Случаят Галин Радков - глух човек, приключи. Уволнен е.

11.09.2019

 Здравейте, господин Леонидов!

  Предложихте ми да Ви опиша случай, с който се занимавам три години и Ви изпращам голяма част от случващото се.

   Ще Ви разкажа историята на едно глухо момче, феодалната територия на един Университет и тригодишната битка за истина и справедливост / доста смешни думички напоследък/.

   Та с Галин Радков се запознах случайно през фейсбук. Имам по первазите у дома малко растения-  сукуленти, които се разболяха. Помолих във фейсбук някой да ми помогне и на помощ се притече “професор Кактус” – така са го кръстили кактусарите. Освен, че ми спаси любимите растения, веднага ме приобщи към всякакви групи за растения по света и у нас. Основната информация идваше до мен през сайта на Ботаническа градина – Балчик. Ден по ден Галин с гордост демонстрираше колекцията, какви дарения е получил от страната и света, кое растение е цъфнало, помагаше със съвети на стотици хора за латинското наименование на поредния любимец – беше неотклонно на поста си. 

   В един момент, може би две или три години след виртуалното ни запознанство, излезе информация, че Галин е разпитван от полицай по повод изчезнали 4 кактуса. Цялата кактусарска общност реагира бурно, хората пишеха до ръководството на градината, директори на три ботанически градини и целият състав от съответния сектор в Петербург и - да не Ви занимавам още от къде,  защитаваха името на своя всеотдаен колега. В отговор директор Кр. Косев отговори, че изобщо няма такъв случай, грешката е от комуникационно естество и ръководството много цени работата на Галин.

    Мина известно време, в което вечно усмихнатият Галин, продължи да се хвали със своите любимци. 

   В един момент се разбра, че негова помощничка в отглеждането на кактусите е завършила Унивеситета в Шумен и са я назначили за началник на Галин. Започна груб, неизразим с думи тормоз - не без знанието и участието  на началниците ѝ. Дори човек от градината, вече уволнен, ми сподели, че забранили на целия състав да разговарят с Галин.

    В безпомощността си да му помогна по друг начин, пуснах съобщение, че ще правя документален филм за него и очаквам всякакви оценки за този човек. Първа ми писа бившата му директорка – Ина Манчева. Писмото ѝ / приложила съм го за информация/ разказваше доколко е лично негова заслугата сбирката кактуси от 600 да са близо 3000, как в поверения му офис е направил пълен опис с латинските наименования на тази колекция, как е подарил на градината 1500 броя  от личните си кактуси, негова заслуга са специализирана библиотека и книга на дарителите. Окуражена от прекрасните отзиви, се обадих на г-н Косев, представих се и в отговор разбрах, че са ме “проучили” – всичките ми публикации от виртуалното пространство били разпечатани и на бюрото му. Филм не мога да правя, защото съм щяла да наруша споразумението от Нагоя и Галин имал лична колекция, което вече било конфликт на интереси. И двата аргумента, след справка със специалисти и юристи, се оказаха абсолютно несъстоятелни. Цялата тази история ме насочи да разбера какво всъщност се случва. Започнах ежедневна кореспонденция с Галин и проведени разговори с поне 30 човека – бивши служители. На работещите в момента им е забранено да разговарят с журналисти, както и журналист няма място в тази градина. 

   Светът на Галин беше нова вселена за мен. Там всички хора са добри, приятели, когато му е мъчно, отива при своите кактуси, гали ги и им разказва болката си, а те му казват да не страда,защото  всичко ще се оправи. Той ми разказа, че кактусът е бог на ацтеките и не можеше да повярва, че този бог му е поверил да се грижи за тях. 

   Разказа ми как от Петербургската ботаническа градина пристигнала покана за международна конференция, с която поименно канели и него. Университетът нямал пари. Галин намерил спонсори за пътя, написал доклад за кактусите в балчишката ботаническа градина, намерил кой да го преведе на английски, заминал и докладът му е публикуван в издание на руската Академия на науките. Много са нещата, които мога да разкажа за този човек.

