ФАКЕЛ

Колекционерът Николай Неделчев за своята страст към изкуството

03.06.2019

Николай Дюлгеров (1901-1982). Без заглавие [Абстрактна композиция], 1922, м. б., платно, 80 х 100 см

Николай Неделчев е роден в Пловдив. Живее в София от 1987 г. Тук завършва специалност международни отношения в днешния Университет за национално и световно стопанство. По-късно получава и степен магистър по същата специалност. Изпълнителен директор и основател е на най-голямата у нас структура за маркетингови комуникации "Публисис Груп - България". Член е на управителния съвет на Българската асоциация на комуникационните агенции, на борда на директорите на Българската асоциация на pr-агенциите и на "Джуниър ачийвмънт". Бил е първият маркетинг директор на "Apple" - България. Автор е на статии по маркетинг в нашия и чуждестранния печат. Има двама синове.

Анна-Люля Симидова-Праун (1906-2004). Абстрактна композиция, 1924, смесена техника, дърво, 40 х 31 см

Защо станахте колекционер?

Да станеш колекционер не е съзнателен и добре обмислен избор. Поне не беше така при мен. Вроденият интерес към красивото и драматичното в изкуството, семейната среда, познанството с художници и хора на изкуството въобще, произведенията на изкуството и свързаните с тях история и истории бяха основните персонални мотиви за мен да придобивам произведения на изкуството, но без идеята да бъда колекционер. След един определен момент на натрупвания, както вътрешни, така и външни, се създаде критична маса, която “отключи” колекционирането като начин на мислене и стремеж в мен. След този определен момент започнах да търся взаимовръзките между това, което бях събрал, и новите неща, които придобивах. Задавах си въпроси защо харесвам и защо искам да придобия едно или друго произведение. И въпреки че колекционирането често е определяно като “страст”, се питах накъде трябва да вървя и как да управлявам тази моя страст. Търсех логиката на изкуството в моя свят и на моя аз в света на изкуството. Така се роди първата обособена зона в моята колекция и първият ми колекционерски проект - “Образ и Подобие. 77 автопортрета от колекцията на Николай Неделчев” в НХГ “Двореца” през 2015 г. Плод на същия начин начин на мислене и търсения е и новият проект и изложбата в Галерия Структура – “Модернизъм и авангард. Българската перспектива.

Как се променя колекционерската ви стратегия през годините? Бихте ли променили нещо и какво?

Обикновено първите стъпки в колекционирането са свързани с персоналния вкус и оценъчна система. Човек придобива произведенията, които харесва. Често “стихийно” без да има голямата картина в главата си. Такива бяха моите първи стъпки - интуитивни и в повечето случаи спонтанни. Една колекция е като човек. В началото, докато е дете, “реагира” и “задава” детски въпроси, но след време започва да поставя зрелите питания – “Кой съм аз, кой искам да бъда и накъде отивам?”. Това, което ме вълнува като колекционер сега е различно от това, което ме вълнуваше преди 10 години. В моята колекция все по-голямо място заема съвременно българско и чуждестранно изкуство и, разбира се, българският модернизъм и авангард до средата на миналия век. Ако сега мога да се върна назад, не бих променил много в колекционерския ми подход. Човек има нужда да измине своя път, да направи своите грешки и да научи своите уроци. Разбира се, бих искал искал да бях прочел в началото няколко книги за изобразително изкуство, на които попаднах на по-късен етап, както и да бях срещнал по-рано някои важни за изобразителното изкуство и колекционирането в България хора.

Какво отключи интереса ви към българския авангард?

Жорж Папазов (1894 - 1972), Портрет на Гео Милев, туш, хартия,22х 14 см.

Случайността. Един един велик ум бе казал, цитирам по памет, че “случайността е пресечната точка на две необходимости”. Случайността да срещна изкуството и невероятната история на една ренесансова личност – Мирчо Качулев. Един гениален за мен художник, чието творчество макар и доста оскъдно, може да мери снага с найдобрите образци на модерното европейско изкуство от това време. Художник, откритие на Гео Милев, който дава началото на аерофотографията в България, а освен това създава измервателни уреди за въздухоплаването. Това беше искрата, която запали

интереса ми към българския модернизъм и авангард.

