ФАКЕЛ

И само в зимата голяма снегът, безкраен пак, сияе

02.02.2017

Из колекцията на Асен Валентинов

Андрей Германов

И САМО В ЗИМАТА ГОЛЯМА
СНЕГЪТ, БЕЗКРАЕН ПАК, СИЯЕ

Звукът все още съществува,
но струната се скъса вече.
И тежко в стаята нахлува
студът на тая снежна вечер.
И като светлинка сред тъмно,
догарящо в нощта огнище
ръката ти лежи в дланта ми,
ала не ѝ говори нищо.

Ще те погледам как се спускаш
край заснежената ограда.
Пътечката под теб ще хруска,
но няма да изпитам радост.
И вятърът с ръкав прозирен
следите пресни ще избърше.
Мотивът е недоизсвирен,
но няма как да се довърши.

Не искам никого да виждам.
Ще вляза в къщи, сам ще седна.
Със здрача самота приижда
и тази вечер е последна.
Наистина. Не е измама.
Премислям всичко - все това е.
И само в зимата голяма
снегът, безкраен пак, сияе.

БУМЕРАНГ

По цяла нощ сънувам бумеранги.
За половин живот
добре разбрах,
че всичко най-накрая се завръща.

Измяната се връща с ред измени.
Богатството се връща с нищета.
Замахването идва като удар.
Непроменена връща се усмивката.

И наранил, аз наранявам себе си.
Забравил някого, забравям себе си.
Зарадвал някого, аз радвам себе си.
Затрогнал някого, аз трогвам себе си.

Но и при вас ще дойда непременно -
подобно обич за дарена обич,
подобно мисъл за дарена мисъл.
подобно удар за получен удар.

И цяла нощ
сънувам
бумеранги.

. . .
Пак никой не дойде и този ден.
И този ден без думица премина.
По долините здрачът утаен
сгъстява се. И вечерта е синя.

Прочетох всички книги. Мисълта
се лута вече нейде в тъмнините,
където бавно стича се кръвта
на нечии мечти, без жал убити.

Ще трябва да се оживее! Пак
ще трябва да се движа, да се смея.
А как не ми се иска нищо, как
не ми се иска даже да живея!

Дотяга всичко. Всеки бъдещ ден
е същият – и мъничко по-тежък.
До смърт от всичко аз съм уморен
и нямам сили за живот, за нежност.

И ако вие в късен нощен час
изтръпнете във здрачината синя,
да знаете: във тъмнината аз
на пръсти през съня ви съм преминал.