ЕКСПЛОЗИЯТА НА РЕМБО

Морето, в което се носи пияният кораб на Рембо, със своите бури, пропасти и издигане до звездите, със своите огнени блясъци и лунни петна, със своите чудеса и своя ритъм е повече от море - една стихия, разпъвана от вътрешното "аз" на поета, един бушуващ океан в сърцето му и едно напрегнато "аз", разтворило се в бездните, в тържествената самота на морето. Чувството за докосване до вечност и безкрайна стихия на живота, една още непостигната, но усетена с душевните сетива реалност, една реализация на далечното и непознатото и една реална душевна мярка за подемите и паденията на душата... Цялата жизненост на поета, чувство за стихийност и необузданост на поривите, цялата духовна жажда на лирическия герой, който яде камъни, слънце и треви, е събрана в това въображаемо пътешествие с реални цветове и усещания.
Преди да поеме по екзотичните брегове на Европа и Африка, Рембо носи в душата си това далечно пътуване - сурово, прекрасно, жестоко; носи неговото цветисто опиянение и умората от него, носи скритата болка на изживяното. В това пътуване на духа, пътуване към безкрайността и непознатото, е заложен мотивът на тръгването - "по-далече оттука" - и едно напомняне за скритото присъствие на някогашното романтично дете с мечти по незнайни страни, което присъства неотлъчно в душата на поета. Умора от съществуващата реална действителност и живо детство в душата тласкат поета към това въображаемо пътуване - едновременно бягство от реалната действителност и реална картина на действителните преживявания на поета..
Както Бодлер, така и Рембо свързват човешкия дух с пътуване , с преследване на безкрайността, с едно сливане на човека със стихията на водата, небето и вятъра. Но ако Бодлер се интересува от точките на пристигане и тръгване при всяко докосване на нови земи, от разочарованието при всеки опит за зазеземяване, ако Бодлер се интересува от анализа на романтичната мечта и нейните сблъсъци с действителността, от срещата на неизмеримото с измеримото, Рембо се стреми към друго. Той търси символа на разкования човешки дух, най-далечния предел на човешката стихия, най-високата точка на избухването на границите, търси реалните, пластични еквиваленти на човешкото напрежение и безкрайност, търси духовните измерения на това чудесно плаване в безкрайността.