До края на миналата седмица в столицата отново сияше от необикновената дарба на маестро Георги Ковачев-Гришата. Изложбата е вече закрита, ако не сте я видели, можете само да се ядосвате. Защото зад това безшумно име тупти сърцето на художник с обаятелно творчество, пропито с проникновение и доброта, пред което се прекланяше и мъдрецът Йордан Радичков.

Последната му изложба бе озаглавена простичко: „От ателието“. Тя можеше да бъде преживяна от всеки в галерия „Аргос“. Ако местодействието не ви е още известно, запомнете го, защото то е осветено от сиянието на Георги Ковачевия мирен дух – галерията беше за месец и нещо храм за високото изкуство, каквото е това на маестро Ковачев. 

Трябвало е непременно да намерите време и да потънете в тази по-специална българска атмосфера. Църковните пости отминаха, но беше зле да си пречистите душата и духът, ако го имате, с меката пита на Ковачевото изкуство. Домакините на галерията бяха пренесли цялото интимното пространство на ателието му, защото са направили избора си измежду стотиците платна, акварели и рисунки, сътворени от Гришата през годините.

Централно място заемаха монотипиите – призната запазена марка на Георги Ковачев. Това е особен вид техника, от която се получават необикновено красиви рисунки. Тя позволява да се насити пространството с движение. Според малцината творци, които практикуват тази техника, единствено с помощта на монотипиите може да се върви „по острието на бръснача“ между плоскостта и обема, познаваемото и недоизказаното, между движението и покоя.

Затова можехте с часове да съзерцавате пейзажните мотиви, носещи експресията на живото общуване с природата, които привличат с дискретната си емоционалност. Възхитата иде не само откъм овладяно майсторство, а и от естествеността на състоянията В повечето случаи повод за тях е магията на родната ни земя – познатите сърдечни линии и гънки, изящното природно излъчване, топлите предразполагащи гами.

Присъствието на авторските акварели и рисунки допълват представата за фината чувствителност на художника, който тази година изпълни 87 лета.

В експозицията бяха включени и няколко от най-характерните живописни творби, които показват цветнописеца Георги Ковачев-Гришата такъв, какъвто отдавна присъства в битието на съвременното българско изкуство. Една от тези творби огрява и моя дом – лице на приказно хубаво момиче, замислено между вертикалите фрагменти на народните носии, може би, между орнаментите на своята зестра, то гледа някъде напред, може във времената след предстоящата й венчавка. Великолепна работа от далечната от 1970 г., с която се сдобих наскоро, благодарение на щедростта на талантливото обкръжение около Гришата.   

Маестрото има зад себе си интересно и драматично житие. Роден е на 30 юни 1920 г. в с. Баховица, Ловешко. Завършва Националната художествена академия през 1942 г. при проф. Никола Ганушев. Работи в областта на илюстрацията, графиката, шрифтовете. Автор е на един от най-добрите български шрифтове „Гротеск Гримил” (в съавторство с Милка Пейкова). Излага картини във Франция, Русия, Великобритания, Австрия, Италия, Япония, Румъния, Гърция. Прави няколко изложби в София и една голяма в Алжир през 1962 г. заедно с Милка Пейкова и Георги Павлов. Негови картини са включени в колекцията на Националната художествена галерия, СГХГ и окръжните галерии в страната.

В продължение на 40 години талантливият живописец и график е водил дневници, в които е записвал спомените и срещите си с големи творци като Емилиян Станев, Петър Увалиев, Григор Вачков и др. Съпругата му, художничката Милка Пейкова, решава да издаде най-интересното от тези дневници и така се появява книгата "Сън ли е било...". От близо 200 ръкописни тетрадки тя е подбрала, редактирала и подготвила за печат части от първите 100 бележника. Потърсете ги, преди се примирите със загубите...