Мълчанието на плужеците

09.08.2016 | автор:  Румен Леонидов74

Изтривам името на Георги Господинов от списъка на моите приятели

 ПРОТОКОЛ (правен с диктофон) ОТ НЕСЪСТОЯЛОТО СЕ СЪБРАНИЕ НА УЧРЕДИТЕЛИТЕ  НА ФОНАДИЯ “ЛИТЕРАТУРЕН ВЕСТНИК”

Преди протокола: веднага щом всички насядахме около масата в заседателната зала и Едвин Сугарев пое ръководството на сбирката, Амелия Личева нервно го прекъсна и запита: „Какво ще правим с присъстващите, които не са учредители на фондацията?“ И впери поглед пред себе си. Едвин й отвърна: „Те си имат имена. Това са Владимир Левчев и Румен Леонидов, които всички познавате. Присъства и господинът, който сте довели…“  Тук аз съобщих: „Поканени да участваме от Едвин, но без право да гласуваме.“ Тогава Амелия отново сърдито съобщи:“А ние сме поканили да присъства адвокат!“

Адвокатът не посмя да се представи, но всички видяхме, че това е лицето Васил Георгиев. Едвин, като водещ на заседанието, изрази искреното си учудване от факта, че са дошли с юридическо лице, но Амелия отново го прекъсна и предложи преди да изобщо да започнем, да изслушаме какво ще ни каже адвоката. Тогава Миглена Николчина извади телефона си и попита: „Има ли някой против да записвам разговора?“ Едвин отвърна, не разбира се, нека Ирма да води протокола. След което и аз извадих  телефона си и го пуснах да записва. Ето какво се чува.  

Адвокат: Председателят на УС на фондацията няма право да свиква Съвета на учредителите. Съв. на учредителите трябва да се свика така или иначе и тогава се прилага свикване чрез Държавен вестник и залепване на едно уведомление, което трябва да е на седалището. Сега, това са неща,
които е хубаво да се махнат в някакъв следващ устав и да не се създават такива пречки при събирането.Естествено няма проблем, една среща да бъде една неформална среща, но въпросът е, че трябва да се гласува и това, какво смятат членовете на Съвета на учредителите, дали това е легитимно свикано  събрание, което може да взема решения или не, защото после това ще рефлектира и върху решенията...

 Едвин Сугарев: Бихте ли посочили в Устава на фондацията точка, която да казва, че
председателя на УС  на фондацията няма право да свиква УС на учредителите? Също така бихте ли посочили точка, която да казва как се свиква Съвета учредителите?

Адвокат: Няма точка, която да казва как се свиква съвета на учредителите, затова се прилага Закона за юридическите лица с нестопанска цел, според който УС има право да се свиква върховния орган.Прилагат се правилата за Върховен орган при общо събрание, защото този състав
прилича на общото събрание на сдружението и Закона за юридическите лица с нестопанска цел препраща именно по този начин  да се свика, т.е. едно събрание на учредителите трябва да бъде свикано от УС.

Едвин Сугарев: Бихте ли ми посочили точка, според която зам. председателя има
право да свиква такъв, без да се допита до управителя?

Адвокат: Да, в удостоверението за актуално състояние и по начина по който се управлява - председателя и зам. председателя имат еднакви права.

Едвин Сугарев: Значи зам. председателя изпълнява функциите на председателя в
случаите, в които той не може да поеме тези функции. Това е единственото, което пише тук.

Адвокат: Сега ще ви посоча устава, защото точките не ги знам наизуст. Пише следното: "УС се свиква по член 12, точка 1. УС се свиква от управителя и зам. управителя с покана до членовете на съвета, съдържаща дата, място и дневен ред. Това нещо е направено по този начин именно за да
може да се свика съвета на учередителите по легитимен начин, защото в противен случай сега и да се гласуват нови членове, това няма да може да бъде вписано в съда.

Едвин Сугарев: В точка 15 пише, че зам.управителя осъществява пълномощията на управителя в процес на невъзможност на изпълнение на предоставените му с настоящия учредителен акт.

Адвокат: Той представлява Фондацията наравно с управителя - не знам защо е така направено, не съм убеден дали това е най-правилното, но това е, което са гласували, след като са го променили веднъж.

Едвин Сугарев: Аз не виждам никаква причина Амелия да ми се обади и да каже: " Искам да свикате УС." Аз нямаше да откажа. Тя обаче го свиква без изобщо да бъда уведомен, за 5-и август е насрочено, а тъй като имам основателна причина да поискам заседание на Учредителния съвет на
Фондацията преди тази дата, затова си позволих да отправя покана към всички вас и ще ви кажа причините. Ако не се лъжа, точка първа от дневния ред на свиканото от Амелия заседание е избор на нов Управителен съвет на Фондацията  и освобождаване на досегашния? Точка за приемане на
нови членове, съжалявам, това са прерогативи не на УС, а на Съвета на учредителите. Те са с т.н. "запазени права", които може да откриете в т.16-та - "отстраняват, съответно назначават нови членове на УС."

Амелия Личева: УС избира , а учредителите могат да се изкажат по това и да избират и те.

Адвокат: Законът за юридическите лица с нестопанска цел би счел…

Едвин Сугарев: Съжалявам, но точката, която фигурира тук според устава на Учредителния акт  на самата Фондация гласи точно това: "Съветът на учредителите има запазени права"

Адвокат: Сега ще ви прочета Закона за юридическите лица ...

Едвин Сугарев: Извинявайте, но никой не е казал, че трябва да си доведем адвокат - това за нас е доста нова и странна характеристика.

Ирма Димитрова: Извинявайте, че прекъсвам, мисля, че според въпросния Устав на Фондацията е регистрирана в съда.

Едвин Сугарев: Следователно, след като е регистрирана в съда всички тези точки важат независимо от това кой закон какво казва.

Адвокат: Така е , естествено, че нещата, които един устав не премахва не преодоляват закона, защото този устав се допълва от точките на закона, които не са уредени от него.

Ирма Димитрова: Ако противостои на закона съдията не би трябвало да го регистрира.

Адвокат: Той не противоречи на закона, въпроса е, че както УС така и Учредителния съвет  могат да избират членове на УС, защото органите на Фондацията  имат право да избират, допълват членове от себе си, защото Фондацията няма членове, реално не е сдружение и затова, за да може да
се получи промяна на органите има 3 варианта: първият, самият орган. Вторият е другият орган.
Третият е чрез Съда да се назначат.Сега ще ви кажа точната разпоредба.
Едвин Сугарев: Разпоредбите лично мен не ме интересуват. Интересува ме какво
пише в Учредителния акт на Фондацията  и то , според мен, е валидно в случая.

Адвокат: Ето - органите на Фондацията могат да взимат решение за попълване на състава си, ако не успеят, могат да искат от окръжния съд.
Едвин Сугарев: Съветът на учредителите е именно този орган, който има право да
освобождава или приема нови членове на УС. Не случайно това заседание точка първа е приемане на нови членове на УС.

Амелия Личева и Миглена Николчина: Да гласуваме дали е легитимно събранието.

Едвин Сугарев: С други думи - така ще се измъкнете от ситуацията, като гласувате,
че това заседание не е легитимно, така ли? И това наричате морално
деяние? Така ли ще направите? Съжалявам, но не бих искал да чувам
повече юридическ съвети. Така ли ще решите проблема? Това ли е
достойнството ви? Ами хубаво. Ще го подложим на гласуване.

Да ви кажа причините, поради които се стигна до това заседание. Стигна се заради два, абсолютно недопустими за “Литературен  вестник" прецеденти. Два, които нямат аналог в цялата история на вестника.

Първият е санкция върху редактор от вестника заради материал, който е публикувал в своя брой.
Железен закон за този вестник е, който го разграничаваше от всички останали, че водещият редактор има право да си определя абсолютно автономно съдържанието на броя , другите могат да му помагат, но не и да му се мешат и да казват- Това е разрешено да публикуваш, това - не. Силвия Чолева направи един вестник, публикува един текст написан от Ани Илков, който на всичкото отгоре е отговор на една абсолютно безобразна статия на Йордан Евтимов и в резултат на това Силвия Чолева де факто беше отстранена.Забележете за какво става дума - за един от най
-моралните хора, които поне аз познавам.За Силвия става дума, част от вас се водеха приятели на Силвия, какво стана? Как така ще я режем без жал, а Данчо?

Йордан.Ефтимов: Довърши си пледоарията.

Едвин Сугарев: О, разбира се, че ще я довърша. Вторият прецедент беше извинението, което вестникът анонимно публикува за това, че са се появили тези материали на неговите страници. Аз не познавам случай, в който "Литературен вестник" да се е извинявал за нещо публикувано от собствените си редактори в изданието. Просто няма такъв прецедент. Това според мен е нещо, което не може да се отмине. Аз лично съм убеден, че “Литературен вестник" няма да бъде същия,  ако не се намери коректив за това, което е започнало да се случва с него. Няма да говоря тук за неговото академизиране, няма да говоря за много други неща, тъй като тези 2 прецедента са основни. Те са важни според мен. Тук става дума за морал на литератори, не за нещо друго. Това е, което
предизвика това свикване на заседанието. А сега вие се каните с юридически хватки  да го отхвърлите.

Миглена Николчина: Ние просто ще го подложим на общо гласуване и там, където има
такъв принцип с гласуване.

Едвин Сугарев: Предлагам на гласуване тогава следния казус: Е ли легитимно това
заседание, на което присъстват почти всички членове на Учредителния
съвет или не. Който е за това, че е легитимно, моля да гласува. Моля, да се протоколират имената на хората, които гласуват за и против. Гласували "за": Ани Илков, Едвин Сугарев и Ирма Димитрова.

Амелия Личева: Гласувам от името на Бойко Пенчев, тъй като той не може да дойде.

Едвин.Сугарев:Срещу са, почваме по ред – Бойко Пенчев, Амелия Личева, Миглена Николчина, Георги Господинов, Пламен Дойнов, Йордан Евтимов и  професор Знеполски. При това положение, дами и господа, аз не знам какво правим ние повече тука.

Владимир Левчев: Ами ще трябва да изчакаш да те уволнят, защото те очевидно
това искат да направят.

Амелия Личева: Не, ние нямаме друго събрание. Добре би било управителя да
знае какво се случва, както виждам, дори не знаеше, че във вестника е имало наводнение, че има ремонти и т.н.

Едвин Сугарев: Съжалявам, знам много добре, че във вестника е имало наводнение

Амелия Личева: Да, защото ние ти казахме.

Ирма Димитрова: Еди, дайте да спрем,иначе  ще минем в махленски истории.

Едвин Сугарев: Мисля, че няма смисъл повече да седим тук. Всичко добро, дами и
господа! Пожелавам ви ползотворна работа, добро живеене в
литературните среди и добри нравствени устои от тук нататък!

Ани.Илков: Нещастници, комунистически отрепки...

Отвън, по стълбите.

Румен Леонидов: Имаше смисъл да дойда, да видя с очите си това падение!  Това ме освобождава от всички задръжки, които съм имал досега. Еди, тя искаше да им направиш ремонта лично!

П.П.

Адвокатът беше инструктирал всички да мъчат. И така инструктирани  петимата мъжкари не гъкнаха. Очаквах, че Господ Господинов ще поиска думата и ще рече:

„Приятели, за първи път се събираме всички заедно. До този момент се водят престрелки единствено чрез медиите, а е време да си кажем всичко в очите. Иска ми се всеки да изрече своята истина, защото, както е тръгнало, може би оттук насетне вече няма да се познаваме… А не бива, защото всички сме морално задължени на Едвин, че преди години, когато бяхме млади дихатели, ни прие и ни предостави страниците на "Литературен вестник" за изява. В него направихме не само първите си публикации, но и за първи път усетихме какво е да правиш вестник, да бъдеш редактор, свободен от мнението на главния редактор. Особено ми е скъп Ани Илков, който не само за мен, но и за Данчо, Бойко и Пламен бе повече от университетски преподавател, публичен защитник, откривател, дори го наричаха гуруто на четиримата… С Ирма винаги съм бил в приятелски и колегиални отношения, била ми преподавател, но спрямо мен не се е държала като даскал или назидателен педагог. Благодарение на Владо Левчев, който отговаряше за Свободно поетическо общество, а след като замина за Америка, и на Румен Леонидов - той пое задълженията му на главен координатор на СПО, бяха издадени първите ни книги. Между тях бе и втората ми и най-успешна стихосбирка  „Черешата на един народ“. Лично аз не искам нашето издържало проверката на времето приятелство да изчезне мигом, заради няколко емоционални изявления, за това нека да се изслушаме взаимно и да се разберем като писатели, а не само като съучредители, съдържатели или съдружници… Ако не приемете това предложение, начаса си подавам оставката като член на УС на фондацията, ето я, приготвил съм я в предварително в писмен вид, и ще помоля адвоката да ми съдейства името ми да бъде по-скоро заличено в съдебното решение. Виждам, че мнозинството от нас не приема заявлението ми, в такъв случай няма какво да правя повече тук, и напускам това заседание…"

Ха!ха!ха! Наивни са са верующите! Господинов мълчеше като Господ. Той се оказа среден. И ни показа среден пръст, въпреки миловидното му инак публично говорене, изражение, внимателно фото позиране и още по-внимателното му позитивно позициониране.  Фалш, талаш и пластмаса – явно пробутвани ни за искреност, умела хитрост, умело лицемерие, а не лична позиция, благо химическо говорено за тъгата, нещата, децата, 68 година, домашното насилие, плесниците във филмите на соца, драматургия и театър за самия себе си, без да е Евреинов…

Не съм разочарован, а съм разтърсен и отвратен. Това е ли е било истинското съдържание на момчето, което някога (единствено от всички автори, издадени от „Отворено поетическо общество“, дойде при мен и си поиска целия тираж на „Черешата“, за да си я продаде… И си я продаде.  И след време пак дойде, за да ме попита може ли да издаде същата сбирка при Божана Апостолова, как стои въпросът с издателските права? Беше почтена постъпка, макар че СПО бе обществено издателство с идеална цел, а не частно дружество, което държи с години издателските права на авторите си. И това ново издание окончателно широко разтвори портите пред него към широката публика… И след това Г.Г. е искал от мен съвети (с братска радост съм се отзовал) как да постъпи с нелоялни или съмнителни издатели.

През всички тези времена до (31 юли 2016) много често ми се е налагало да го защитавам в различни литературни среди, основанията им бяха универсални, а не художествени, свързани с поведението му на: „Мъкнащо същество, на син комсомолец, на младенец, който бозае от цицките на властта, на лице, зад което няма личност, на фин кариерист, който се хвали, че пише романите си в Швейцария и Германия“.

И какво от това, отговарях, не може всеки да е бунтар, посочете ми един писател от неговото поколение, който да е личност с лице, или да не е лице без личност? Какво като го канят в чужбина, хвала Богу, нали е наше момче, българче, нека проправя пъртини, след него ще поемат и други нови дарования…

"Да, ама да си чул да препоръча някого в чужбина, да си чул да каже добра дума за негов връстник, освен да напише общи думи за някой поетичен прощъпулник? Къде преведените му книгите са  отличени, разпродадени, виждали сме ги в чужбина да се предлагат и преоценени!“

Бяха номинирани в Италия, отвръщам, което е победа, малка, но победа за българската словесност. Радвайте се на факта, че издаден, а не на факта, че тиражът му не е продаден!, продължавах.

Една позната писателка проследи първата поява на името му в американския печат, която тук нежни журналистки раздухаха до небето, и читателите му, и  приятелите му естествено се зарадвахме, че най-сетне и Америка чу за днешната ни литература.  Оказа се, че става дума за дребно съобщение, че някакво университетско издателство е пуснало сборник с 15 млади автори под общото заглавие „Бъдещото на Европа“ или нещо подобно. И са изредили имената на всинца, все балкански надежди… Е, отвърнах на моята  позната, журналистите обичат сензациите, голяма работа…

А тя: „А защо в студиото той не уточни, че става дума за още 14 автори  като него и че заглавието не се отнася само до личното му дело? Ти така ли щеше да постъпиш, а?“ Тук вече ме закова, но се измъкнах: „Да, но аз нямам комплекс за малоценност, мои неща са превеждани на редица езици, имам и три сбирки в чужбина, дори  и две поетически отличия, недей да говориш така, ще помислят, че му завиждаш, а не че търсиш светата истина…“ Не зная дали тя ме чу, но не ми стана приятно от премълчаната от  Жорето истина. Оказа се, че такъв си бил от малък и нищо не било е случайно…     

 Друг познат скоро ми писа: "Прочетох във фейса, че в "Пловдив чете" Господинов участва с дъщеричката си, че тя е шеф на детско жури за детски рисунки. Горкото дете!"

Не знаех какво да кажа.  

Чувал съм десетки признания, че няма мъж, който да дочел „Физиката“ му, че ако не е женското му писане, няма да има толкова многобройни  читателки, които ближат масово романите му както ближат всеки ден по улиците своя любим сладолед… Но не чувах от тези злобари нито един упрек за художествен недостатък, нито за нарушени правила при съчиняването на романи…

И си казвах, какво ли не прави медийната всеизвестност, както и издателките фукни за грандиозните му тиражи… От които единствен у нас Г.Г. живее като професионален писател, в което няма абсолютно нищо лошо.

 Преди време ми звъннаха от Пловдив, за да ме питат какво мисля, за нападките на Секулов (виж вестник „Марица“), казах им по телефона, че Г.Г. го чувствам като по-малък брат, като мое близко дете, което не ми е дало повод, да не го обичам. Че не е единственият, който е издаван с успех в чужбина, но медиите го харесват и пишат предимно за него, с което му вместо да му изпишат окото, му скубят веждите…

Преди много години, много преди  Господ да тръгне из странство, се скарах с един поет от Варна, който пръв го унижи в Литернет, а Господ Господинов се обадил на собственика, за да свали това писание… И текстът беше изтрит от сайта.  Този тиха, но много опасна болезненост дори към явно тенденциозната критика, ми направи впечатление, но явно не съм си извадил на време правилните изводи за това, какво се крие зад винаги внимателния към мен млад другар Г.Г. (След като публикувах това твърдение, от Литернет ме опровергаха - текстът на поета от Варна не е изтрит, а в писмото на Г.Г., което не е обнародвано и се пази в архива им, няма такава молба - явно онзи от Варна ме е излъгал за съдържанието тази молба. Но е факт, че от Литернет са споделили, с когото трябва, смисъла на получения в пощага им текст.)   

Наистина го имах за братле, в литературен смисъл, не само защото разликата в годините ни е точно 15 лета, а и защото лично съм му „прал гащите“ и лично съм му разнасял по книжарниците и другите участия в сборници, (виж изданията на СПО с пенчев, дойнов, ефтимов и господин Господ)  

Това е. Не изпитвам никакво съчувствие към себе си, както е казано, никой не ме е карал толкова да се очаровам от този другар, че сега да съм разкъртен от поведението му.

Боли ме. За другите не ме боли. Дори за сбърканата „Шенгенска путка“./ Цитат от сбирката на проф.М.Н./ Всички уж даваха големи надежди и литературни обещания, но се задоволиха с малките си възможности. Тяхна си работа. Дано ме опровергаят.

 Но печалната участ на лъжесветеца Георги Господинов ме ужаси. Само за 13 минути пластмасово мълчание, той не само се  простреля в уж десния си ляв крак, но след това се самоуби пред очите ми с мълчанието си на литературен плужек. Изтривам всичките му публикации във Факел.бг, имейл адреса му, телефона му и приключвам бялото си братство си с този путьо.

Останалите охлюиди вече не искам нито да ги видя, нито да ги срещам, защото ще ме вкарах в грях.

 Сбогом, Георги Господинов Георгиев! Бог да те прости!

Румен Леонидов