Анди Андрюс има дарба на проницател

23.09.2019

       

 Анди Андрюс е роден с дарба на проницател. Той не е бил спортна звезда, но работи с най-успешните спортни отбори в света. Не е военен, но съветва командването на Американските специални сили. Няма бизнес образование, но е консултант на най-големите корпорации в Щатите.       

       Бившият клошар Анди Андрюс забелязва неща, които другите хора пропускат. Той вижда

                                     ОТВЪД ОЧЕВИДНОТО

                                                  ОТВЪД ПОВЪРХНОСТТА

                                            ОТВЪД ПРАВИЛНОТО И ВЯРНОТО

Защото посредствените резултати се раждат именно от очевидното, повърхностното и приетото за „правилно“ и „вярно“. Открай време е така.

В „Дъното на басейна“ не става въпрос просто за смяна на гледната точка. Тук ще трябва да забравите за добрите постижения... дори за отличните. Много хора се стремят към отлични постижения и ги реализират. Но когато това стане от кого се отличават? И с какво?

Вместо да действате подобно на останалите, можете като единайсетгодишния Кевин Пъркинс да се решите на нещо абсолютно необичайно. Така ще научите:

                                         КАК ДА СЕ НАПРАВИ ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН.

                                        ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ НАПРАВИ ТАКА.

                        РЕЗУЛТАТИТЕ, КОИТО ЩЕ ПОСТИГНЕТЕ, АКО И ВИЕ ГО НАПРАВИТЕ.

 

Цитати от „Дъното на басейна“

 

Mакар да знаят, че могат да се гмурнат до дъното по всяко време, почти всички хора във всеки басейн по света щастливо се плацикат на повърхността. Трудно е да ги упрекнеш – на повърхността е по-безопасно и има компания.

 

***

И ако всички наистина са извън рамката, не означава ли това, че сме достигнали момент, когато всъщност ни­кой не е извън рамката?

 

***

Виждате ли, добрата книга е като добър чук. Книгите са инструменти. Te никога не променят живота повече, отколкото един чук може да промени една къща.

 

Извън работата си Анди Андрюс, определян от Ню Йорк Таймс като „една от най-влиятелните личности в Америка“, води спокоен и обикновен живот със съпругата си и двете им деца в Ориндж Бийч, Алабама. Автор е на „Съкровищата на пътешественика“, „Малките неща“, „Проницателят“, „Проницателят се завръща“, „Седемте решения“ и „Съюзници“.

ISBN 978-954-390-157-9

Формат 14/21 см, 176 страници, цена: 14,95 лв.

 

 

 

 

УМНИКЪТ И МЪДРЕЦЪТ

 

 

Много, много отдавна, в далечна, далечна страна, един богат мъж с невероятен интелект отишъл да живее на голям остров. Освен природно интелигентен, този човек бил и впечатляващо образован.

Островът бил населен изцяло с добросърдечни, но съвсем средностатистически хора. Тъй като имал пари и академична степен и изглеждало, че знае неизмеримо повече от всеки друг на острова, местните жители го нап­равили свой водач. Затова винаги изпълнявали указанията му, съобразявали се с идеите му и правели всичко по неговия начин.

– Той знае всеки отговор – казвали хората. – Той винаги е прав. Въпреки че ние понякога пропускаме кое е правилно и вярно, той вижда всичко!

Да, точно така казвали: той всичко вижда. Било странно да се каже това за богатия интелектуалец. Защото човекът бил напълно сляп.

Да, резултатите му били чудесни и дълго време резултатите, постигнати от островитяните, които следвали примера му, на практика отразявали неговите. Любопитно е обаче, че никой никога не постигал резултати, по-добри от тези на слепеца. И разбира се, поради постоянния му успех, никой не обръщал внимание на няколкото проблемни области, в които не се представял добре.

Веднъж все пак един островитянин повдигнал темата за по-добри резултати и попитал как може да се постигне напредък в тези проблемни области. Водачът въздъхнал дълбоко и просто обяснил нещата от своята гледна точка, – че в действителност нищо не може да се направи.

– Не искам да се хваля – добавил той, – но спомнете си, че аз знам всичко, което има да се знае по тази тема, и така стоят нещата. Тъжно е, знам. Но това, което ви казвам, е абсолютно вярно.

На острова живеел и един стар мъдрец и той чул отговора, който богаташът дал на въпроса на островитянина. Цяла нощ мъдрецът не могъл да заспи, защото думите се въртели постоянно в главата му и не му давали мира. Нищо не може да се направи. Аз знам всичко, което има да се знае. Това е абсолютно вярно.

На следващата сутрин мъдрецът поканил богаташа да се разходят до другия край на острова, като му обещал да изпита нещо напълно непознато за него до този момент.

– Там – казал му той – живее огромно животно. Ти идваш отдалеч и затова никога не си чувал за това чудовище. Никой не ти го е описвал или дори споменавал за него. Очевидно е, че си сляп и не можеш да видиш създанието, но макар и огромно, то е много добродушно. Ще те заведа близо до него, за да можеш да го докоснеш.

След дълго скитане пристигнали на мястото. Старецът внимателно завел богатия, но сляп мъж на няколко крачки от звяра.

– Той е точно пред теб – казал тихо. – Това е много необичайно животно, което, както споменах, е също така изключително голямо. Известно е като слон.

Чувствайки безпокойството на слепеца, старият мъд­рец добавил спокойно:

– Сега бавно пристъпи напред и протегни ръка. Ще можеш да го пипнеш. След това опиши животното колкото можеш по-добре и после, с твоя невероятен интелект, ми кажи как може да се използва.

Следвайки тези указания слепецът вдигнал ръце и внимателно пристъпил напред. Огромното животно било застанало странично пред него. Докоснал го с длани и бавно ги прокарал по кожата му. Надясно в посока на опашката и наляво към хобота, нагоре и надолу. Обратно надясно, после наляво. След малко на лицето на слепеца се появила усмивка.

– Готов ли си да отговориш? – попитал старият мъдрец.

– Да – уверено отвърнал слепецът. – Слонът е като стена. Той е голяма, висока, леко изтумбена, но предимно плоска, стена с груба повърхност. Слонът може да се използва като преграда или може би като част от по-дълга стена.

След като старецът запазил мълчание, слепецът се опитал да получи потвърждение. – Е? – попитал той. – Прав ли съм? Вярно ли е моето описание на възможните приложения?

– Да – кимнал старият мъдрец, – всичко, което каза, е вярно. – После навел глава настрани и добавил: – Но не е истината

Слепецът останал като втрещен.

– Не разбирам – казал той. – Не е истината? Как изобщо можеш да оспорваш моите заключения? Как може моето заключение да не е истината?

– На този въпрос има два отговора – отвърнал старецът. – Единият разкрива истината за слона. Другият разкрива истината за теб.

Богаташът се замислил за момент, после казал:

– Добре. Объркан съм. Каква е истината за слона? И какво все още не знам, което би могло да бъде истината за мен?

Мъдрецът сложил ръка на рамото му.

– Що се отнася до слона – заговорил с мек глас, – ръцете и умът ти спряха да го изследват много преди да разбереш животното пред себе си в цялост. Може би е така, защото си изключително умен, но ти бързо реши какъв е слонът и как може да се използва и без да се замислиш отвъд набързо наученото, побърза да дадеш отговор.

Това, което научи, е вярно. Това, което каза, е вярно. Но ти не стигна толкова далеч, колкото можеше. Така и не достигна до основата. Затова не разбра – и може би не си способен да разбереш – цялата истина за слона.

– Какво трябваше да направя? – попитал слепецът.

– Ако беше изследвал малко по-наляво – отговорил мъдрецът, – можеше да установиш, че слонът има израс­тък, подобен на змия или гъвкава тръба, с който може да изпомпва вода. Ако беше продължил, можеше да установиш, че слонът има две здрави колони, които могат да се използват като подпори за колиба например.

Богаташът понечил да каже нещо, но старецът го спрял. Подсмихнал се и добавил:

– Чакай, има и още! Макар да е вярно, че в задния край животното има нещо подобно на мухобойка или четка, а също че в другия край има две огромни ветрила... истината – цялата истина – е, че слонът е всички тези неща и още много други.

 

Всъщност, ако слонът действително е нещо много повече, онова, което с теб знаем сега, просто е вярно, а истината би трябвало да е основата, към която да продължим да се стремим.

Слепецът кимал, като жадно попивал всяка дума. Започвайки да разбира, попитал:

– А какво ще кажеш за другия отговор? Каква е истината за мен?

– Истината за теб е лесна – отвърнал старецът. – Има още... Има още много да научиш и разбереш. Има още какво да постигнеш. Да, ти вече знаеш повече от всеки друг. Така е. Но истината е далеч отвъд това, което знаеш.

Старецът замълчал за момент. Само вятърът в палмите и песните на птиците нарушавали тишината. Слонът, все още стоящ до тях, пристъпил от крак на крак. Слепецът чул движението и се усмихнал. Замислил се за думите на стареца и също замълчал.

Чакал. Не бил сигурен какво очаква, но някак осъзнал, че старецът също се е замислил дълбоко... и може би се моли. Усетил, че възрастният човек събира сили, за да довърши това, което искал да каже, и че търси подходящите думи.

Старецът, разбира се, нямало как да прочете мислите на слепеца, но наистина отправил кратка молитва към небето. И наистина имал да каже още нещо. И наистина искал да го каже с най-подходящите думи.

Съзнавайки важността на концепцията, която обяснявал на този влиятелен човек, той много искал последната мисъл, която ще сподели, да се запомни. Искал тя да се запечата в съзнанието на водача и да трогне сърцето му.

Най-накрая заговорил:

– Приятелю, ти си много умен. Убеден съм, че притежаваш голяма мъдрост. Ето защо моят народ разчита на теб. Сега обаче е време да търсиш по-високи нива на разбиране, отколкото досега си познавал. Трябва да сториш това за своите деца и следващите поколения. Трябва да направиш това за нас – защото сме те избрали за наш пример и вдъхновение.

Мъдрецът си поел дълбоко дъх, преди да завърши посланието, което в крайна сметка щяло да се отрази на милиони хора. Той казал:

– Накрая, трябва да направиш това, защото ти вероятно си единственият, който може. Нашето семейство е нашият живот. Нашият бизнес издържа нашите семейства и носи полза на другите. Ние, хората, които те следваме, искаме да успяваме, да растем, да просперираме. Нямаме нищо против да се трудим здраво.

Но каква трагедия би било, ако един ден открием, че сме постигали само посредствени резултати, породени от това, което е вярно... защото човекът, на когото сме се уповавали, не си е дал труда да потърси истината.