   От другата страна се разкри типично феодално владение на тази обществена територия. Много кариери и съдби на млади специалисти са претърпели своя крах. Един от добрите биолози ми писа, че за две години е минал през много обиди и унижения. В момента работи като машинист и не иска да споменавам името му. Друг агроном ми разказа как се събират подписи под принуда от целия състав работещи -  подписват се в списък с имената им, без да знаят за какво. Който не подпише, е уволнен. Този човек работи в друг град и фирма, но и той не желае името му да се споменава. Страх! 99% от работилите там се страхуват! Предупредиха ме, че господинът обича да дава на съд всеки проговорил и коли черна кокошка за смърт, носят се слухове, че е свързан със “службите”.Да, звучи абсурдно, звучи като разказ от други времена, но курбаните са обичайна практика, позната на всеки, работил там. Всичкото това е, меко казано, странно, но не е доказуемо и не е подсъдно. 

   Защо е цялото това непрестанно движение на експертен и административен персонал? Естествено, пари – неотчетни, овъртяни в комбинации, за които не трябва да има свидетели. Говорих с Григор Лилов и той проучи и изнесе малка част от цялото. Написах на Ректора писмо с въпросите ми-  през Комисия по жалбите към Народното събрание. Отговорът ме предизвика да върна с Отворено писмо, което публикувах във фейсбук. Един човек инициира петиция в защита на Галин. Подписаха я 5700 човека, повечето лично го познават и изразяват мнение. Уволниха го дисциплинарно. Не допуснаха в градината дарители- чужденци, защото са с Галин и охраната се нахвърли да вземе мобилния апарат на българин- кактусар в групата. Записът се пази.  

Съдът реши, че незаконно е уволнен, Университетът изплати обезщетение и заличи уволнението му в трудовата книжка. 

   Галин работи на ново място – в парк Евксиноград, променен е до неузнаваемост, продължава да страда за своите кактуси на брега на Балчик, които започват да умират в некомпетентни ръце. Приятелите му / аз вече съм един от тях/ се опасяваме дългата ръка на хората, които обърнаха живота му, да не го застигне и на новото му работно място. В заседание по дело за дискриминация ме допуснаха като свидетел, но не ми разрешиха да говоря, защото не съм пряк очевидец. Докладчик по делото беше една жена, назначена по препоръка на Цветан Цветанов и съвсем демонстративно подсказа, още в заседанието, да се разбере какъв ще е резултатът – за тази дълга ръка говоря.

   Описах Ви незначителна част от всичко, с което се сблъсках. Дано да е съществената, защото за две години и половина потънах с изумление в тъмния свят на недосегаемите. 

   Мога да Ви дам координатите на още трима човека, които са потресени от всичко случващо се. Те не се страхуват и ще допълнят моята гледна точка.

   Господин Леонидов, на 68 години съм, все още имам някаква енергия, но не знам до кога. Филм няма да успея да направя, но ми тежи надеждата, която хората очакват да им дам – с контактите си, с откритостта, с която говоря. Срамота е! Тези хора имат необходимост от защита, защото веднъж някъде пропука ли се царството на недосегаемите, като порой ще потече истината. 

   Написала съм и тези дни ще пусна последните си въпроси към Ректора и Бойко Борисов. Помогнете поне да го разгласим възможно най-добре и вярвам, че по- младите от мен няма да загърбите тази история за един обикновен, незначителен за мнозинството случай от дълбоката провинция. 

   Оставам с много надежда за Вашата съпричастност и активност на чувствителен и уважаван човек! 

ДО  КОМИСИЯТА ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ 

       С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

       И ЖАЛБИ НА ГРАЖДАНИТЕ

КОПИЕ:

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ –

        Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

КОПИЕ:

ДО РЕКТОРА НА СУ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

      ПРОФ.АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ

  Случаят Галин Радков – глух човек, приключи. Той беше дисциплинарно уволнен, тишината около Ботанически градини към СУ е възстановена. 

   Само че на 5600 човека, подписали Петиция в негова защита,  се дължат отговори за управленски методи. За пореден път след скандал около това звено, Университетът мълчи , всички нелицеприятни събития и въпроси,  които възникнаха около случая отплуват, сякаш не ги е имало. Това е и целта – да се забрави. 

  Поредното ми писмо е провокирано от изнесената в социалните мрежи информация за множество загинали екземпляри и влошено състояние на растенията от колекцията „Кактуси и сукуленти“ на УБГ – Балчик. Като се има предвид значимостта на тази колекция, редно е ръководството на УБГ да даде отговор на тревожната информация и да публикува актуалната инвентаризация на видовете и екземплярите. Нека не забравяме, че имотът в Балчик се управлява от СУ, но по същество той е публична държавна собственост и обществото трябва да знае как се стопанисва.

