Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Поетът Станислав Лем

23.11.2011

Малцина български почитатели на големия полски писател-фантаст и философ, чиято 90-годишнина отбелязваме днес, знаят, че на млади години (преди още да навърши тридесет) той е писал и стихове.

Те са наистина емоционални, лирични и по своему живописни. До отделна книга с поезия пан Лем така и не стига, защото скоро интересите му сe насочват към прозата: отначало към т.нар. съвременна, а после – към фантастиката, в която той става световно име.
Днес ви предлагаме няколко негови стихотворения, излезли неотдавна в списание „Лемтернет” – издание на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия”.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Станислав Лем
 
 
ИЗ ЦИКЪЛА „НАСЕКОМИ”
 
І. Нощна пеперуда
 
Пеперудата има криле от лилаво и страх.
Под крилата й вее вятър от пух.
Светът е мрак, нанизал сладки кълбета от блясък.
Светът е грамада от виолетов въздух.
 
ІІ. Дневна пеперуда
 
Пеперуда цъфти върху светлия стрък на озона.
Като мозайка по витража на крилете й
са втъкани момченца, светци и Небесната царица.
И най-червеното слънце. Това е усмивката на паметта.
 
ІІІ. Гъсеница
 
Тя свободно преплува езерото на зелените листа.
Със слюнка сребриста и нежна чертае знаци по пътя си.
Щом сънува пашкула, от главата си пръска коприна.
И усеща как край нея светът ту се свива, ту се удължава.
 
ЛЮБОВНО ПИСМО
 
Навън е вечер. Вятърът издува
хоризонта в стъклено кълбо
с румено, златно коремче.
Зад прозореца кестенът връзва
филизи на сладки китчици,
за да запомни: пролет е.
Бръмбарът на черните мигли
пълзи по редовете на хартията.
Някой оттатък стената свири на цигулка,
сякаш говори: нощ е.
И някой на втория етаж
запалва прозорец като звезда:
самотна, очакваща.
И някой иска със дума като със длан
да покрие света, сякаш е мушица,
ние веднъж имахме такава.
Но най-близо от всички
е гласът на кръвта в слепоочията.
Сякаш зад последната стена той удря,
за да помня.
А първата ми звезда се прeвръща
в сребърно петънце.
Който твърде дълго гледа, губи.
А ето сън, толкова мъничък,
сякаш е за дете.
И има в него един израз.
Не знам: дали е смърт, дали е любов?
Може би е само мрак,
може кръвта вече да не пее,
може дланта да е като задържана въздишка.
Имах сън с цвета на твоите очи.
 
Преведе от полски: Веселин Маринов
   
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: