Белег от дух

12.05.2011 | автор:   Елена Търнева

„Медальонът“ прави опит да ни освободи от робството на консуматорската ни самозабрава, от кратката ни памет на малки уплашени хора, за които е удобно да няма безподобни примери, невъзможни за следване

„Медальонът“ е надвсекидневна книга. На пръв поглед обезсърчава с нестандартния си обем – 920 страници (разделени в две части), и с непознатото име на авторката си. Проявилият кураж да си купи и разтвори това четиво бива бързо овъзмезден. Още след третата глава, Галина Златарева събужда любопитство и печели доверието на четящия със своята прецизно конструирана „машина на времето“ – исторически роман, с главен герой полунеизвестният Гаврил Хлътев или всепознатия (уж) Георги Бенковски. За когото Иван Хаджийски пише: „Ние не само нямаме една пълна животопис на този, без когото нямаше да видим свободата на 1878 г., но и нямаме цялостна оценка за личността и делото на Г. Бенковски.“

Е, след 133 години, Галина Златарева с възхитително отговорният си, подплатен с много достоверни източници художествен труд, уми лицето на българския народ и го прекръсти пред една от иконите на свободата ни. Този роман по мащаб, разгърнатост и широта на погледа напомня епичното платно на Плевенската панорама. Но докато то  е създадено от 11 руски и двама български художника, писателката сама рисува детайлно и хипер-реалистично дереджето на България, в периода от 1843 до 1885 г., на фона на майсторски пресъздадените събития на Балканите, довели до прекрояване границите на половин Европа. За да ни представи по-ярко унизителното положение на Родината, авторката ни води на гости на полската шляхта, където в мелодията на мазурката отчетливо се  долавя зовът на революционните тръби. Пристъпваме по излъскания паркет на Австро-Унгария, за да се уверим колко хлъзгав е виенско- пруският валс. Надничаме зад достойните рамене на Димитър Горов, който в дома на Рихард Вагнер се обръща към „добрия крал“ на Бавария – Лудвиг II с молба към Европейските правителства да подкрепят въставането на България и да ги информира, че има такъв народ, който се бори за свободата си. Разтваря пред нас политическите партитури на Ото фон Бисмарк, „диригентът  на Европейския оркестър“, който „сега усвояваше тънкото изкуство да направлява войните на другите, да запали пожар, в който две империи, въпреки цялата си съпротива, да се хвърлят една срещу друга, да изгладнеят и да обосеят, а той само да сгрее ръцете си. После много грижливо, като най-добър приятел щеше да маже с мехлем раните им... И той, силният, щеше да им помага  да се изправят  и да вървят куцукайки по пътя, по който Германия щеше да ги води.“

Книгата е майсторски структурирана, добре монтирана, с усет за съспенс. Основната сюжетна линия проследява живота,лутането  и превъплъщението на способния търговец Гаврил Хлътев в белязания да изгори за свободата на отечеството ни апостол Георги Бенковски. Една от вододелните глави е именно „Белязаният – 1875“, в която отчаяният от пропуснатия си живот Гаврил, след случайна среща с единадесет годишния тогава Петър Дънов, слага край на досегашните „хлътвания на Хлътев“ и сам себе си ражда като Георги Бенковски. „Бенковски трябва да значи бенка, белег! Георги пък е светецът – победоносец. А двете имена заедно означават, че аз с това име съм белязан да победя.“

Особено внимание заслужава съвременната сюжетна линия със своята самодостатъчност. Неизбежно се налага паралелът между днешната, постна откъм духовно и морално извисени личности действителност и времето на национално - освободителните борби, когато единеният български дух ражда безкористните гении на Левски, Ботев и Бенковски, самосъзнателно сторили се курбан за свободата на Отечеството. Съпоставката на лилипутската ни днешност със славното минало, боде скатаващата се българска душа с мисълта, че е време отново да се въстава- не толкова срещу безочливата недосегаемост на онези“ с глави в облаците“, колкото срещу личното ни, дълбоко хъркашо самосъзнание, срещу онемялата ни национална свяст на народ с неосъществена докрай мисия. Защото, както казва любимият ми поет „В малки и бедни страни като България чувството за чест и достойнство се измерва само с далечното минало.“

„Медальонът“ не е просто исторически роман – това е един романизиран учебник по история, който всеки учащ би „ изгълтал“ без мозъчното му гърло да се задави от учебникарска сухота. С педантична старателност под линия са изнесени обяснителни бележки и превод на множество турцизми, които устойчиво са пуснали корени в увяхващата градина на родната ни реч. Тази „екстра“ прави „Медальонът“ носим за всяка тийнейджърска гръд. Бих предложила на авторката идеята да възпроизведе в бронз или стъкло медальона на Бенковски, не само заради материална реклама на книгата, но и заради уникалното му послание. (Кодът за разшифроването  на надписа ще намерите на 334 стр. Във втората част на романа.)

Книгата на Галина Златарева диша като мъдрец с идеално съхранена памет. Тя не съди, не оценява, а безкористно разказва факти и събития, оставяйки преценката им на нашите морал и съвест. Авторката заслужава едно сърдечно „Машаллах“, защото книгата и затопля българската кръв и кипва гордостта ни на единородници на гениалните чеда на България. Затова се въздържам от турцизма и я поздравявам с позабравената българска дума-Хвала!

В претопяващото националното ни самосъзнание глобално  настояще „Медальонът“ прави опит да ни освободи от робството на консуматорската ни самозабрава, от кратката ни памет на малки уплашени хора, за които е удобно да няма безподобни примери, невъзможни за следване. Всъщност, всяка умна книга е свобода.