  Не съм разследващ журналист, даже нека цитирам г- н Косев – “режисьор-пенсионер”, но понеже все пак съм журналист /пенсионирани в определени сфери няма/, успях да попадна на отговора на г- н Косев до Ректор Герджиков. Е, първоначалното ми твърдение по стилов признак, се оказа вярно – отговорът на г-н Ректора към мен е основан на писанията на човека, за когото задавам въпроси. Никой нищо не е проверявал по моя неанонимен сигнал; отговори, базирани на независима проверка няма, но подмолна отмъстителност към дръзнали да реагират, е факт. Като аргументи се използват публикации във Фейсбук, с които се сигнализира до министър и звено на Министерски съвет. Упорито се внушава височайша подкрепа, за да се съхрани тишината на страха – съвсем без повод в текст от две страници се цитира на два пъти името на Бойко Борисов. Търси се наказание за осмелилите се да изнесат факти. До какво ли отмъщение ще се стигне ако следните натрапливи слухове стигнат до истинска проверка:
Откъде идват растенията в разсадник Княжево / под юрисдикцията на СУ/ - случайно ли е съвпадението на описите там (ако ги има!) с протоколите за загинали дървета и храсти в градината във Варна, как функционира този по същество озеленителен център т.к разсадник там няма?
Как се отчитат събираните  такси за паркинг / такъв нямало, казва г- н Герджиков/? 
Командироват ли се служители от Варна в София, за да работят на съвсем друго място в частен имот, намиращ се между Варна и София? 
Как функционира и как се отчита дейността и приходите от така наречения Информационен център в градината в София - под това име работи цветарския магазин на територията на градината? 
Колко ботаници, агрономи и касиери в счетоводство са сменени за времето на управление на многоуважавания доктор - директор? 
Колко хабилитирани лица, колко научни разработки и публикации е генерирал този център  –   част от същността му като звено на висше учебно заведение? 
Продават ли се в частен цветарски магазин луковици на растения от Ботаническа градина  –   гр. Варна и как е отчетена тази продажба? 
Има ли нареждане от ръководството в градината да не се допускат журналисти и забрана за снимки? 
Проверена ли е информацията за финансови нередности на стойност над 250000 лв., изнесена от разследващ журналист  -  това не е слух: 3.1. /В "УБГ Балчик" (ботаническата градина) салдото на сметката от счетоводната база данни е с 274 078 лв. повече от салдото по същата сметка в оборотната ведомост на макета на МФ; Т.е. едни над четвърт милион лева активи са записани като разходи, ама реално никакви данни и документи за разходите няма - не само без допуск, така да се изразя от журналисти, но са отказани да се предоставят дори и на одиторите на Сметната палата на Република България. /
И още един последен въпрос ( но не и по значение!): На 21 април 2016г. под мотото  „ Учебно-експериментална база  –   Драгалевци: минало  –   настояще  –   бъдеще“ с шумно тържество  е била открита реновираната база с площ от 52 дка ( малко смущаващо е, че това е било второто такова  „ откриване“ : първото е било по случай 125 годишнината на СУ на 30 септември 2013г. - т.2 от раздел  „ Празнични прояви“ на Програмата) . От тогава няма изнесена информация за дейността на базата. Та в контекста на мотото на откриването ѝ  : какво е настоящето фактическо и финансово състояние на Учебно - експерименталната база в Драгалевцит, каква дейност се развива там и как се отчита тази дейност . СУ дължи тези отговори: от 2012 г.съуправители на УЕБ  „ Драгалевци“ са деканът на Биологическия факултет и директорът на Университетските ботинически градини, а обновяването е било финансирано и с публични средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към МОСВ .
Колко от отговорите към мен са неистини -  аз съм доказала документално две?

Някой наистина уронва сериозно престижа на СУ, но това не са външни хора. Грозно е и дано не се наложи отговорите да бъдат поискани от европейски институции, защото все пак не сме част от Северна Корея. В противен случай до безкрай ще се подписваме под петиции, които някой смята, че са за коша, отново под принуда ще се събират подписи от работниците там, отново ще се изхвърлят специалисти, за да няма свидетели и друго мнение.

                                                                                                  С уважение: Диана Нехризова

 След малко ще изпратя и приложение с документи