Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Величието на хуманността е да се търси приближаване на различията, а не враждебното им противопоставяне

17.08.2019

Полемика във фейса, предизвикана от проф. Коста Костов


Величието на хуманността е да се търси приближаване на различията, а не враждебното им противопоставяне.
Човекът е добър и лош, но образованието и културата го издигат до висотата на личност, която може да очарова, независимо от политическата стигма и мястото му в недостойната за хуманността политическа игра.
За няколко минути да забравим, че сме леви и десни, русофоби или русофили. Човекът може да съществува и извън контекста на политическото противопоставяне. Така трябва да се отнася и към онези избраници на съдбата, които носят отговорността за това световно противостоене и да допуснат, че те са хора като всички нас, макар поставени на кормилото на историята.
Това означава да признаем, че дори и тези, чиито имена днес нямаме смелост да произнесем публично, за да не бъдем заклеймени политически (като путинисти или русофили) могат да носят в себе си повече от онова, което сме допускали, че притежават. Например, че могат да се забавляват и да споделят удоволствието си с други, така, както го правим всички ние.
Представете се, че сте част от зрителите в тази зала, в която има достатъчно уважавани личности и един велик артист - Ален Делон. 
Вслушайте се в това съвсем непрофесионално, любителско, непретенциозно, но в същото време дръзко изпълнение и само за миг забравете, че днес мислите в черно и бяло.
За миг забравете, че пее Путин, президентът на Русия, а просто човек, който чрез неумелото си, но сърцато свирене и пеене на сцената показва, че изпитва уважение не само към присъстващите в залата, но и към една друга култура, която го счита за враг номер 1.
Помислете за миг и какво е посланието към нас и защо е приел това рисковано решение, да пее пред толкова много артисти и хора на изкуството - риск да бъде осмян и да изложи не само себе си, но и страната, на която е президент. А тази страна не е Долна Папуа. 
Само някой, който е от този политически ранг, поеме подобен риск и устои на него, може да си позволи критика, а не аплодисменти.
Затова залата аплодира на крака.
След това изпълнение останете отново такива, каквито сте, но със сигурност ще сте с една степен по-добри. За няколко минути поне.
Можем да бъдем просто човеци, които не желаят децата им да загиват в нова световна война, а да се научат да свирят и пеят, дори неумело.

Ivo Baev Чудя се как изобщо е възможно някой да се захласва по подобна жалка лигавщина. Докато този сатрап се лигави навън бият хора...какъв ранг, какви ходове, какви обединявания...жалко и пошло..

Kosta Kostov Ivo Baev Ivo Baev 
Иво, аз не съм политик, нито юрист. 
Който ме познава, знае какъв съм - нито добър, нито лош. По-скоро комбинация от двете, но водя битка срещу злото в себе си. Понеже съм и лекар, се старая да бъда справедлив и да гледам на човека откъм добрата му страна. Не се опитвам да мисля едностранчиво за човека - само като на животно, диктатор или престъпник. Всички тези аспекти живеят във всеки от нас. И в теб и мен. Знанието и образованието са в силата си да променят тези аспекти към по-добро. Но не съвсем и не напълно. Бихме убили, за да защитим семействата си, децата си. Убиваме животни всеки ден, за да се храним, но си обичаме кучетата и имаме демократични закони за опазване на природата и животните. Други водят войни и създават диктаторски режими, убиват, за да съхранят държавите си, защото болшинството от народа им разрешава това. Нека не препикаваме чужда дупка. И ние имаме подобни проблеми, но се мислим за по-добри, по-демократични. Но не сме. Личното и политическо лицемерие са ни присъщи. В този смисъл допускам, че всеки човек трябва да бъде разглеждан като потенция, която се развива според конкретните обстоятелства, възможно и към по-добро, ако му се даде шанс. Ако един диктатор отправя подобни послания, а не профанни популистки бръщолевения, може поне да ни накара да се замислим и за самите нас. И при нас има фасадна демокрация, но ние не смеем да я оприличим на диктатура, защото сме по презумция “демократична” държава. Но не сме. Ако бяхме по-добри и демократите ни не бяха менте, нямаше да допуснем тази демократична фасада, в която живеем вече 30 години и я поддържат по-малко от 20% от българските избиратели. Иначе сме герои и в кухнята въртим ножове върху пържолите. 
Политическото е само част от човешкото, но не най-добрата му част. Затова и не съдя чрез него, защото всички политици днес трябва да бъдат “подсъдими” с различни присъди. В тази игра няма невинни.

 Latchezar Adamov Коро, не те разбрах ! Сякаш си извънземен и този изверг - Путин го слагаш до хора с душевност!?

Kosta Kostov Latchezar Adamov Лъчо, този текст си изпълни предназначението. Провокира размисли около черно-бялата ни същност. Онази, която не е изгонила животното в нас. Трябва да имаме смелостта да допускаме, че дори най-лошият, най-стигматизираният човек, може да има нещо в себе си, което го прави подобен на нас, ако го извадим от контекста на стигмата. Разглеждането на този текст от нивото на политическата стигматизация принизява погледа. 
Sapere aude!
Политическата диктатура може да има различни лица. Някои от тези лица са “по-приветливи” и “по-демократични”, погледнати отвън, но да не ти попада погледа по-навътре. 
Други пък обратно - демокрации вътре, а диктатори навън.
Не виждаме гредата в собственото си око. Някои са прости и примитивни политици, други са изтънчени лицемери, трети са политически извратеняци. Но щом са лидери в либерални демокрации, те са стигматизирани като демократи и сме готови да им простим всички гадости - да се напиват като тесли по официални приеми, да имат съмнителна репутация, да са откровени мошеници или да са сексуални извратеняци. Да давам ли примери на приемливи демократи? Много малко от тях са лидери, защото са безспорни в нравствените си ценности. Никой няма да им позволи да ръководят държави така, както ръководят семействата си. Трябва да сме наивни, за да го допуснем. Иначе нямаше да има световни войни, емигрантски потоци и умиращи от глад африкански деца. Но не допускаме, че всички те, дори и най-неприемливите, е възможно да имат и една по-светла страна, която имаме и ние. Същата, като онази тъмната, която споделяме само на себе си или в извратените си фантазии. Изключването на тази възможност ни връща във времето преди Просвещението, когато излизането извън църковната догма, означаваше смърт на кладата. Начело на световната политика всички политически лидери правят своите човешки компромиси - едни по-малки, други по-големи. Някои от тях имат шанс да ръководят изначално и традиционно демократични държави, други нямат този шанс и са поставени в условия, които ги превръщат в диктатори. Ако един диктатор не е примитивен сатрап, нискообразован и недодялан, има повече шанс за всички. 
Saper vedere!

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: