Цанко Серафимов за Крали Марко

18.05.2019

Из предговора на сборника "БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ за Крали Марко, Хитър Петър и други приказни герои"

КРАЛИ МАРКО е реална историческа личност, която битува като фолклорен герой в българските и сръбските призки, легенди и предания, както и в народната митология на Република Северна Македония, която е част от българското етническо пространство. Сърбите, претендирайки от векове за земите в поречието на Вардар, са присвоили част от фолклорното наследство на българите от Македония, което упорито налагат в книжнината си. Но в летописите на албански, гръцки, турски и латински хронисти прилепският деспот носи титлата "крал на България".
За Крали Марко е известно, че е роден в Прилеп, Македония, през 1335 г. и че е починал на 17 май 1395 г. Той е син на деспот Вълкашин, който, заедно с със своя брат Углеш, деспот в Сяр, с 60 000 войска тръгват на поход срещу османските турци. Те влизат в битка при Черномен (днес в Северна Гърция), където двамата български деспоти загиват(1371 г.), а войските им са разгромени. Крали Марко наследява Прилепското кралство, но става васал на турците. Неведнъж той изпраща и войска в помощ на турците при постепенното налагане на османската власт над всички страни на Балканите. Но в народната памет той има изграден образ на непобедим юнак и защитник на християните от друговерците. Словесният фолклор за Крали Марко пресъздава основните етапи от развитието на неговата личност - раждането на героя, сдобиването му със сила, орисването му, преборването му с чудовища, закрилата на поробените, разпореждането му при решаването на социални и нравствени проблеми на сънародниците му. Той олицетворява силния, борбения исполин, пазител на българската земя, род и кръв, който се е превърнал в пример за подражание. 

В историческите хроники за края на Крали Марко се казва, че когато бил изпратен от султана да подпомага турската войска в боевете при Ровине, Румъния, като видял срещу себе си християнска армия с големи кръстове пред бойните редици, той се разплакал... Може би и това е била причината там така "лесно" да загине иначе непобедимият Крали Марко. Навярно тази трагична смърт, за която научили поробените българи, още повече е допринесла за митологизирането на неговата личност. Впрочем поробеният народ се е нуждаел от такъв герой и си го е създал - заради собственото си самочувствие и за духовна опора.

________
Из моя предговор на сборника "БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ за Крали Марко, Хитър Петър и други приказни герои", Изд. "БГ Учебник", С. 2019