Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Кирил Кадийски с нова книга във Франция

01.06.2019

  

 Тържествена церемония по избирането на К. Кадийски за член на международната академия „Монмартър“

 

Кирил Кадийски заминава за Париж, където ще вземе участие в прочутия 
Базар на поезията (Marché de la poésie), който вече 37 години се 
провежда всяка втора седмица на юни. Поводът е новата му книга Selva 
oscura, солидно томче над 150 стр., където са събрани стиховете му от 
последните десетина години. Преводите са дело на Силвия Вагенщайн, 
изданието е богато илюстрирано с творби на Николай Панайотов. 
http://www.jacques-andre-editeur.eu/web/ouvrage/420/+Selva+oscura.html 
Поетът ще раздава автографи на щанда на известното лионско издателство 
„Жак Андре”.
От няколко седмици във френската търговска мрежа е и третото 
допълнено издание на тома „Poèmes & Poems”, където на близо 1200 стр. 
реномираното издателство „Ле бел летр”, чиято продукция – от античните 
автори до модерната класика - се отличава със своята академична 
прецизност, представя на български, френски и английски събраните 
творби на нашия поет. 
https://www.fnac.com/SearchResult/ResultList.aspx?SCat=0%211&Search=kiril+kadiiski&sft=1&sa=0&omnsearchtype=History 
Нещо, което дава повод на Пиер Брюнел от Френската академия, почетен 
професор на Сорбоната, да напише: „Това не е творба, това шедьовър”.
В заключителна фаза е и подготвяното от престижното парижко 
издателство „Мишел дьо Мол” издание на Литературната анкета на 
Светлозар Жеков с Кирил Кадийски, чиято поява се очаква в началото на 
тази есен. В каталога на издателството вече съществува „Ars poetica”, 
елегантно томче, съдържащо афоризмите и размислите на поета върху 
поезията, литературата и изкуството.

 

Кирил КАДИЙСКИ

АПОКАЛИПСИС ХХI

Мълчат камбаните на Нотър Дам.
Езикът на вселенската камбана – днес земята
лежи пред своя срутен храм,
сред пепелта от всичките пожари по света навята.

Но галският петел, настръхнал, с перушина огнено-раздрана,
е жив – все още жив... все още тук... и мой, и твой! –
и Квазимодо, сянка на небесния звънар, се мята и – камбана
на съвестта – зове за помощ... вой след вой

в прерязаното гърло на живота. И е вече все едно дали
кърви с подпален врат жирафът на Дали,
или дантелeно-гранитната си кожа кулата е свлякла,

щом и козичката на Есмералда, минала през пламъци и дим,
с див ужас утре ще нахълта – жива факла –
да дири пак подслон не в Нотър Дам,

а там – във вечния небесен Нотър Дом.

16 април 2019, призори

АПОКАЛИПСИС ХХI
(продължение)

Светът е грозен, все по-грозен... Но е тук
и онзи влюбен урод Квазимодо;
и мята се – езикът на невидима камбана... мъртъв звук
от скъсаната нишка на живота. Времето – дошло само до

ръба – мълчи! Светът веднъж ли е сред пламъци пищял,
но огън с огън се надвива – щом е огнена молитва;
животът-феникс не от пепелта на хорската печал,
а от гнездото на венеца трънен литва.

И както всеки път гората, лумнала наесен
и цяла зима тляла овъглена,
отново се превръща в сенчест храм

и щъркелът е кръст на купола небесен,
и пак живота слави птича кантилена –
тъй свойта пролет ще дочака Нотър Дам!...

26 април, Разпети петък 2019


РИМИ В ЧЕСТ НА АПОЛИНЕР

Небето с важен орден награди
Аполинер... И с униформа украсена
(по-просто казано: с огромно слънце на гърди)
пое той важно из Сен-Клу, край Сена.

Дойде от митницата с няколко екю Русо
и седнаха в бистро – сред здрача пролетно изпъстрен,
и аз видях, че алкохолът им е кюрасо...
Калинка, жив рубин, му кацна на ръката – вече е и с пръстен.

И отлетя. И наизскачаха – по старите си дири жаби ли? –
от саламурата на блатото вселенско. Уж врагът отбит,
а плъзна страх отново: може би военни дирижабли?!

Бял облак свойте кървави парцалища от бинт
разви над нас... И намек ли не бе то,
че трапаниран е самият череп на небето.


ПАРИЖКО ПРЕДГРАДИЕ

Олющени стени. Потайни входове. Париж с паваж позеленял,
с дървета хилави под вятъра — случайни минувачи, вечно окъснели...
Понякога мъгла нахлуе — може би души, забравили кои са днес и откъде 
ли,
по грешка са се върнали в познатия квартал.

Осажден стъклен свод на гара е беззвездното небе, но слънцето го 
плиска —
ведро подир ведро — да го измие. И да видят всички, че животът пак не 
е успял
последния заминал влак да хване. И започва от началото — с надеждите, 
и риска!
Трудът премазва, но измамната мечта е тук по-тежкият чувал...

Презрели, капят уличните лампи. В локвите. Луната скача и като 
строшена
чинела пада... Тишина. Измамна тишина... И нов оркестър е денят,
настройва се — с мостовете си стърже по струните ръждясали на Сена.

Завихря се животът пак: хрипливи клаксони, рулетки, скърцащи 
ключалки...
И двете крайности — величие и низост, бедност и богатство — пак ще се 
допрат
и техният Сатурнов пръстен ще ни завърти — прашинки жалки.


КРАЯТ НА СЕЗОНА

Играеш днес последните си роли,
и днес си тук, но утре ще се изпариш...
Над чаша пак – не в някакво бистро ли –
очите ти се скитат из Париж.

Готов докрая сам да се разголи –
ни можеш да го спреш, ни укориш –
отново вън е тръгнал на гастроли
Октомври – весел като клоун риж.

Но зрители щастливи вече няма
и той, животът, за мнозина – драма,
за други – пълен с мъдрости урок –

ще се окаже просто клоунада,
дордето дрипава завеса – листопада –
завинаги над нас не спусне Бог!
















 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: