***

Аз съм светецът, 
който се моли на терасата, така,
както миролюбивите животни пасат
край морето на Палестина.
Аз съм ученият в мрачното кресло.
Клоните и дъждът се мятат
по стъклата на библиотеката.
Аз съм пешеходецът на далечен път
през гори-джуджета; шепотът
на илюзиите покрива стъпките ми.
Гледам дълго тъжното златно 
пране на залеза.
Можех да съм детето, изоставено 
на вълнолома, който плува
навътре в морето,
или малкият прислужник,
който върви по алеята,
с чело, опряно в небето.
Пътеките са неравни. Хълмчетата
се покриват с жълтуги.
Въздухът не помръдва. 
Колко са далече птичките
и изворчетата!
Сигурно е краят на света.
Той приближава.

***

Много след отминаването
на дните и сезоните, и съществата
и страните
Знамето от кърваво месо
върху свилата на моретата
и арктичните цветя
(те не съществуват).
Излекувани от старите героични
фанфари - 
които още нападат сърцето и 
и ума ни -
далеч от древните убийци -
О, знамето от кърваво месо
върху свилата на моретата
и арктичните цветя
(те не съществуват).
Нежности!
Жаравата, която се разсипва върху 
повеи от скреж -
Сладости! - огньовете с дъжд
сред вятър от диаманти,
разпръснати в сърцето на земята,
овъглявана вечно за нас. -
О, свят!
(Далеч от старите убежища и 
стари пламъци,
които чуваш и усещаш.)
Жарава и пяна. Музика,
преобръщане на бездни
и сблъскване 
на ледени парчета
със звезди.
О, сладости, о, свят, о , музика!
А там - форми, пот, коси,
очи, които плуват.
И белите кипящи сълзи -
о, сладости! -
и този женски глас,
идващ от дълбините на вулкани
и на арктични пещери.
Знамето...

Превод Стефан Гечев