Защо не, драги ми доценте!

15.11.2011 | автор:  Георги Чалдъков

Публичният жест, с който социологът доц. Цветозар Томов прекъсна трудовите си отношения с ПУ "Паисий Хилендарски" в знак на протест, че университетът е направил Христо Стоичков свой "доктор хонорис кауза", предизвика полярни мнения. Ето едно от тях.

 
Като жест на добра воля и символ Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” удостои един от най-големите футболсти в света Христо Стоичков с почетна докторска степен (лат. Doctor honoris causa, „доктор по заслуги“). И стрелбата на завистта се насочи към El Pistolero („Стрелецът”), както испанците наричаха Стоичков, когато той превръщаше футболния тим „Барселона” в Dream team. За съжаление, завистта, за разлика от възхищението от успехите на другия, разполага с повече „доводи” за аргументиране. Защо сега е награждаван, а не през 90-те години на миналия век? Нямал висше образование – и Стив Джобс, Христо Фотев, Невена Коканова нямаха висше образование, но бяха по-професори от много сегашни доценти и професори - защо не и академици в БАН! А един (много вероятно) непознат извън пределите на България доцент от Катедрата по критическа и приложна социология на Пловдивския университет написа отворено писмо, мото на което е „Срам ме е!”

Драги ми господин доценте, най-малкото е неприлично да наричате дори някой политик „впечатляващо неук и необразован човек”, а Вие наричате така един българин, постигнал върховете на професията си, какъвто е Христо Стоичков. Прав е ректорът на Пловдивския университет, че този доцент си „прави евтин политически пиар”. За мен това са комплекси на малоценност и липса на възхищение от успехите на другите. Но „възхищението е привилегия на духовно богатите личности” (професор Асен Златаров). Този пловдивски доцент е (най-вероятно) една от срамните вариации на общата тема за хабилитираните в България, които имат само 2-3 научни публикации в реномирани, високоимпактни международни списания и няколко цитирания за тях. А Христо Стоичков отдавна е професор по футбол в най-престижните зелени аудитории на света. Ако всеки от нас си вършеше работата като него, България щеше да е много по-напреднала страна. Драги ми господин доценте, явно е, че сте много далеч от знаменитата мисъл на Робърт Кенеди: Някои хора виждат нещата каквито са и казват „защо?" Аз мечтая за неща, които никога не са ставали, и казвам „защо не!”

 

Д-р Георги Чалдъков

Лаборатория по клетъчна биология в Медицински университет - Варна