Писателят Кольо Николов за безподобния Тодор Климентов

Радой Ралин беше казал, че Тодор Климентов е единственият сатирик, който не се обогати.
Опушено градско врабче, което търсеше да се подслони под топла стряха с няколко зрънца – 30 стотинки за мензата в Университета и билет за мача в джоба на тъмносивото му балтонче, с което не се раздели цели десетилетия. Никога, и в най-тежките си дни, не поиска и от най-близките си приятели едно левче на заем.
Когато се запознах с него и чух епиграмите му, отидохме у тях и аз поисках за видя тетрадката, в която са записани. Каква тетрадка, учуди се той, никъде не са записани. Това беше времето (1962-63-та), когато още имаше хубава квартира в началото на ул „Янтра“, а аз живеех на „Виктор Юго“ – някакви си по-малко от сто метра разстояние. 
*******
По-късно той се заседяваше у приятели, но винаги след това се добираше до квартирата си в квартал „Дървеница“. Веднъж седяхме до късно, приказвахме си, пийвахме си и изведнъж той каза: „Ей, изпуснах рейса!“ и хукна да се прибира – за по-напряко през Парка на свободата. Там в тъмното го срещнал някакъв великан (Тошко беше дребничък) и му поискал пет лева на заем. Моят приятел едва събрал левче и нещо и му ги дал. Великанът благодарил и му казал да мине следващата нощ да му върне заема. Колкото и да беше любопитен, Тошко не отиде.
******* 
Друг път чакал рейса за „Дървеница“ пред Строителния техникум и забелязал момиче, което плаче. Опитал се да я утеши, попитал я защо плаче, а тя не му отговорила и продължила да плаче. Качили се в рейса, Тошко седнал до нея, а тя все плачела. Слязли от рейса, той тръгнал да я изпраща, а тя плачела ли, плачела...
Някой от слушателите не издържа и го прекъсна: „Абе, Тошко, то ѝ се е..ло, та ѝ се плачело!“
*******
Един път му беше много мъчно и каза: „Искам да се хвърля!“ 
Някой го прекъсна: „Абе, Тошко, как ще се хвърлиш, като живееш в мазе...“
Тошко помисли за миг и каза: „Ами ей-така! Ще изляза на улицата и ще се хвърля в мазето...“
*******
По едно време Тошко нямаше квартира и преспиваше у приятели. 
Обсъждахме кой най-бързо е приготвил вечеря за прегладнялия приятел.
Конкурса спечели Васко Жеков, който беше сварил светкавично фасул с помощта на бързовар.
******* 
Веднъж, като се върнах от Америка, Тошко ме заведе да видя къде живее Янко Станоев – в таванска стаичка на сп. „Септември“, където преди това си държаха канцеларските материали, над кино „Славейков“. Докато търсехме звънец, ето ти го и самият Янко – слиза по стълбите, нарамил цял наръч листове. Отиде до боклука и ги хвърли там. „Излишни ръкописи“ – каза.
– Стой! – извика Тошко. Тогава работеше в Музея на българската литература. – Правиш тежко престъпление към поколенията...
Янко се замисли – дали пък да не измъкне от боклука ръкописите. 
– Кодоша се, бе! – засмя се Тошко. – Ти пък от майтап не разбираш...
*******
Когато му дадоха гарсониера в „Овча купел“- 1, аз живеех в „Овча купел“-2, и отидох да го видя. Знаех само номера на блока с хранителния магазин, където после щях да го виждам седнал на масата отпред с биричка и мезе в промазнена кафява хартия.
Обиколих всички входове и апартаменти, но никъде не срещнах името му на пощенска кутия или врата на жилище.
Излязох пред блока и огледах всички балкони. Само на един от тях нямаше НИЩО – нито маса, стол, стълба, въжета за пране, пране, каче за туршия, цветя, чушкопек, стари мебели, метла...
И аз реших, че зад този балкон е неговата гарсониера.
Излязох прав.
*******
За Тодор Климентов могат да се разкажат хиляди истории.
Приканвам всички, които го познаваха, да си припомнят поне стотина.

Още за Тошко Климентов тук и тук