Нася Кралевска: Прекалено мек се оказа Западът към преименуваните комунисти

25.09.2019

Поздрави за новата Ви книга „България под комунизъм“. Моля споделете накратко на читателите на „Отзвук” съдържанието на книгата!

В тази си творба съм се опитала в по-малко от триста страници да пресъздам събитията в България малко преди и след 9 септември 1944 година, когато комунистическата ни партия с около 10 000 члена успява да вземе властта с помощта на Червената армия. Текстът ми проследява терора над населението, погубването на хиляди българи без съд или чрез псевдосъдилища, изпращането на други по лагери, затвори, изселването на стотици граждани, заграбването на имуществото им от комунистическите властници. Опитвам се също така да очертая живота на хората в „по-спокойните години” на режима, когато техните мозъци бяха промивани в полза на лъжегерои и псевдоистини още от детските градини. Десетки страници съм посветила и на легалната опозиция в страната и не на последно място – на съпротивата на българите срещу натрапения им болшевишки строй и на славното горянско движение.

Това е само част от съдържанието на книгата. Не мога да изредя тук всичко, на което съм се спряла. Ще спомена само, че текстът ми е илюстриран с десетки съдби на унищожени от властта именити и достойни българи – цвета на нацията ни.

Разбрах, че подготвяте трето разширено издание на книгата „Без заглавие“. Мои приятели я сравняват със „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов…

Фактически подготвям пето допълнено издание на книгата си “Без заглавие – Рушители и строители на България“, която излезе за първи път през октомври 2001 година. През 2010 г. тя беше издадена на английски език от американски издател под заглавие “Комунизмът в битка с демокрацията – България 1944-1997”. Понякога си мисля, че този ми труд бе роден така да се каже под щастлива звезда. Критици и читатели го сравняват със “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов и със “Строители на съвременна България” на Симеон Радев. На мене това ми звучи преувеличено, но няма да скрия, че ме радва. Положила бях доста усилия да пресъздам чрез интервюта, лични дневници, правителствени документи, архивни материали, магнетофонни записи и стенограми какво се бе случило в родината ни през две революционни десетилетия: налагането на комунистическия режим в България след 1944 г. и опитите за неговото разграждане след 1989 година. Едновременно с достоверността на изнесените факти, като журналист се бях постарала текстът ми да не звучи скучно. Резултатът се оказа добър. Отделните издания на творбата ми бяха представени в няколко града на България, в Брюксел, в Ню Йорк, в Бостън, във Вашингтон, в Чикаго и достигнаха до широк кръг читатели у нас и в чужбина. Искрено се надявам, че и петото издание ще събуди интерес. Текстът му обяснява причините за болезнения и мъчителен български преход. Тридесет години след официалното падане на комунистическия режим в страната, той крие отговор на ред наболели въпроси.

Кой период включва разширеното издание?

Споменатите две повратни десетилетия.

Каква е оценката Ви за управлението на Борисов?

На този въпрос отговорът може да бъде или пространен или кратък. Аз ще предпочета втория вариант. Намирам и добри, и недобри страни в управлението на Бойко Борисов. Лошото е, че единственият истински конкурент на ГЕРБ е преименуваната, но не и променена българска компартия. А всеки нормален човек би трябвало да се сеща, какво се случва, когато тя управлява.

Страната ни води в класацията по корупция и бедност в ЕС.

Бих добавила – и в огромната разлика между доходите на редовите българи и милионите на шепата богаташи, повечето от които са представители или пряко или наследствено свързани с бившите репресивни спецслужби или с червената номенклатура.

Какво е мнението Ви за медиите у нас и по света?

Не са много медиите в България, на които човек може да се довери. Аз лично, тъй като живея в САЩ, следя редовно електронния вестник “Фактор” с главен редактор родопчанина Стойко Стоянов и “Медиапул”. Правя своя личен избор и спрямо американските медии.

Наш известен психиатър ги бе определил съвсем логично като „кръвожадно чудовище”…

Има медии, за които важи това определение. Но добрата, честна, неподкупна журналистика за мене е несравнима добродетел. И ролята й в живота на обществото е неоценима.

На 111 място сме по т. нар. „свобода на словото“! Масовите TV облъчват съзнанието на българите с пошли масови формати и хазартни игри. Печатните медии – също. Имали ли сте възможност от САЩ да наблюдавате тези процеси? Как се отразява това върху съзнанието на българите?

