Асен Асенов ме помоли да напиша тези няколко реда от позицията си на доктор на изкуствознанието, но какво са титлите, както един друг казанлъчанин, познавач „из тънко“ на народния хумор, беше писал в края на земния си път: „титли, титли, титли, да напълниш кола с ритли…“. Моят професионален опит е свързан с историята на българските музеи, а Казанлък е един от градовете-люлка на музейното дело в България.

Да проследиш жизнения път и да представиш разнообразното творчество на един почти непознат художник е огромно предизвикателство за непрофесионалиста. 130-годишният юбилей от рождението на Патрики Сандев, който се отбеляза на 19-ти май 2012 г., е добър повод да се представи пред широката българска общественост биографията на един „неудобен“, явно през всички времена, художник.

Патрики Сандев е роден през 1882 г. в Казанлък, град който в края на Х1Х и началото на ХХ в., е един от най-активните културни центрове в следосвобожденска България. Там се раждат редица талантливи художници, които създават неповторима творческа атмосфера. Животът му е свързан и с гр. Дупница, където прекарва по-голямата част от живота си.

За да улесни читателите, Асен Асенов във въведението към биографията включва бележки за родствените връзки на Патрики Сандев. Втората глава, която има най-голяма тежест в книгата, е базирана на автобиографичните бележки на художника. Третата й част, посветена на използваната кореспонденция, има определяща роля за някои от неизвестните моменти в биографията на художника. Четвъртата глава е посветена на откритите отзиви за произведенията му от 1921 г. до наши дни. Петата глава представя картините на Патрики Сандев в държавни и частни художествени галерии и частни колекции. В последната глава е направена периодизация на творчеството на родения в казанлък творец.

През 30-те години на ХХ в. Патрики Сандев не е допуснат в нито едно сдружение на художниците. Сам той предизвиква за обяснение Александър Мутафов, който е член в комисията на Дружеството на художниците в България на въпроса „защо не са ми приели в техното дружество картините”, отговорил: „ абе, Сандев, не си удобен”.

Веднага след това Патрики Сандев подава заявление в дружество „Съвременно изкуство”, но и от там отговорът е почти същият: „На заседанието председателят Александър Андреев (скулптор 1879-1971) ми каза: „В нашето дружество приемаме направо членове без предварително кандидати”. Така Патрики Сандев става „неудобния“ художник, такъв си остава и до края на дните си през 1959 г.

Книгите в личната библиотека на художника разкриват неговите интереси извън живописта, насочени към философия, психология, история, история на религията и медицината. В биографията е приложен списък на двадесет и една негови лични книги с оригиналния му подпис и отметка на датата и града, където са закупени. 

Огромен труд авторът на биографията е положил да издири творбите на художника Патрики Сандев. Те заемат специално място в биографията. Проучени са всички галерии у нас, където би могло да се съхраняват творби на Патрики Сандев. А. Асенов представя и поредицата от съвременни изложби, в които намират място платна на забравения художник.

Резултатът от усилията на автора е една уникална биографична книга, написана от ентусиаст – биогеограф, който изпълни своя патриотичен дълг да „възкреси“ за българската художествена общественост живота и творчеството на „неудобния“ за всички времена художник Патрики Сандев по случай 130-годишнината от рождението му.