Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Синият идиот

22.06.2019

Из книгата на Панайот Ляков

  

 "Синият идиот" е смела сатира срещу политическите безчинства в България.            “ "Синият идиот" е експериментална пародия за метаморфозите в коридорите на властта.
"Синият идиот"  е саркастичен поглед към българската имитация на демокрация.

 

                          ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ С БОГ

 

                                             „Кажи ми, Исусе,ти, който остави

                                              юдейското стадо на хълма да плаче

                                              и пусна след злия разбойни Варава

                                              в рая да влизат деца и палачи,

 

                                               защо от калта до небето разпъваш

                                               човека и в звездния огън го пържиш,

                                               а добрата вдовица земя си превърнал

                                                в огромна сушилня за сълзи!...

 

                                                  Аз не съм ясновидец, но чувам

                                                  с ушите на моята българска кожа

                                                  тръбата на страшния съд да надуваш

                                                  и да опира в костта острието на ножа.

 

                                                  Кажи ми защо като фокусник криеш

                                                  в джоба прокъсан на тъмната бездна

                                                  ръката, която се готви да стрие

                                                   кръвта ни на прах и да изчезнем …”

 

                                                   Но Господ погледна с окото си влажно

                                                   към хълма, където светеше кръста…

                                                   И докато мислеше какво да ми каже,

                                                   изтече на капки между моите пръсти.

 

                                                   „Знак от небето”, Борис Христов

 

      Бог е бил много високо, а Царят Покръстител, Борис Михаил – твърде близо, когато налага с огън и меч християнството в прабългарската държава. По-късно в нея плъзва  богомилската ерес, която отрича православния канон и ерозира безпощадно едва покълналата вяра в небесното царство.  Комунистическата диктатура пък разруши патриархалното българско общество, където се спазваха Божиите заповеди и Господ присъстваше осезаемо в бита на хората. Отне  двата вековни корена на българската душевност – земята и вярата и  запокити безправните граждани да блуждаят  във враждебния нов свят.

     Войнстващият атеизъм преследваше религията, рушеше храмове, убиваше свещеници и срина  устоите на църквата. Червените безбожници я превърнаха от духовна опора, каквато е била през робските времена в послушна наложница, а архиреите – в жалки слуги на тоталитарната власт. Оттогава  Светият синод на Българската православна църква е номенклатурно подразделение, където служат полковници /от Държавна сигурност/ в раса. Те не са божи хора, защото не са отдадени Нему, нито на нас, а  живеят като църковни началници, нарушавайки канона, в който иначе непрекъснато се кълнат. Тотално им липсва топлота, сърдечност, чистота и естествено човешко отношение  към братята во Христа, пред които се появяват само на големи религиозни празници, висомерни, надменни и натруфени като коледни елхи.

      Последствието от антирелигиозният тероризъм е трагедия. Българинът днес е дълбоко невярващ и връзката му с Божието царство е непочтителна религиозна „игра”. В нея липсва светостта, смирението, любовта. Българинът не се чувства част от тялото Христово и дори не знае, че тази общност е истинското име на църквата. За него тя е полезна институция, натоварена с днешни грехове и минали исторически заслуги. Затова той не търси там Бог и не влиза в единение с него, за да бъде осенен и да почувства Божията милост. Абсурд е дори да помислим за религиозен екстаз, състояние, което възвисява и пречиства истински вярващите.

    Бог ни призовава да живеем в кротост, смиреност, в помощ на ближните си, в молитви и духовен пост. Но българинът не го чува. Това е всекидневно изпитание на волята и той не е подготвен за него. Той е чувал за десетте божи заповеди, но не ги познава напълно и системно ги нарушава. Оправдава се лесно: Бог е милостив и ще ми прости!

      Както казват старите хора – няма страх от Бога и приема грехопадението за нормално състояние. Защото знае, че в България всяко отклонение от правилата, включително и от праведността, е нормално, а всяка норма е парадокс. В сърцето му бушуват езически страсти и Бог не е там, което означава, че той не е щастлив човек.