Иван Абрашев (1903 -1960). Без заглавие, 1927, м.б., платно, 98.5 х 78.5 см

Чрез това “запознанство” открих цяла плеяда художници като Георги Бояджиев, Мара Учкунова, братята Абрашеви, Анна Балсамаджиева, Кирил Кръстев, Макс Мецгер, Ана-Люля Праун и други, които са работили в полето на българския модернизъм и авангард през миналия век и които, за жалост, ми бяха или непознати, или съвсем бегло знаех. Оказа се, че освен на мен, творчеството на повечето от тях беше тера инкогнита както за хората занимаващи се с изобразително изкуство, така и за галеристи и колекционери от всякакъв калибър. Този факт допълнително вкара “адреналин” във вените ми и ме стимулира да започна нова “глава” в колекцията ми, а именно български модернизъм и авангард от първата половина на миналия век. Тази колекция е плод на моята колекционерска дейност през последните 5 години.

Как в наше време се откриват толкова интересни произведения от началото на 20-ти век? Как функционира този почти невидим пазар на старо изкуство, управляван главно от антиквари и роднини на художници?

С много упоритост и постоянство, с познаването на точните хора, със задаването на правилните въпроси и с вяра в каузата. Да, аз вярвам, че хвърлянето на светлина върху тази непозната част от българското изкуство от миналия век е кауза. Считам, че показването на тези произведения в изложба и създаването на каталог с произведенията от колекцията, както и включването на критически текстове на проф. Ирина Генова, доц. Борис Данаилов, д-р Биляна Борисова и Мария Василева дават нов хоризонт в разбирането на българското изкуство и създават културна памет за обществото.

Чувствате ли се освен колекционер и филантроп?

В някаква степен да. Бих искал с моята колекционерска дейност да подкрепям настоящата екосистема, в която влизат действащи художници, галеристи, изкуствоведи. Смяната на фокуса на моята колекция към съвременно българско изкуство е може би една стъпка в тази посока. Съвременните автори имат голяма нужда от признанието на колекционерската общност в България и извън нея и искрено вярвам, че в недалечно бъдеще, освен пазар за стари майстори, ще се създаде и жизнен пазар за съвременно българско изкуство. Освен това чрез патронаж опитвам да подкрепям млади художници с потенциал за развитие.

Каква е ролята на колекционера и в частност вашата - да трупа произведения или чрез събирането да се опитва да очертава тенденции и така да влияе върху развитието на сцената?

Трупането на произведения като процес и крайна цел никога не са ме вълнували особено. Цифровото изражение на моята колекция слабо ме интересува Това, което обаче ме вълнува и то много, са находките, на които попадам в процеса на колекциониране. Именно това усещане на откривателство, тези нови врати, които се отварят в моето познание, новите валенции, които се създават в моята колекция, както и естетическата наслада са нещата, които ме карат да колекционирам. На този етап от моя живот си давам сметка, че човек може да живее с по-малко материални неща около себе си и в много отношения “по-малко” е повече. Така че трупането е извън моя дневен ред. Затова пък показване на части от моята колекцията, провокирането на разговори по определени теми, осветляване на малко известни, но значими периоди в българското изобразително изкуство, създаването на културна памет, тези неща определено ме вълнуват. Бих се радвал ако това, което правя, е начало или допълнителен тласък на някаква тенденция и влияе положително на развитието на сцената на изобразителното изкуство.

Приемате ли, че частното колекционерство и фигурата на колекционера всъщност имат изключително важна социална роля

Да, безусловно. Колекционерите са интегрална и много важна част от екосистемата на изобразителното изкуство. Всеки акт на покупка на произведение е признание за нечий талант и труд. На първо място на художниците, но също така и на галеристите. Колекционирането е кръвоносната система в организма на изобразителното изкуство. Чрез него се осъществява размяната на ценности. Именно поради тази причина колекционирането на изкуство, особено от живи автори е толкова важно за “здравето” на този организъм. И в тази посока е насочена настоящата ми колекционерска дейност. Искрено се надявам, че все повече “братя по оръжие” – колекционери, ще открият достойнствата на съвременното ни изкуство и ще му отдадат необходимото внимание, като го превърнат в обект на колекциониране. Така ще подкрепят както художниците, така и галеристите, и изкуствоведите. А това от своя страна, убеден съм, ще стимулира и вдигне нивото на съвременно ни изкуство. Друг аспект на социалната роля на колекционирането е създаването на културна памет за обществото ни. Това, разбира се, е свързано както със самото колекциониране на произведения на изкуството, така също с изваждането на колекциите или части от тях и показването им на обществото, както и с издаването на съпровождащи ги каталози с критически текстове в тях. Това ще стимулира разговорите за българското изкуство и ще накара повече хора да припознаят мястото си в него – било като колекционери, било като зрители. Надявам се изложбата “Модернизъм и авангард. Българската перспектива” да е една малка стъпка в тази посока.

« назад