ФАКЕЛ

Поетът Станислав Лем

23.11.2011

Малцина български почитатели на големия полски писател-фантаст и философ, чиято 90-годишнина отбелязваме днес, знаят, че на млади години (преди още да навърши тридесет) той е писал и стихове.

Те са наистина емоционални, лирични и по своему живописни. До отделна книга с поезия пан Лем така и не стига, защото скоро интересите му сe насочват към прозата: отначало към т.нар. съвременна, а после – към фантастиката, в която той става световно име.

Днес ви предлагаме няколко негови стихотворения, излезли неотдавна в списание „Лемтернет” – издание на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия”.

Станислав Лем

ИЗ ЦИКЪЛА „НАСЕКОМИ” І. Нощна пеперуда Пеперудата има криле от лилаво и страх. Под крилата й вее вятър от пух. Светът е мрак, нанизал сладки кълбета от блясък. Светът е грамада от виолетов въздух. ІІ. Дневна пеперуда Пеперуда цъфти върху светлия стрък на озона. Като мозайка по витража на крилете й са втъкани момченца, светци и Небесната царица. И най-червеното слънце. Това е усмивката на паметта. ІІІ. Гъсеница Тя свободно преплува езерото на зелените листа. Със слюнка сребриста и нежна чертае знаци по пътя си. Щом сънува пашкула, от главата си пръска коприна. И усеща как край нея светът ту се свива, ту се удължава.		ЛЮБОВНО ПИСМО Навън е вечер. Вятърът издува хоризонта в стъклено кълбо с румено, златно коремче. Зад прозореца кестенът връзва филизи на сладки китчици, за да запомни: пролет е. Бръмбарът на черните мигли пълзи по редовете на хартията. Някой оттатък стената свири на цигулка, сякаш говори: нощ е. И някой на втория етаж запалва прозорец като звезда: самотна, очакваща. И някой иска със дума като със длан да покрие света, сякаш е мушица, ние веднъж имахме такава. Но най-близо от всички е гласът на кръвта в слепоочията. Сякаш зад последната стена той удря, за да помня. А първата ми звезда се прeвръща в сребърно петънце. Който твърде дълго гледа, губи. А ето сън, толкова мъничък, сякаш е за дете. И има в него един израз. Не знам: дали е смърт, дали е любов? Може би е само мрак, може кръвта вече да не пее, може дланта да е като задържана въздишка. Имах сън с цвета на твоите очи. Преведе от полски: Веселин Маринов