Липи

05.06.2019

(всичките осем, надраскани и поправени) от Веселина Ангелова

(1)***нещо толкова просто

като мириса на липата.
нещо гениално,
абсолютен тон,
цвят на безбрежно утро,
на есенен джаз, на пролетен джаз,
цялото великолепие на нощта,
вълнението на морето,
вълнообразието на надеждата,
надеждата в пътуването,
учудването в клепките на лястовиците,
трепетът в коприната на музиката,
ножиците на спомените,
нещо толкова великолепно, което събира всички сезони,
събира белезите на ръцете ни,
а после ги раздалечава.
издишването на този мирис
води до съмения
във великолепието на този свят,
на любовта,
на покрива и розите,
на чинийките пълни с мляко,
сутришните закуски,
мустаците на котката,
ювелирното изкуство и музеите.
ще изплача всичко по липите, по сладостния мирис,
ще гадая по тях,
и като циганките ще казвам:
ще се случват все хубави неща.
не като сега.
не като сега.

(2)***липата с най-хубавия си облак
се впива в дробовете ти.
ето един чисто
нов
бял дроб. 
ето един нов комик
с осем лица.
всеки път, когато го погледнеш, е сменил 
сянката на носа си.

ще се сетиш ли за буратините на кольо к.?
посочва ти
маслината и акацията също,
най-вероятно розата.
носът на един буратино
превърта денят ти.
внезапно е шест часа -
най-доброто време да погледнеш небето.
най-добрият комик свива окото си,
славеите безмилостно пеят. 
бъди себе си казват, а не могат да са себе си.
не могат да са като панелите, които култивират топлината,
нито хилядите почервенели нослета на черешата.
друг буратино показва девет.
окото му се свива съвсем се свива
в монголски метъл мелц.
ако можеш да си себе си съвсем без никого,
докато нощта омачква кожата и скърца в коженото ти яке,
зареждаш шестчасовия работен ден
със слънчеви часовници.
още няма светулки.
това огледало.

(3)***липата цяла вечер е ухаела.
разграждала се е в копнеж по 
днешното утро.
заглушавала е сподавените викове,
съменията и тъгата,
удавила се е в бледожълто.
нанизало е гривна на крака ти,
от възли и черупки,
от смехове със пълно гърло,
от тръсване на къдри и река,
трепет и треперене за нещо огромно,

тайно и велико.
не като сега.
не като сега.

(4)***не искам нищо да ме разсейва от великолепния мирис на липите.
нито една буква,
нито една цифра,
нито дори една целувка,
защото липите са спомен за целувката,
крайбрежие,

захвърлена пяна от цветове.
това е само бъдещето.
сега докато зреят цветовете им пълни с надежда -
без никаква рима,
без помен от рима,
без никакво рязко рязане на хляба,
без ножици,
приютяват лястовиците които приличат на ножици.
липите - тази катедрала,
църква посветена на щастието,
на мраморните извивки на мечтите.
инкрустациите на въображението,

музика която не се чува.
но можеш да я докоснеш.

дори

можеш да я погалиш.

(5)***щом нещо е красиво,
великолепно, 
нежно
като кадифеното лице на утринта,
като това да изпиеш чай на плочките в капана,
без говориш никого, 
без никого да познаваш,
но да си част от света,
на най-правилното място,
в хармонията на косамоса,
това задължително е равнозначно на мириса на липа.

(6)***майката с рокля от липов цвят
и същия цвят обувки,
бута количката по склона
улицата все още е гладка.
след това става неравномерна.
тялото й ще прилепне към асфалта,
ръцете й - изпънати напред като струни.
мирисът на липите е с тон ла.
ла е тонът на свободата

(7)***чувам този тон в косите на липовите жени.
този тон замайва, увлича, забравяш за пътя
за кръстовището.
скоро всичко се превръща в прах.
всички образи тъй откровени и контрастни
избледняват, изпират се, отмити 
контурите им стават липови.
един светложълт възторг.

(8)***естествено, остава ми да пиша за липи
защото за жени - не ми отива
а за мъже е неестествено.
те, скулите им, сухожилията им,
телесните им слабости и кости
едва ли са възпяти във конкретика от плат, от секстън,
дикинсън.
да уточним -
мъжете нямат мигли, фиби, млечни рокли,
как да умреш за такива, как да ги възпееш.
не е необходимо.
мъжете са идея
и вероятно са идея за липи.