Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Насилието като морален аневризъм

27.07.2011 | автор:  Елена Търнева6

„Реквием за никого“ на Златко Енев е роман, който разтърсва като чута молитва същността ни на хуманни същества

„Реквием за никого“ на Златко Енев е роман, който разтърсва като чута молитва същността ни на хуманни същества. Книгата е приковаваща като едноименната музикална меса на Моцарт. Но този „Реквием” не е за всеки. Онези, които живеят в долния регистър на съзнанието ще изпитат извратено удоволствие от прочитането й. Но нека не се заблуждават. Романът на Енев хваща за гьрлото, но не, за да ни удуши, а за да ни извади от блатото на собствената ни безсъзнателност. Защото възраждането на човечността не е по силите на нито един „възродителен процес“. Защото собствената ни нищожност изражда всичко, до което се докоснем.

„Реквием за никого“ ? Никого сме всички и всеки един поотделно. Тази болезнена книга говори  без страх за страха, който ни владее и управлява постъпките на „личното ни животно Живот“ . Със съмнение в „промяната на животинската ни природа, в преминаването ни от „животински род с лице на човек в човешки  лица от човешки род“.

Същностни  въпроси, който романът поставя са – Лечимо ли е злото? По човешките сили ли е неговото превъзмогване? В какво се корени неизкоренимата му привлекателност? Чрез съдбата на героинята си Мария/ струва ми се, не случайно кръстена така/, която имайки правото на избор  се връща към „златния си занаят“, получаваме индиректен отговор, че само огънят може да ни излекува. Този финал ме накара да се запитам -  дали вече не живеем Апокалипсиса си? И защо е по- лесно да се самоотпишем от Книгата на живите, отколкото да останем с човешко лице в нея?

Тази лечебна книга не дава рецепта как да се изцерим от чумата на бездушието, от националната ни наведеност. Ако приемем, че всяка добра книга е лекар, то „Реквием за никого“ е хирург, който умело  борави със скалпела на словото. Тя гори и лекува с огънят на откровението. Защото родната ни рецептурна книжка за оцеляването , според Енев е: „Аз мълча- следователно съществувам.“ И: „При нас е друго –тук времето седи и не мърда, защото пари не струва.“ Или: :„И за добро и за зло – все сме дребни. Нашите хора с нищо друго, освен със страх не можеш да ги мотивираш. Дори когато се стремим нагоре, ние пак прекланяме глава, по навик.“ И още: „Никога не се опитвай да се различаваш от останалите. Най- страшният български чадър е невидимият – чадърът, под който се крият всички в тази страна, страхувайки се да се покажат навън, знаейки какво ги очаква.“

В текста дълбоко се е впил  горчивият си корен и екзистенциалният въпрос – Има ли смисъл да живеем само, за да оцеляваме? В този контекст работеща ли е  мъдростта  на  другаря овчар Паладински: „Коренът е най- важното нещо, който си знае корена, оцелява”. И ни ли задушава  мисълта, че насилието е начинът за оцеляване... 

Романът е толкова реалистичен, че звучи като измислен. Но всеки, който държи сетивата си в изправност, след прочитането му, ще почувства душата си приклещена по неудобен начин.Защото това е книга за забраната на различността като забрана на промяната.
                                                                    
 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  27.10.2011 11:53 | #6

Последният коментар е написан или от приятел на Енев или от човек който нищо не разбира от литература. Или от поредния клакьор... Жалко че в съвременната българска литература заемат място такива скверни писания. Но какъвто авторът (който е осъден в Германия за литеретурни кражби) такъв и "романът" му...

Анонимен  13.10.2011 20:40 | #5

Романът е от онзи рядък вид висока литературакоято малцина могат да преглътнат.Той е автентичен като онова бито масло изтръгнато от млякото с много бой в чутурата.

Анонимен  13.10.2011 13:32 | #4

"Романът" е всичко друго но не и художествена литература за жалост. Авторовото многословие и търсенето на самобитност издават себедостатъчност за сметка на привидните изисквания. Всеки вижда нещата различно - явно това е неговата гледна точка.

Анонимен  12.10.2011 21:37 | #3

Блазе на хуления бръкнал е в раната докоснал е без упойка нерва. Стискам палци на Реквиема да буни да буни!

Анонимен  09.10.2011 14:54 | #2

\\\\\\\"Защото родната ни рецептурна книжка за оцеляването според Енев е: „Аз мълча- следователно съществувам.“ И: „При нас е друго –тук времето седи и не мърда защото пари не струва.“ Или: :„И за добро и за зло – все сме дребни. Нашите хора с нищо друго освен със страх не можеш да ги мотивираш. Дори когато се стремим нагоре ние пак прекланяме глава по навик.“ И още: „Никога не се опитвай да се различаваш от останалите. Най- страшният български чадър е невидимият – чадърът под който се крият всички в тази страна страхувайки се да се покажат навън знаейки какво ги очаква.“ Интересно в другите страни как е - дали пък и там няма чадъри? Чадър на мълчанието (напр. във Франция за сътрудничеството с нацизма или в Германия за потискането в днешно време на \\\\\\\"пречистените\\\\\\\" германци... чадър на лицемерието - изключително разпространен и ползван във всяка точка на света - мога да изредя още няколко \\\\\\\"чадъра\\\\\\\" които ползва хваленият писач: \\\\\\\"чадър на самолечението в интернет\\\\\\\" \\\\\\\"писането като терапия\\\\\\\" \\\\\\\"себедоказване чрез ползване до дупка и същевременно охулване на българското\\\\\\\"... особено разпространено сред чуждопоклонници и и играчи на дребно като Енев \\\\\\\"непознаване и отричане на българския език\\\\\\\" - чрез въвеждане на нови буквално натъкмени от чужди езици ... Та не се учудвам че съчинителката на въпросната статия-отзив за някакво подобие на роман е почувствувала \\\\\\\"душата си приклещена\\\\\\\" - това е всъщност ТРАНСФЕР - ПРЕНАСЯНЕ на авторовите погнуса и нетърпимост към собствената му природа която би трябвало според него да \\\\\\\"бъдат обслужени\\\\\\\" чрез читателите. Четях редовно сайта на Енев докато не осъзнах че той е обсебен от мания за величие и страда от словесен дрисък изразяващ се в писане. Дребен човек лишен от духовност.

Анонимен  21.09.2011 15:17 | #1

Ровичкането в раните възсядането на болезнени теми особено от бездарни автори като Златко Енев винаги предизвиква отгласа от на паразитстващи писачи които използват скверното събитие за собствена изява. Най-яркият пример е писанието на Златко Ангелов за тази бездарна книга. Но от безродника Енев друго не би могло да се очаква. Жалко че е успял да спечели толкова клакьори. Но все някога някой ще каже: "Царят е гол..."

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: