ФАКЕЛ

Няма страшно: социопатът е около теб!

10.01.2012 | автор: Румен Леонидов, социопатоанатом 2

Новата книга на д-р Марта Стаут е смразяващо точно изображение на злото.

Социопатът е около теб, как да се справиш с него?

Много просто. Първо, не го допускай у себе си. Дръж го на разстояние. И второ, като решиш да се утешиш дълбоко и задълго с новата книга на д-р Марта Стаут.

Коя беше тази ли? Абе да не е онази нашенска лекарка, която изнася научни лекции в шоуто на Гала? Глупости, д-р Марта е американски психолог, тя е готова да ти даде нужния и много изчерпателен отговор на въпроса: как да различиш социопатите около себе си.

Четивото не се препоръчва да се пие сутрин рано, преди лягане, нито вечер, преди излизане. Защото е алармиращо преживяване, с тонизиращи последици.

Ето защо първо трябва да се подготвите естетически за смайващия и смразяващ портрет на човешките същества, които нямат скрупули така, както някой, роден незрящ, няма зрение.

Как се живее без капчица съвест? /Що въпрос?/ А без всякакво чувство за вина или разкаяние? /А, вдявам какво било социапатизъм.../ Или без ограничаващата загриженост за благополучието на най-близките хора? /Ха, ха, ха, не ме гъделичкайте, моля ви!/

Д-р Марта Стаут обаче твърди, че цели 4% от населението са социопати без скрупули, които не изпитват емпатия или чувства на привързаност към хората и животните. /Защо у нас процентите са само 64?/. Но, млъкни, дай да чуем Марта: социопатът се самоопределя като човек, който демонстрира поне 3 от 7 отличителни отвратителни характеристики, например лъжливост, избухливост и липса на разкаяние.

И още: такива хора често имат повърхностен чар, който упражняват безмилостно, за да получат това, което искат. Д-р Марта твърди, че развитието на социопатията се дължи колкото на генетиката, толкова на негенетични влияния, които не са напълно проучени.

Тази прозряла нещата жена ни предлага три примера на подобни хора. Включително т.нар. Скип – красивото, блестящо, свръхбогато момче, което обича да инквизира жаби в лятната семейна къща. Тук е и Дорийн, която, за да получи работа в психиатричен институт, е излъгала, че има ценз за това.

Предупредих ви, че „Социопатът около теб” не е за теб, не е за всеки. Защото изданията на моите специални приятели от ИК „Изток-Запад“ не са за всеки чалгачетец. А явно иде реч за колкото алармираща, толкова и трамвираща книга.

Но ако заебем за малко палавата пиарщина, целяща да сглоби поне за миг разбитото огледало на собствената ви разсеяност, ето истинската истина за това изследване: то е едновременно образователно и превантивно, каквото и да означава това, защото „Социопатът около теб” предизвиква дълбок размисъл, като същевременно е и неочаквано лирично.

Едновременно и същевременно направо се бият, но карай да върви, вървете и изпадайте в дълбок размисъл, важно е да умеете на време да изпълзите от него, но пък редовно се лекувайте с лиричното.

Не случайно този сайт доскоро се казваше Лира.

А какво казва задължителното, при такива случаи, американско издание, което хвали автора? Къде е авторитетното мнение на неуместно неизвеста у нас, но иначе престижна щатска медия?

Ето какво предвидливо е превел преводача: според „Къркъс Ривю” книгата е забележително философско изследване на явлението социопатия и всекидневните й прояви. Портретите на Стаут имат впечатляващо въздействие върху читателите и тези с неприятни съседи или колеги може да открият, че обръщат голямо внимание на нейния списък за проверка на социопатното поведение и предлаганите стратегии за справяне.

А Джонатан Келерман, автор на „Импулсивно“ и „Хладнокръвна ярост“, които също не съм чел, е по-откровен, с което отлично защитава споменатите си заглавията: „Социопатът около теб“ е смразяващо точно изображение на злото – и наръчник на почтения човек към непочтеността. Марта Стаут стъпва на солидни научни данни и клиничен опит, а начинът й на писане е елегантен и убедителен.”

Елегантно и убедително писане, като моето, разбира се. Защото и аз като д-р Менгеле, мамка му, имам солидни научни данни и клиничен опит с изображенията на злото и дисекциите на почтения човек. Който, почтеният, също си е един вид социапат, тъй като непочтеността е заразителна, реваншизмът няма почивен ден, и няма как живееш в свят на духовен разпад, а отвътре да си огледално изображение на доброто.

Обещавам си да прочета тази американка. Портретите й няма да ми излязат скъпо. По-скъпо ще ми легне собственият ми опит да проследя във времето негенетичните влияния върху собствената ми социопатия. Защото генетичните съм ги проследил до седмо коляно, но само до там – отвъд тях само безродова пустота и камъни, камъни, камъни. И няма кой да хвърли поне един срещу нас... Или поне срещу невидимия портрет на видимото зло. Все едно.

По-добре социопатоанатом, отколкото скрит социопат. По-добре прав пред нечовешкото, отколкото на колене пред звяра!

« назад

КОМЕНТАРИ

Анонимен 13.02.2012 16:24 | #2

Убийствено яка книга!

Анонимен 25.01.2012 00:13 | #1

Уважаеми \" д- р Менгеле\" в озверялото пространство наречено социум няма по- остър и точен скалпел от вашия социопатоаналитично- лиричен ум.С мисълта си можете да разрежете диамант но не за да го умалите а за да го уясните.