Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

"Литературен вестник" като "Литературен фронт"

18.08.2016 5

Още едно мнение - този път на Стоил Рошкев

 

Четиримата млади се бяха снимали като автентичния литературен кръг "Мисъл": Отляво надясно: вместо Пенчо Славейков с бастун - Бойко Пенчев с бастун, вместо Пейо Яворов с харамийски мустаци - голобрадият Георги Господинов с кръгли хипарски тъмни очила, вместо Петко Юрданов Тодоров - Йордан Ефтимов, обърнал наобратно на сакото яката си, вместо олисялото теме на д-р Кръстев - дългокосият Пламен Дойнов. 

 Поради технически проблеми този текст можете да прочете направо от източника http://www.v-razgovor.com/Web/Articles/ReadingPage.aspx?cat=300&art=118

 

 

 


Сайтът "Важен разговор" е на журналиста Диян Божидаров.

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  19.08.2016 22:28 | #5

А благодарение на тези от снимката 23 години имаше вестник‚ в който да се публикува поезия‚ проза‚ преводи‚ рецензии. Различни хора от различни поколения имаха възможност да публикуват. Какво означава някой да направи кариерата си върху нещо? И Илков‚ Сугарев‚ Левчев‚ Леонидов са направили кариерите си‚ като са публикували някъде. Само че техните кариери са свързани с много по-доходоносни позиции - посланичество по Индии‚ Монголии‚ лекторати в Англии и Индии‚ разходки по панаири на книгата по чужбини‚ проекти‚ политически финансови инжекции ... Хайде да не говорим наизуст‚ когато обсъждаме полученото и даденото.

Анонимен  18.08.2016 22:10 | #4

и четиримата: Бойко Пенчев‚ Георги Господинов‚ Йордан Ефтимов и Пламен Дойнов са посредствени‚ нагли‚ алчни‚ неблагодарни‚ без свян и срам‚ псевдомодернисти. Каква низост! Каква подлост! Да викат дори адвокат! Сисипаха хубавия вестник. Но няма да имат нито срама‚ нито доблестта да се оттеглят‚ макар че благодарение на него направиха кариера не според въэможностите си.

Анонимен  18.08.2016 16:29 | #3

Така се получава‚ когато егото излезе пред текстовете. Ще мине време‚ всичко ще си дойде на мястото. Включително тези на снимката‚ самопоставили се на съответни позиции. В недрата на нашето време растат литературни чудовища‚ за които златоперките не са и чували‚ не щат и да чуят. Но ще им се наложи. Поздрави! Дъгов.

Анонимен  18.08.2016 16:28 | #2

Така се получава‚ когато егото излезе пред текстовете. Ще мине време‚ всичко ще си одйде на мястото. Включително тези на снимката‚ самопоставили се на съответни позиции. В недрата на нашето време растат литературни чудовища‚ да които златоперките не са и чували‚ не щат и да чуят. Но ще им се наложи. Поздрави! Дъгов.