      Бог ни обича, но той не чувства тази любов. Липсва му взаимността, единението, духовната връзка. Затова неговият път към храма, мястото за среща с Бога, е светска разходка, а не е вътрешна повеля. Българинът ходи на църква по задължение, по инерция, да го видят, да се отчете, за имидж и  реклама.

      Ясно е, че при тази религиозна криеница за истинска молитва не става и дума. Само в трагични и безнадежни житейски ситуации той се сеща за Него и го моли искрено да му помогне.

     Светите празници преживява като фолклорни eзически фиести. На Никулден – пълнения шаран, на Коледа –  печената пуйка и Гергьовден – с печеното агне, леле колко вино изпиват! Е, Великден е по-тържествен и по-разнообразен, но Великия пост преди него, къде ти? Кой ще търпи глупавите лишения 48 дни? Според статистическите данни по-малко от 10 процента от българите постят.

    Което означава, че останалите 90 процента, сити и преяли, изобщо не изживяват Голгота и кръстните мъки на сина Божи и не съпреживяват страданието и мъченическата му смърт. Безбожникът няма сетива за обругаването на Христос, станал курбан на властта и най-скъпата жертва в името на всички нас.

       Българинът е чужд на жертвоготовността и не вярва в служенето без отплата, защото поради духовната си нищета, не знае, че най-голямата сила на човека е да служи и то в дълбоко смирение. Руският писател Варлам Шаламов, преживял над 20 години в лагерите в Колима, Сибир  пише за тази сила, проявена от вярващите сред ужасите на лагерния живот. Те били най-издръжливите и непоколебими затворници, запазили човешката си същност и не направили никакви компромиси със своето верую.

      Животът никога не стига. Особено, за да приемеш Бог дълбоко в себе си  и да се изненадваш от безкрайната Му благодат и любов, която прави християните щастливи и уверени. След комунистическата вакханалия българинът е дълбоко невярващ, несигурен, изпълнен със страхове и комплекси  трагично нещастен човек. Затова Бог не е с нас, но той не е с нас и защото автентичният религиозен  повик е „Бог е в нас”.  Нашите мизерни архиреи са го преиначили в услуга на управниците, за да го използват като мото във войните, които са сатанинско дело срещу Божествената промисъл за мир на земята, мир на душата.

       И трябва откровено да се замислим дали основната причина за бедите ни не е, че Бог не е в нас и не го носим в сърцата си. И да възвърнем вярата си, като преди това изгоним продажните безбожници от храма Господен.

 

Аналитично допълнение:

 

      Не всеки има нужда от посредник, за да стигне до Бога. Но  религията преобразява положително човека и го зарежда с невероятна духовна сила. За повечето хора това става само чрез общение с тялото Христово, както наричат църквата, в единение с другите християни, чрез молитви, проповеди, литургии и прочие ритуали. Тоест религията се налага и укрепва чрез институционално въздействие.  Ред исторически причини: силовото покръстване, богомилството като негова ответна реакция, турското владичество, което не позволява реформация и войнстващия атеизъм на комунистическата диктатура, която подчини и обезличи църквата,  са попречили на православието да се настани трайно в душевността българите, които не са славяни /по произход и генетична структура/ и не са настроени мистично. Затова то сега е закостеняла и тежко увредена религия, която няма духовно въздействие върху нас. Нямаме страх от Бога, както казваха старите хора и сме способни да извършим и оправдаем всяко зло, нещо немислимо за истинския християнин.

      Заливащата ни духовна нищета е национална трагедия, причинена от липсата на дълбоки религиозни устои, които предпазват човека от грехове, осеняват духа му с Божията благодат и любов и го правят смирен, справедлив, отдаден на другите и в крайна сметка щастлив. Тогава разкриваме пълноценно творческите си  възможности и следвайки своето призвание, служим най-добре!

      Ние, българите, сме изгубили по дългия и страшен път и не владеем най-голямата сила на света – Вярата. Който има вяра, може всичко, който няма – се проваля от нищо.

 

      

                              

 Още за книгата тук

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: