Поет и драматург, публицист, преводач и философ, автор на близо 500 стихотворения, 10 драми, мемоарна проза, множество преводи и 26 тома с философски съчинения, Лучиан Блага / 1895-1961/, наричан още „баща на модерната румънска лирика”, е сред значимите, макар и по-малко известни европейски поети. Но неговата оригинална, силна поезия е съизмерима с лиричните опуси на прочутите му съвременници: Еудженио Монтале, Умберто Саба, Езра Паунд, Пол Елюар, Готфрид Бен, Хуан Рамон Хименес.

За разлика от повечето румънски писатели, които са предимно франкофони, като австрийски възпитаник Блага отрано попада под влиянието на идеалистическата философия на Кант и особено на експресионизма. Поезията му тръгва от това типично немско течение, следвайки естетиката на Георг Тракл. Разбира се, за оформянето на поета и философа Блага значителна роля изиграват не само експресионистите /поезията на Тракл и любимия му Рилке/, ученията на Кант и Ницше, но и родната традиция /Михай Еминеску - „последният голям романтик в европейската поезия”, румънския фолклор – забележителните народни балади и „дойните”, тъжните народни песни, с онова трудно преводимо не само на български, румънско „dor”- мъка, желание, копнеж.../.

Но Лучиан Блага е може би първият поет от северната ни съседка, който излиза от рамките на националната традиция и френското влияние, като при това успешно „европеизира” румънската лирика, тръгвайки от символизма и преди всичко от експресионизма, господстващите течения след Първата световна война.