В никакъв случай не мога да претендирам, че съм свидетел на целия този процес. Но от ежегодните си престои в България имам известна представа за състоянието на медиите в България. Те трудно могат да се определят като активен помощник за образоване на народа в ценности като национална памет, истина, същност и преимущества на демокрацията. Но като се има предвид, кой притежава повечето от медиите, това не ме учудва. За радост има и ценни предавания, а също и отлични журналисти.

Масовият българин, отрича демокрацията, хули я, псува я дори, извинете, без да е направил нищо за утвърждаването й, без да я познава…

Крайно разочароващо. Дори срамно за нас българите. Защото излиза, че предпочитаме диктатурата пред демокрацията. Според мене причината за това бих рекла чудовищно поведение са непросветеност и невежество. Комунистите по време на почти половинвековната си власт (пък и досега) взеха всички мерки да унищожат националната памет. Десетилетия населението бе обучавано в лъжи, полуистини и подлагано на манипулации. Лошото е, че днес, когато има възможност човек да се просвети, малцина го правят.

Какво се случва с народ и държава, когато бива избивана нейната интелигенция от всички обществени сфери – учители, свещеници, лекари, писатели, журналисти и хора на изкуството?

Запада морално и умствено. Остава в ръцете на политици и историци, които чрез заблуди и полуистини манипулират хората.

Навярно сте запозната с докладите за Борисов, на Нанси Макълдаун и Джон Байърли (бивши посланици на САЩ у нас – б. а.). Забелязва се една двойнственост, която ми напомня за цинична американска политическа сентенция: „Той може и да е куче, но е наше куче!“. Каква роля изигра Запада, след дворцовия преврат на 10 Ноември 1989 г? Не беше ли това поредното предателство на Запада към всички нас?

Не съм запозната със споменатите доклади. Но за ролята на Запада след 1989 г. имам мнение. Не постъпи той така както с нацистите и фашистите, които след края на Втората световна война бяха справедливо жестоко осъдени. Прекалено мек се оказа Западът към преименуваните комунисти. Радушно ги прие в политическите си среди като равностойни партньори, без да ги безпокои с въпроси за безбройните им полувековни престъпления. Силно разочароващо. Понякога се питам – дали червените пари, вложени в западни банки, не омилостивиха западния свят към комунистите?!

Имахме ли ние автентична опозиция след тази дата?

В труда си “Без заглавие – Рушители и строители на България” подробно разглеждам този въпрос. С една дума – имаше, но за ограничен период от време.

Защо претърпя провал „Реформаторският блок“ и бе изхвърлен от парламента от своите избиратели?

Очевидно различията между включените в Реформаторския блок политически организации се оказаха по-съществени от обединяващите ги позиции. Пък и в отделните партии се допусна разцепление. Всичко това доведе до най-лошото – хиляди български граждани останаха непредставени в сегашния парламент. Но избирателите също имат вина – мнозина от тях се отказаха да отидат до урните и да гласуват.

Единствено у нас не бе извършена лустрация, за разлика от другите бивши страни от „соцлагера“. Как се отрази това на процесите у нас?

Според мен – извънредно негативно. Но истината е, че опити за лустрация бяха направени единствено по време на първото управление на Съюза на демократичните сили с министър председател Филип Димитров. Не случайно част от демократичния съюз – тогава все още гъмжащ от перестройчици, които бяха против лустрация – се обединиха в парламента срещу него и го свалиха. И друго – огромна грешка според мен бе, че деполитизацията на силовите министерства се осъществи веднага след промяната. По този начин старите кадри в тях останаха на ръководни длъжности, формално деполитизирани, но с предишните си разбирания и методи на работа. Първо трябваше да се проведе лустрация.

Имате ли критични бележки относно дейността на ЕС?

Винаги може да се желае повече. Но аз съм извънредно щастлива, че България принадлежи към Европейския съюз. Всичко друго би било трагедия за държавата ни.

Известният Петър Увалиев заяви преди години: „Демокрацията функционира там, където качеството е преодоляло количеството. Ще се случи ли това някога и у нас?

Ще се случи. Качеството на живота определено се подобрява. Ако не за възрастните хора – с нищожни пенсии като следствие на ниските си заплати от времето на комунизма – то за младите хора, които се трудят и са образовани добре. За щастие те вече имат съвсем друго качество на живот, сравнимо с това на представителите на останалите европейски народи.

Забелязвате ли, че не само у нас, и по света, съществува остър дефицит на достойни и качествени лидери? Простете, може и да греша. Това е мое лично мнение.

Не грешите. Така е, уви. И моето мнение е като Вашето. Разбира се, има изключения.

Очакваме с интерес и радост гостуването Ви през есента на тази година. Моля, поздравете и Вашия съпруг!

С уважение остава: Анастас Барбов