размяна на становища по най-актуалните политически събития в света, за уреждане на културни, политически, имуществени и други важни взаимоотношения между двете държави, за изграждане на доверие към политиката на нашата държава, което и естествено доведе до това „чудо”, което всички желаят, но само избрани получават – да дойде самият папа Франциск и да ни каже, че сме добър народ, с велика културна история, да признае пред целия свят, че чрез Кирилометодиевото дело сме дали божествената светлина на духа на всички славяни и че и днес сме достойна за уважение европейска държава.

 - Мандатът Ви в самия край на този месец изтича, кое е последното Ви задължение като посланик? И накъде гледате след напускането на този пост?

 - Задълженията ми не свършват, но най-важното от тях е организирането на последното в моя мандат посещение на високопоставена наша делегация (тази година ще бъде парламентарна) при папата и за поклонение пред гроба на Св. Кирил в базиликата „Сан Клементе”, както и в базиликата „Санта Мария Маджоре”, където папа Адриан ІІ е благословил делото на Светите Братя и така е осигурил възможността чрез българското слово всички останали свавянски народи да получат светлината на Христовото учение и да изградят своя култура. Прибирайки се, ще се посветя на работата на нашата българо-македонска комисия, както й казваме за по-кратно, а и на книгите, събраха се много непрочетени и някоя и друга ненаписана.

 - Какво да чакаме? Романи, пиеси или изследвания?
- Ще видим, може би от всичко по малко. Сърбят ме ръцете, а и ме подканят годинките, да напиша и аз малко мемоари, с които да поразваля спокойния сън на доста хора, които забравят, че всички сме временни гости на тоя свят, а на оня ще им обяснявам защо съм бил толкова лош, та още там, долу, не съм им казвал за тяхно добро какво мисля за тях.

Интервю на Анжела Димчева