ТО - Няма биография, лице, възраст. Сянка. Свидетел. Тяхната / нашата съвест. Сервитьор. Барман. Пианист. Жестомимик. Кукла. Фон. Момче за всичко. И всичко останало...

МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕТО: Евтин бар с едни и същи клиенти. Нещо средно между кръчма и ателие. ТОЙ е в кръчмата, когато ателието му липсва. И обратно…

ВРЕМЕ НА ДЕЙСТВИЕТО: Вчера. Днес. По всяко време.

 

 

Сцена 1

 

 

ТЯ: Ето ме. Аз се върнах. Но теб... Няма те. Предчувствах го. Не ме дочака. Не, не си прав. Нямаш право... Тук съм. И ти си тук, нали? Тук си. Усещам. (Търси го между куклите. Намира недоизпита бутилка водка. Налива си.) Или... Гледаш някъде там, отгоре. И се надсмиваш на суетата. Сякаш те чувам: "Майната ви! Обичам ви!" (Отпива от водката.) Не, не бяхме лоши. Дълго се лутахме. Като изгубени деца. Е, намерихме се. След десет години. (Спира до пианото. Пее.)“Пак ще се срещнем, след десет години...” Десет пропилени години. За да се разминем... Завинаги. Какво, сега спокоен ли си? Най-накрая си спокоен. Вече си там. (Спира пред покермашината. Дръпва ръчката. Звън на монети.) Божичко!

ТОЙ (събужда се): Обичам този звън. Звънът на живота. О-о-о, американката! Най-после си дойде! След... колко години? Не вярвам на очите си! На нищо не вярвам.

ТОЙ: Наистина дойде. И за какво си ми сега? Защо толкова късно? Или... По-добре късно, отколкото... по-добре! А как ми липсваше! Ах, как те чаках... С каква надежда... Господи, как я чаках...Колко пъти я сънувах...

 

 

 

 

ТОЙ (играе на покермашината): Чифт. Чистя три. Два чифта. Внимавай, блъфирам. Глупости! Откъде накъде ще блъфирам? Ти не се обаждай! Машината знае. Няма начин да не знае. Фул. А, може да изскочи нещо. Вдигам две нива. М-м-м-м! Това го пазя за себе си. Тя има уши. Сигурен съм. Мога ли да ти... В ушичките! Двойно. А стига! Откъде го извадих тоя бетон арме. О, не, разказа ми играта. Сега ще те видя. Карта. Мамиш. Четири карти. Ще заложа на дамата. На моята дама купа. Тя е толкова моя, колкото ти си милосърдна сестра. Сега три нива отгоре. А-а-а! Видя ли! Не усети как заформих карето, а? Дойде ти изотзад? И на мен ми дойде. Ама ми е гот! Айде, че ми се изпоти дланта. От предчувствието за печалба. Искам да видя какво ще изсипеш. Ах, как обичам тоя звън! Музика! Звънът на печалбата! Страхотно! От три дена я мъча. Легна ми най-после! (Към куклите.) Айде, педали! Време е да празнуваме. Какво си мислите? Че постоянно губя ли? Човек трябва да има хъс, за да печели. Аз моя не съм го изгубил. Кръчмаря, дай по едно пиене! (Отива към тях. Влачи си крака.)Ало, пианиста! Ти защо заспа? Сякаш е на заплата… Искам “Бийтълс”. Денят ми да започва и да свършва с “Бийтълс”. Засвири си мангизите! Айде, че пак изпуснахме влака… Гледай нас тука. Всички сме го изпуснали…

Това е друго нещо. Сякаш съм студент. Аз и живея като студент. Цял живот. Не му се вижда краят… Много важно! Тук поне сме хора, дето се знаем. (Сочи куклите.) Доктора. Поета. Журналиста. На трима души няма ли един журналист, моабет не става. И аз - върха на сладоледа - художник. С главно "Х". А, и оня пич там. Пианиста. (Посочва ТО.) Така и не му разбрах името. На кого ли му пука. Ей, абдал! Да ти го начукам в белите клавиши! Удари нещо за душата. Чакай, нека да ти сипя петдесет грама ноти. А така. Свири, приятел. Аз съм ти най-добрия слушател. Свири само за мен. Остави ги ония кукли там. Наздраве. Ние сме куклите. Ти си просто една детска играчка. (Целува го.) М-м-м-м! Кой ме запозна с тебе! Ако умра, ще дойдеш ли да се изпикаеш на гроба ми?

Ше дойдеш, друг път. Толкова те мразя, че и за комшия в гробището не те ща. Ако те заровят до мене ще възирам от гроба, да знаеш. Ти си номер едно. Давай. А, не, номер две беше. Номер едно никога не си бил. Заеби... Животът е пълен с пропуснати ползи. Щял съм да пукна от пиене. И ти ли мислиш така?

Какво питам. В главата ти има само ноти. То и в мойта има ноти… (Показва с характерния жест за пиене.) Ама има и цветове. Животът ми е цветен. Цветен, дуки! Черно и бяло! Отгоре до долу и обратно… Знаеш ли кога ще умра! Никога! Ще живея колкото си искам… Макар че живея за тоя дето духа. А то в момента нищо не духа. Така че аз за какво ли живея?

Спри! Спри. Спри. С тази песен ме изгониха от мойта сватба. (Сочи към една от масите.) Виждаш ли тоя слънчев лъч? (Взема чаша. Улавя лъча в чашата.) Виждаш го. А знаеш ли какво има в него? Ш-ш-ш-ш-т! Чуваш ли как звъни? Това е звънът на светлината. Вътре в нас светлината също звъни. Но не всеки я има. Нечии тела са изпълнени с мрак. Колкото и да се взираш, нищо не можеш да различиш. Усещаш само махове на криле и писъци на прилепи. На такива хора душите им са слепи. А в светлите тела има музика. И в този лъч има музика. Там, където пробожда земята, тя също трепти. Душите ни ликуват, когато са изпълнени със светлина. Да уловим сега това трептене. (Барабани с ръце по барплота.) Тактът е важен. Трептенето. Трябва да е в съзвучие с вътрешните ни вибрации. Ето, чуваш ли? (Барабаненето ту се засилва, ту заглъхва. Ударите са ту единични, ту в серии.) Тези звуци ние ги извикваме там някъде от безкрая. Поемаме ги. Те откънтяват дълбоко в нас и еченето им ни отнася далече. В някакъв друг безкрай. Където е домът на светлината. Така искам да ми премине живота. Като звук… Като песен… (Подхваща мелодия на стара родопска песен.) А-а-а-а-а... (Все повече извисява глас.) Пей и ти оттам!

ТО (опитва се да му приглася.): А-а-а-а-а...

ТОЙ: Песните на Орфей! Гласът на небесната светлина... Изпълва ни с любов...

ТОЙ изведнъж се закашля. Задъхва се. Отива до масата. Взема инхалатор. Вдишва.

ТОЙ:Да еба тая астма! Животът ми… Като звук… Като песен… Уморих се. (Налива си пиене.) Животът ме уморява. То пък един живот… Ей тоя стол тука ми остана. Откупих си го. Като седна и заюсвам. Да не бяха тия сънища… Животът ми е картини и сънища. И пиене. И сънища. И пиене. И… сънища. Обаче и пиене…

 

 

 

ТЯ (появява се в съня му.): Пак си се нафиркал.

ТОЙ (бавно вдига глава, продължава да сънува.): Махай се.

ТЯ: Не ме ли искаш?
ТОЙ: Махай се. Не те познавам.

ТЯ: А всеки път ме викаш в съня си.

ТОЙ: А бе, ти що не се променяш? Гледай я, все си е същата.

ТЯ: А ти?

ТОЙ: Мене не гледай. Ти идваш безплътна.

ТЯ: Десет години живя с мен като насън.

ТОЙ: Десет години откакто те няма.

ТЯ: И постоянно ме сънуваш? Не е за вярване.

ТОЙ: Кошмар. Един и същи кошмар.

ТЯ: Не виждам какво мога да ти направя.

ТОЙ: Каквото направи, то ми стига. За цял живот. Че и отгоре.

ТЯ: Боли ли?

ТОЙ: Дървото като го секат от корен не го питат дали боли.

ТЯ: И аз съм брадвата?

ТОЙ: Още по-лошо. И брадвата, и секача.

ТЯ: Каква трагедия. Плаче за сцена.

ТОЙ: От всичко правиш театър. И от семейството направи театър.

ТЯ: Не бях ли добра актриса?

ТОЙ: Разтърсваща. Душата ми още кърви. А дланите ми са червени от френетичните аплодисменти.

ТЯ: Че ти кога си ходил на театър? Даже ме ревнуваше от него.

ТОЙ: Мразя премиерите.

ТЯ: Ти и по изложби толкоз ходиш.

ТОЙ: Мразя суетата.

ТЯ: А мен мразиш ли още?

ТОЙ: Мразя те. С любов.

ТЯ: Пощуряваш ме.

ТОЙ: Теб те пощуряват перверзиите…

ТЯ: Да. С такъв дивак като тебе.

ТОЙ: Там, зад океана, няма ли диваци?

ТЯ: Такъв рядък екземпляр няма. Ти си направо за червената книга – за защита на застрашени от изчезване видове...

ТОЙ: Пука ми. Оная ми работа е за червената книга.

ТЯ: Хербарий ли е вече?

ТОЙ: На теб езикът ти е за хербарий.

ТЯ: Една актриса ако не може…

ТОЙ: Ама ти актриса ли си още?

ТЯ: Актриса или домакиня… За теб е все едно.

ТОЙ: Ти и домакиня! Ще пукна от смях. Ако имаш да миеш три чинии, двете ги пиши счупени.

ТЯ: Има си домашни прислужници. Вие, тукашните хитреци, сключвате брак, за да ги наемате безплатно.

ТОЙ: Ей, порасна ти и на теб работата. Ние тука трева пасем. А вие там - райграс. Сладък ли е американския райграс?

ТЯ: Не се оплаквам.

ТОЙ: Богата ли си?

ТЯ: Живея в голяма къща. На брега на океана. 500 квадрата, на два етажа. С 30 декара имение. С басейн. Имаме три коли. Два добермана. Прислужница и иконом. Почиваме на Хаваите. През зимата идваме в Алпите. Веднъж седмично сме на театър, концерт или прием. Имам двайсет и пет чифта обувки. И гардероб, по-голям от…

ТОЙ: Направо паднах от коня. И две кучета?

ТЯ: Две, ама умни. Разговарям с тях така, както никога с теб не сме си говорили.

ТОЙ: Сигурно казват и "наздраве".

ТЯ: Сигурно…

ТОЙ: Ако кажеш, че и рисуват…

ТЯ: Не съм ги пробвала. Може и да рисуват.

ТОЙ: В тая цялата картинка, дето ми я нарисува… 500 квадрата, 30 декара, почиваме на Хаваите, идваме в Алпите… Май спестяваш нещо.

ТЯ: Съпругът ми е бизнесмен. Работи по двайсет и пет часа в денонощието.

ТОЙ: Бизнесмен. Когато живеехме заедно ме юркаше да бачкам по двайсет и шест. И нищо не стана от мене.

ТЯ: Става дума за бизнес, а не за разпивки.

ТОЙ: Започнала си да отбираш от тия работи.

ТЯ: Животът учи. Трябва само да си отворен.

ТОЙ: Аз така и си останах задръстен. Щастлива ли си? (Звъни GSM-ма й.) Изхвърли този GSM в тоалетната! И пусни водата! Щастлива ли си?

ТЯ: Живея прекрасно. Мъжът ми е с мен всеки уикенд…

ТОЙ: А-у-у, толкова често?

ТЯ: През останалото време работи.

ТОЙ: Сега разбирам защо се разделихме. Ами ние всеки ден бяхме заедно. Значи, Хаваите. Един път седмично. Алпите. Един път седмично. (Към една от куклите.) Докторе, нормално ли е хората да се чукат един път седмично? А хората? Как са там хората?

ТЯ: Знаят си интереса. Не живеят с илюзии.

ТОЙ: А… басейн, доберманчета, гнезденце 500 квадрата… Прелетните птици живеят там, където им е по-добре…

ТЯ: Сега миграцията не е север-юг, а изток-запад. (Кратка пауза.) Адски ми липсва…

ТОЙ: България?