Анонимен  18.08.2016 13:17 | #1

“Скандалът ”Литературен вестник”‚ обяснен за деца”. Мислех това да е заглавието‚ за да заиграя с книгата на постмодерниста Лиотар. Защото нали за постмодерния кръг ”Мисъл” ще стане дума? Но да не обиждаме децата. И Екзюпери‚ пък и Турние са ни подсказали‚ че децата са доста по-умни от нас‚ големите. Първият пише в ”Малкия принц”: ”Възрастните никога нищо не разбират сами‚ а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват”. А вторият отбелязва почти същото. В ”Горски цар”: ”Забелязал съм‚ че децата често лъжат‚ за да представят в опростен вид някоя ситуация‚ която е твърде деликатна‚ за да я разберат възрастните”. След това смятах да озаглавя статията “Скандалът ”Литературен вестник” FOR DUMMIES”. И от това се отказах. Не че не заслужава‚ просто има и по-добро. Моля тези‚ които спорадично не изпитват съмнения дали пък все пак не са глупаци‚ да не четат. ПЪРВО‚ най-лесно е да се каже‚ че скандалът ”Литературен вестник” е класическа борба ”стари-млади”. Така е‚ но‚ както подобава на един постмодерен скандал‚ в случая при ”Литературен вестник” имаме размяна на ролите. Тоест старите са младите. А младите - старите. Как така? Ами‚ върлите антикомунисти и заклети седесари‚ ентусиазираните романтици Ани Илков (род. 1957 г.)‚ Румен Леонидов (1953)‚ Едвин Сугарев (1953)‚ Владимир Левчев (1957) бяха решили някога‚ в началото на 90-те на XX век‚ да ”влеят свежа кръв” във все още новия тогава ”Литературен вестник”‚ сформиран като синя литературна опозиция на ”дъртите комуняги” във вида на приложение на вестник ”Демокрация”. Затова не след дълго‚ като падна Берлинската стена‚ Ани Илков доведe в редакцията на амбициозния орган‚ за да ги направи редактори‚ тогавашните студенти-поети Бойко Пенчев (род. 1968 г.)‚ Георги Господинов (1968)‚ Йордан Ефтимов (1971)‚ Пламен Дойнов (1969). (Помним ги ония години на цветната [синя] революция‚ когато превъзбудени‚ щастливи‚ с олекнали от еуфория глави‚ повечето от нас не скачахме‚ а направо летяхме из София сред възторжено тържествуващия народ по площадите й. Тичахме сред плъпналите по платната на улиците върволици‚ освободени за момент от прангите бачкатори‚ омаяни да викаме абсурдния до преди дни лозунг: „Долу БКП!”‚ ”Долу СБП!”. Нечувано ликуване. Блажен карнавал. Хубава лудост.) Такива бяха времената‚ когато демократичният и поетичен Велик майстор Ани Илков ”въведе” в новия свещен ”Литературен вестник” Пенчев‚ Господинов‚ Ефтимов‚ Дойнов. Те‚ четиримата млади‚ станаха ядрото на органа и се превърнаха в постмодерния кръг ”Мисъл”. Защо постмодерният кръг ”Мисъл”? Защото четиримата млади се бяха снимали като автентичния литературен кръг ”Мисъл”: Отляво надясно: вместо Пенчо Славейков с бастун - Бойко Пенчев с бастун‚ вместо Пейо Яворов с харамийски мустаци - голобрадият Георги Господинов с кръгли хипарски тъмни очила‚ вместо Петко Юрданов Тодоров - Йордан Ефтимов‚ обърнал наобратно на сакото яката си‚ вместо олисялото теме на д-р Кръстев - дългокосият Пламен Дойнов. Мнозина от нас са се снимали на шперплатови платформи с нарисувани по тях тела на културисти‚ на пирати‚ с дупка на мястото на лицето‚ откъдето човек да се покаже и така да бъде ”хванат” с културистко или пиратско тяло‚ та‚ както Ани Илков би се изразил - да нарасне на пенис. Е‚ аз предлагам по курортите да има и шперплатова платформа на кръга „Мисъл” – с дупки на мястото на лицата‚ в които да поставиш лик и да се фотографираш като в клипа Otherwise на “Морчийба”. Това‚ разбира се‚ е леко лирическо отклонение. Естествено‚ след като старите стари дaдаха ”път на младите”‚ последваха няколко безметежни петилетки на взаимно щастие. Младите работеха усърдно като редактори‚ отсяваха авангардното зърно от ретроградната плява‚ списваха чудесни броеве‚ славославеха благодетелите си‚ обясняваха за тях‚ че са турбо епохални. Ани Илков‚ Румен Леонидов‚ Владимир Левчев‚ успокоени‚ че са предали властта си в читави сърца‚ поеха по свои пътища. При младите остана Едвин Сугарев (освен‚ когато не е на задгранична дипломатическа мисия след поредната си гладна стачка). Наред с Едвин и постмодерния кръг ”Мисъл” в ”Литературен вестник” по-продължително правеха броеве като редактори и главни редактори Миглена Николчина‚ Амелия Личева‚ Малина Томова (светла й памет)‚ а в по-късните години Ани Бурова‚ Камелия Спасова‚ Мария Калинова и Силвия Чолева. Но тях и позициите на някои от тях‚ несъгласията между тях и приятелствата им няма да ги обсъждам‚ защото тезата ми е‚ че‚ освен че е класически конфликт ”стари-млади”... ...