Книгата „Еркеч – паметта на езика“ е най-ново изследване на уникалната духовна култура на с. Еркеч (дн. Козичино), Поморийско. Тя е издание на Института за български език при БАН и Фондация Българска Памет. За пръв път пред научната и културна общественост се публикува живото словно богатство на най-архаичния български диалект, който преди близо век се е говорел из цяла Източна Стара планина. Жителите на Еркеч пък се смятат за преки потомци на Аспаруховите българи - твърдение, което не бива да се пренебрегва с лека ръка поради факта, че именно по билото на Балкана преди векове е минавала границата между България и Византия. Системата от защитни валове се е наричала Еркесия, от където най-вероятно носи името си и селището.

Авторите на книгата са учени от Секцията за българска диалектология към ИБЕ и са събрали лично на теренни експедиции автентичен словесен и снимков материал. Трудът е безспорен принос в българската наука, но от него ще се заинтересуват както читателите-неспециалисти, така и чуждестранните слависти, които винаги са проявявали интерес към еркечкия говор. Това е единственият български диалект, който трайно е събуждал и поддържал интереса на поколения изследователи от страната и чужбина. Само тук може да се чуе в съвкупност ударен квантитет, специфичното широко е, замяната на съгласните в и ф с х и пр. (Хубах мêш не се буи уд дêш; С кафадарите хмичахми бучки и др. са само малка част от фразите, които онзи, който за пръв път стъпва в Еркеч няма как да разбере, ако не разполага с Речника на еркечкия говор, който има характер на истински разговорник). В книгата за Еркеч са описани и интересни български обичаи, неприсъщи за други етнографски региони, а от публикуваните текстове може да се научат и интересни вербални магии, които все още се практикуват в селото. Книгата „Еркеч – паметта на езика“ може да се закупи от книжарницата на Факултета за славянска филология при СУ „Климент Охридски”.