ТЯ: Театъра.

ТОЙ: Не може да не се плати някаква цена.

ТЯ: Да не говорим повече за мен. Не ме извика за това, надявам се.

ТОЙ: Аз съм те извикал? Да има как изобщо да не мисля за теб… ще почерпя целия бар.

ТЯ: Не ти липсвам, така ли?

ТОЙ: Колкото на магарето самара.

ТЯ: Искаш ли да се върна?

ТОЙ: Опазил ме господ.

ТЯ: Не ти ли беше хубаво с мен?

ТОЙ: М-м-м-м! Само болка.

ТЯ: Ако беше само хубаво, нямаше да ме помниш. След пиянството има махмурлук.

ТОЙ: Само до втората глътка. А ти ме преследваш с години.

ТЯ: Искам те.

ТОЙ: Може да искаш, ама няма никой. Тука миналата седмица изтървах едни стотинки… (Пълзят, търсят монетата.) Няма ли кой да ме раздели с тебе!

ТЯ: Я стига си хленчил. А какъв мъж беше…

ТОЙ: Да не ме бъркаш с някого?

ТЯ: Помниш ли как се запознахме?

ТОЙ: Как се запознахме? Запознахме се. Ама как?

 

 

 

 

ТЯ: Извинете…

ТОЙ (троснато): Не съм аз.

ТЯ: Аз търся…
ТОЙ: Барманът е там.

ТЯ: Казаха ми, че…

ТОЙ: С клюки не се занимавам.

ТЯ: Вие ми трябвате.

ТОЙ: Много си хубава за мен.

ТЯ: Трябва ми художникът... на заведението.

ТОЙ: За придворни художници съм чувал. За кръчмарски не съм.

ТЯ: Понеже рисувате тук…

ТОЙ: Аз тука понякога онанирам. Ама не съм чикиджията на заведението.

ТЯ (смутена): Извинявайте. Не исках да ви…

ТОЙ (прекъсва я): Ти каква си?

ТЯ: Актриса.

ТОЙ: И к'во кат' си актриса.

ТЯ (засегната): Някой път да сте продали картина?

ТОЙ: Теб к'во те интересува?
ТЯ: Вече нищо. (Тръгва си.)

ТОЙ: А-а-а-а, чакай. Чакай, чакай. Така кажи. (Прекъсва рисуването. На ТО.) Ей, сервитьора, я обслужи дамата. (На нея.) Сядай тук. Аз сега ще отида да пикая. (Разкопчава се пътьом. Излиза.)

ТЯ (на ТО): Кола, ако обичате. Знаех, че е луд, той бил откачен.

ТОЙ (връща се, закопчава си панталона): И за кого е картината?

ТЯ: Има ли значение?

ТОЙ: Голямо.

ТЯ: За подарък.

ТОЙ: Ей това малкото платно. В топли цветове. За кого е подаръка?

ТЯ: Един приятел. Режисьор.

ТОЙ: О-хо-о-о… Тука имам нещо по-голямо…

ТЯ: Навършва петдесет.

ТОЙ: Подмазваш се за роля, а?

ТЯ: Не е ваша работа.

ТОЙ: Кой е тоя режисьор? Да не е оня със…

ТЯ: Същият.

ТОЙ: Тъпанар.

ТЯ: Защо?

ТОЙ: Купува изкуството на килограм. Той не заслужава моя работа.

ТЯ: Ами аз?

ТОЙ: Да не съм благотворително дружество.

ТЯ: Вие изобщо завършил ли сте академия?

ТОЙ: А така… Дойдохме си на думата. Академия. А къде ми е това, а къде ми е онова… И айде, академици! Ти си много печена! И какво ако съм завършил? Академията е школа за унищожаване на гении.

ТЯ: Мислите се за гений?

ТОЙ: Ако един художник не е …

ТЯ: Вие сте луд. Сам се обявявате за …

ТОЙ: Свободният дух сам избира тежестта на кръста, който може да понесе.

ТЯ: Вашите колеги признават ли ви?

ТОЙ: Не ме интересува.

ТЯ: А… Обичай изкуството в себе си, а не себе си в изкуството.

