Птица

09.09.2019

от Бисер Тошев

 Мразя изпращанията. Предпочитам посрещанията. Терминал 2
е като каверна по която тече болка. Не съм от ревливите,
но... дойде и моят ред.  Дъщеря ми е приета в Сейнт Андрюс,
Великобритания. Елитно място за милионерски чеда и
кралски особи. Не сме нито от едните, нито от другите.
Тежък и труден Университет. Но аз знам, че тя ще се справи.
Защото отлично познавам себе си и моето усъвършенствано
продължение. Заради това ми е уж по-спокойно. Майка ѝ
да реве по летищата... Ама как така? Няма ли да се снимаме
точно днес с нея?...
От ломските ми деди съм научил, че на човек като му докривее
трябва да отиде до две места. На едното да се изреве,
в другото да си попее. Това са свещените Дунав и ...Кръчмата...
С майка ѝ се суетят от дни, приготвят багажи, планове,
сметки... вече са на летището... Тя всеки момент ще се чекира...
Допивам кафето и тръгвам към великият Дунав. Той е
много по-мъдър от Терминал 2... Крачим по главната
на Стария Лом с големия ни журналист Любомир Йорданов.
В староградската, родна атмосфера сетивата винаги
са по-чувствителни... чувам нежно гукане от гугутка
с гласа и образа на дъщеря ми. Да! А още не съм
ходил в кръчмата. Птицата е кацнала върху указателната
табела упътваща към градската Библиотека. Инстинктивно
вадя телефона. Започвам да я снимам. Доближавам се.
Любо снима и той. "Хех, ама как така? Ако искаш, можеш
да я погалиш", чувам го да казва зад мен. Мога Любо, мога
и още как! Мога и да се снимам с дъщеря ми. Дори от
разстояние... Дунав е верен другар и мълчалив преносител
на вековни радости и мъки. Сега е гол. Ребрата му са се
показали. Сушаво е. В далечината е заседнал шлепът
с Донбаските въглища. От който скачахме като деца
в дълбокото. И в който със сигурност щях да се скрия
и да отплавам в едни други години към едни по-свободни
места... Мятам монетата в Дунав, изтривам сълзата с рамо,
оставям му въздишката... Тръгвам от Кея. Една малка,
детска ръчичка се пъха в дланта ми. Автоматично. И ме
повежда по главната. Минаваме покрай детската ѝ градина,
гимназията, люлките, Читалището... слънчево е.
Сецесионните сгради са леко размазани. Пеят гугутки... 
Стигаме кръчмата. Тя е до гарата. От която тръгнахме
преди 20 години за София...
- Тат, излитам, чувам в слушалката...
От някъде се чува валс...
И всичко, всичко си идва на мястото!
На добър час!
Ptico moja mala!