ВТОРО‚ при скандала с ”Литературен вестник” иде реч най-вече за фалическа конкуренция. Тоест старите стари се фиксираха именно в постмодерния кръг ”Мисъл”‚ прочут още и като ”Четворката от ”Литературен вестник”” (Пенчев‚ Господинов‚ Ефтимов‚ Дойнов). Останалите за тях имат второстепенни роли в тая литературна драма. С времето обаче‚ както се случва‚ откак тая земя се върти около тъкмо това слънце‚ младите започнаха да уедряват мускулна маса. Политиците и кметовете‚ които по принцип имат нужда от умни патерици (да не казвам бастуни‚ защото ”бастуни” все пак има друга конотация)‚ започнаха да канят младата четворка‚ пък и останалите от редколегията в журита на национални конкурси‚ на коктейли в резиденция ”Бояна” по случай националните празници‚ в Столичния общински съвет; някои станаха професори‚ един от тях дори декан‚ а един даже получи статута на държавен поет‚ нещо като Любомир Левчев на демокрацията. И старият хипар Илков‚ а към него присъединени отново Леонидов‚ Сугарев и младият Левчев (Владимир)‚ на базата на фалическата конкуренция‚ както споменах‚ в дните около тазгодишните чествания на четвъртвековния юбилей на вестника посъветваха някогашните млади (Четворката) да вземат и те на свой ред да ”влеят свежа кръв” в свещения ”Литературен вестник” - като включат в редколегията нови още по-млади редактори. ”Искаме да върнат това‚ което са получили! Ние не искаме да го върнат на нас- това е щафета - трябва да го предадат‚ да намерят следващите‚ на които да го предадат”‚ провикна се Ани Илков. ”Със същата радост‚ болка и грижа”‚ допълни го Румен Леонидов. Обаче нъцки. Старите млади казаха - не. Така се случи скандалът ”Литературен вестник”. Много хора (и донякъде с право) ще се учудят - абе‚ к’ви са тия‚ бе? К’ъв e тоя ”Литературен вестник”? Да. Само че има поне двеста свръхчувствителни литератори (познавам ги лично)‚ за които ”Литературен вестник” е като Манастирът Шаолин за практикуващите бойни изкуства. Светая светих. И не бива с лека ръка да подминаваме въпросния‚ в началото изглеждащ като буря в буркан‚ като водевил‚ скандал в ”Литературен вестник”. Помоему той е поне вододел. За литературите ни. Оттук насетне. Но защо ”Литературен вестник” да е свещен? Ами свещен беше‚ но беше‚ защото веднага след 1989 г. ”Литературен вестник” бе опозиция на всичко соцреалистическо‚ нафталинно‚ втръснало ни‚ на БКП‚ на СБП‚ Гранитски; ”Литературен вестник” беше свежест‚ авангард‚ ъндърграунд‚ дишане с пълни гърди сред природата на града‚ тоест романтизъм‚ само че постмодерен романтизъм - дишането с пълни гърди не сред природата на горите и езерата‚ както е при старите неурбанизирани романтици Шели и Шилер‚ да речем‚ а е сред природата на града‚ ауспусите‚ кенефите‚ путките... Това бяха забранени теми‚ американски. Кога преди са излизали от печат такива думи? Кога изобщо е можело да бъдат видени в прелъстителната одежда на печатните букви‚ при това в немалък тираж? А ”Литературен вестник” ги позволи. Оадеквати. Омастили. Но ето че ”Литературен вестник” взе да става ”Литературен фронт”. Заедно с професурите и държавните ордени на някога младите‚ евроатлантически ориентираният към Новия голям брат ”Литературен вестник”‚ чува се‚ все повече бил заприличал на на?учен бюлетин. Казват‚ че се заблатил. Аз лично вече не го чета редовно. Иначе преди това‚ от 1995 г.‚ когато почнах да уча българска филология в СУ‚ докъм 2010 г. - не съм пропускал брой. Та затова‚ видя се‚ сърдитите му стари шамани решиха да подсетят несърдитите млади Новалиси‚ че за да си млад трябва да си по-скоро психаделичен‚ нежели академичен. Но не. В унисон със скорошната им старост младите се явили на срещата за изясняване на отношенията ”стари-млади” с адвокат‚ а старите хипари - само с китарите си. Така старите се оказаха млади. А младите - стари. Затова: ТРЕТО‚ конфликтът излиза‚ че не е млади-стари‚ а по-точната опозиция е бардове-схоласти. Лично аз не симпатизирам нито на едните‚ нито на другите‚ в същото време и едните‚ и другите са ми симпатични. И едните‚ и другите имат право‚ но и едните‚ и другите са неадекватни. Неактуални сиреч. Актуалността в момента е войната‚ но не литературната. Скандалът ”Литературен вестник” всъщност ми изглежда като концерт на “Куин” без Фреди Меркюри. Останала е само славата‚ но не и духът. Що са касае до големия разказ “”Литературен вестник” се прави без заплащане за редакторите му”‚ тоя голям разказ според мен не важи. Напротив. ”Литературен вестник” се прави за много пари - чрез него придобиваш професури‚ влияеш на издателства‚ пишеш учебници‚ проекти‚ журираш конкурси‚ получаваш награди‚ отсядаш в хотели‚ платени от данъкоплатеца [презряния Андрешко]‚ но и се опиваш в задгранични резиденции‚ отвъдокеански командировки‚ творчески самозабравяния. ”Литературен вестник”‚ факт е‚ беше маската‚ която те прави Зоро в Литературата. Зоро в Литературата. Това без пари ли е? Ето за това стана и пререканието. Край. http://www.v-razgovor.com/Web/Articles/ReadingPage.aspx?cat=300&art=118

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: