Любчо Куртелов е създател и председател на сдружението на българите в Охрид “Хоризонти”. По професия е книжар, има книжарница в центъра на Охрид. Прадядо му Стефан Куртелов е водач на охридските въстаници в Илинденското въстание през 1903 година и загива в прочутата битка при Рашанец. От няколко години Любчо Куртелов е български гражданин. Участвал е в редица научни експедиции, посветени на проучване на българското културно-историческо наследство в Македония.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

до всичките будни тъмничари-ключари, правови тълковачи на македонската история

 

 

Много често попадам на различни контраотговори и на съществени разлики между оригиналните документи и тяхното замъгляване в идилията на македонска история. От друга страна, те се премълчават от най-видните познавачи на нашето по-близко и по-далечно минало, за това питам:

1. Дали е вярно, че Свети Климент и Свети Наум са изпратени от Плиска в Охрид от българския цар Борис Първи?

2. Защо Василий Втори, византийският цар, след победата над Самуил при Беласица, е наречен Българоубиец /вулгароктонос/?

3. Защо Иван Владислав, последният владетел на Самуиловото царство, е изписал върху една каменна плоча: „Аз, Иван Владислав, българският цар...”? Плочата е намерена през 50-те години в Битоля и до днес се намира в битолския исторически музей.

4. Защо във византийските хроники пише, че Петър Делян, през 1040 г. в Скопие, е станал предводител на въстанието на българите?

5. Защо роденият в град Кичево Йоаким Кърчовски, който публикува първата си „Повест ради страшного и второго пришествия Христова”, отпечатана през 1814 г. в Будапеща, споделя, че тя е нарочно е написана на „простейши язик болгарски”?

6. Защо Кирил Пейчинович, който през 1802 г. се е замонашва в Марковия манастир край Скопие, за своята книга „Огледало” казва, че я създал за просвещението на българския народ и за това е написал на „препостейшим и не книжним язиком болгарским”?

7. Защо Теодосий Синиатски от Дойран, през 1838 г., в печатницата си в Солун, издава първата си книга, която е озаглавена: „Началное учение с молитви утрения на славяно-болгарски и гречески”? През 1840 г. същият Т. Сианитски в предговора си към книгата „Утешение грешним” от Кирил Пейчивович, споменава, че книгата е сътворена „во простий язик болгарски Долния Мизии, Скопский и Атонски”. Пак защо?

8. Защо Йордан Хаджи Константинов – Джинот, роден през 1810 г. във Велес, в писмо, публикувано в „Цариградски вестник”, бр. 44 от 1851 г., казва: „Не е честно да творим зло и лукавост, прави болгарин не лажи, не завиждуе, не денгубие, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе. Болгарин чрезмерно ради, оре, сее, торгуе, воинствует, верност има гостолюбие. Ради това аз съм българин, и моето благородно българство не допуща да не бидам добър. Не е честно мене, болгарину, да отчайвам и да отвръщам на зло со зло”?

9. Защо през 1896 г. братята Миладинови, с финансовата подкрепа на Йосип Щросмайер, в Загреб издават сборникът „Български народни песни”? Оригиналът може да се види в тяхната къща-музей в Струга, ако имате късмет да я найдете отворена. И още нещо: защо Димитър Миладинов в писмото си до Щросмайер му благодари от името на българите от Македония?

10. Защо моят славен съгражданин Григор Пърличев, когато приема Лавровия венец, връчен му в Атина като награда за най-добър поет, на въпроса на председателя на журито Рангавис, каква е вашата националност, лауреатът отвръща: „Българин!”

И още нещо за Пърличев. След като е наклеветен от гръцкия владика Мелентий, на 27.11.1868 г. турците го затварят в зандана, където лежи с двете деца на сестра му. Когато каймакаминът му вели: „Остави го българският език и одма те освобождавам!”, Пърличев му отговаря: „По-добре да умра!”

 11. Защо роденият във Велес Райко Жинзифов, нашият възрожденец, през 1862 г., в сп. „Братски труд”, издавано Москва, публикува следното стихотворение: „За бащата, за майчиния език, Охрид и Търново вече дали вик. Македония, чудна страна, нема да бидит гърчка она!.. Живи, мъртви на свои крака – ке станат, ке дадат ответ на цела Европа и на цел свет: Я Булгарка сум, Българин сум я, Българе живеат в тая страна!” 

12. Дали е вярно, че Кръсте Мисирков, човекът, който в Македония е избран за личност на ХХ в., е написал следното в свое писмо: „Сърбия владее земята и телата на македонците, но душите им пак са в България и с България”. Цитирам точно. Писмото е от 30 януари 1915 г., писано е в Кишинев и е адресирано до „някой си” С. Бобчев.

13. Дали е вярно, че нашето славно ВМРО, основано през октомври 1893 г. в Солун, първоначално е наречено БМОРК – Български македоно-одрински революционен комитет?

14. Защо през 1908 г. в Солун Яне Сандански в интервюто си пред Бранислав Нушич, тогавашен кореспондент на белградската „Политика”, казва, че по националност съм българин? 

 15. Дали е вярно, че апостолът Гоце Делчев, в писмото си от 5 януари 1899 г. до Никола Малешевски, пише: „Действително е жалко, но що можем да направим, когато вси сме българи и всички страдаме от една обща болест!”

 

Другите „дали” и другите „защо” следващия път...

 

 

 

----------

Стефан Савов Бобчев е български юрист, публицист, професор, държавник и общественик. Роден на 20 януари 1853 г. в гр. Елена. Редовен член на Българското книжовно дружество (1884), дописен член (1909) на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб, Чешката академия на науките и изкуствата в Прага (1910) и др., почетен доктор по право (1933) на Университета "Ян Коменски" в Братислава. Един от основателите на Софийския университет и преподавател в Юридическия факултет. Председател (1921-37) на Българската академия на науките. Основател, директор и преподавател (1920-37) в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС). Основател и председател (1901-21) на Дружеството на българските публицисти и писатели, председател (1903-40) на Славянското дружество в България. Министър на правосъдието (1884-85) в Източна Румелия, министър на народното просвещение (1911-12), пълномощен министър (1912-13) в Санкт Петербург. Народен представител от Народната партия в 8, 9, 13 и 14 Обикновено Народно събрание.