"Корени" на Цветан Колев в галерия "Контраст"

03.06.2019

Аксания Джурова

Бих нарекла изложбата на Цветан Колев в Галерия „Контраст“ среща с корените. За него те са зарити в недрата на Троянския Балкан. В един ярък спомен от развалянето на къщата на неговия кръстник Иван, започнало със свалянето на каменните плочи от покрива, след това гредите и „пред мен – казва Цветан – като в театър се отваря домът“, с големия креват, на който спят родителите с цялата челяд, с масата, хляба и скорците, които кълват трохите, с шкафа с отворените чекмеджета и вратички, от които надничат образите на живи и мъртви, със стола, на който е пораснало дърво… И всичко това е обхванато от някакъв летеж – вътре и вън от къщата. Отвън плашилата летят над учудените погледи на хората, къщите също имат крила, силни, за да понесат гъсто населените домове. В разговор с него, Цветан ми каза: „Всеки, където и да ходи, носи своето бреме. С него той броди по извитите горски пътеки на Балкана, но и лети в небесата.“

            Картините на Цветан Колев са своеобразни притчи и то не защото неговият причудлив свят допълнително е подсилен чрез текстове, които не винаги можеш да разчетеш, и надали е нужно, защото ще се оплетеш в този живописен и текстови ребус. Картините му са изпълнени и с метафори. В тях, чрез стомната и трапезата с хляба, домашната икона и чернокрилите ангели, цветни черги, ритуални кърпи и ковьорчета, чрез злачното място на изоставените гробища, с порутени църкви и параклиси, и забравени гробове, Цветан Колев ни поднася като в мизансцен играта живот. Неговата игра – тази, в която е светнала червената лампа на настоящето. Спомням си един ранен стих от Стефан Цанев:

                        „… Тежко ви,

                        ако мечтите ви са по-бедни

                        от спомените“.

            И още: „…Бягайте от мен, ако

                        съм застигнал себе си.“

            Изложбата е своеобразна равносметка за изминалите седемдесет години на Цветан Колев. Ако можеш, разбира се, да я направиш. Но не се подлъгвайте, че е потънал в спомена, или си е повярвал, че е „застигнал себе си.“

            Тръгвайки за неразoмагьосания свят на детството, създаден от предците му, не случайно част от картините му са посветени на „Пътеките“. Цветан Колев, преброждайки криволиците им из Троянския Балкан, пази зорко своите сетива, попива мъдростта на природните цикли и както древните зографи, но и с вроден пантеизъм, вярва в силата на родовите корени. За него срещите с тях са освен мъдрост и безкрайно вдъхновение, но и умение да се справя с предизвикателствата на днешния ден. Така те, корените, не го дърпат назад, напротив, вдъхновяват го за полет, поднесен чрез завладяващ и чувствителен живописен изказ.

                                                                        Аксиния Джурова

                                                                              27.05.2019