ТОЙ: Много си чела… Изкуството е стремеж към съвършенство. В това е неговият смисъл. Духовният ти хоризонт трябва да е високо, а ти да гледаш над далечината. (Сменя тона.)  К’во пиеш?

ТЯ: Кола.

ТОЙ: Ще ти настинат сливиците. Дай да пием по едно пиене.

ТЯ (отива при него): Какво е това?

ТОЙ: Бои.

ТЯ: М-м-м-м! Миришат ужасно. Как можеш да дишаш тези изпарения?

ТОЙ: Не ми прави впечатление.

ТЯ (кашля): Задуших се.

ТОЙ: Що не седнеш малко? (Натиска я за раменете.)

ТЯ: Ти и с пръсти ли рисуваш?

ТОЙ: С всичко рисувам.

ТЯ: Много съм любопитна.

ТОЙ (хваща се отпред): Не, тази четка за друго я ползвам.

ТЯ: Като гледам колко си зает, съмнявам се дали изобщо я ползваш.

ТОЙ: Само ако падне нещо.

ТЯ: А то нищо не пада. (Отдръпва се.) Май мирише на ацетон. Ей, от непредпазливост можеш да хванеш а-а-а- астма.

ТОЙ: Артистка... Що заекваш ти бе? Докторе, астмата нали не е венерическа болест?

ТЯ: Нямаш ли ателие?

ТОЙ: Теле?

ТЯ: Не, не. Ателие.

ТОЙ: Теле нямам. Крави нямам. Домати не гледам…

ТЯ: А-те-лие, бе…

ТОЙ: Тая дупка за нищо не я заменям.

ТЯ: Не те разбирам.

ТОЙ: Виждаш ли тия идиоти? (Сочи куклите.) Без тях не мога. (На куклите.) Какво сте зяпнали, хиени такива! Да не влезе някоя жена. С очи ще я разкъсате! Наздраве! Веднъж Аполинер се разхождал по моста Мирабо…

ТЯ: А, и тук се говори само за литература, изкуство, музика…

ТОЙ: Глупости. Тук предимно се пие.

ТЯ: Тая токсична компания като тебе ли е?

ТОЙ: Виждаш ли Доктора? Той е с три тъшака. Лекува и съветва президента. Поета до него пише шаржове за президента. Журналиста…

ТЯ: Познавам го. И той пише за президента.

ТОЙ: Аз пък познавам президента. Той отморява тук понякога… По дънки. Без охрана.

ТЯ: Вие да не сте от една махала, бе? Всичките. И президента?

ТОЙ: Хубави очи имаш.

ТЯ: Защо барът се казва “Куклите”

ТОЙ: Преди време беше куклен театър. Демокрацията го закри. Сетне стана кръчма. Запазиха му името. В “Куклите” се влиза лесно, но трудно се излиза. Тия киснат тук с години. Лутат се между обедното и вечерното питие. Всеки на всекиго дължи пари. Всеки с всекиго се кара и сдобрява по няколко пъти на ден. Води се един и същ разговор, в който не се говори за нищо. Денят е фатален за всеки, който прекрачи прага на тая дупка.

ТЯ: И за мен ли?

ТОЙ (приближава опасно близо до нея):Няма начин. Изгоря.

 

 

 

ТОЙ: Защо бягаш?

ТЯ: Ти промени сцената. Не сме го правили тук. Или защото сънуваш, си позволи малко волност.

ТОЙ: С тебе и насън не смея да се отпусна.

ТЯ: Това е само театър. Семеен театър. Забрави ли?

ТОЙ: Не съм.

ТЯ: Сега можем да изиграем и другата сцена. С чукането.

ТОЙ: Само не тази. Гола да се съблечеш, не можеш да ме вдигнеш от стола. Играй сама.

ТЯ: Нещо си наплашен от мен.

ТОЙ: Нали помня колко дива беше.

ТЯ: Любовта ни беше дива.

ТОЙ: Толкова беше готина. Впечатляваща. Емоционална. Навита. Жена с всички екстри. Затова хлътнах по теб. Направо далдисах. Още не мога да изплувам, за да си взема въздух.

ТЯ: И аз!

 

 

 

 

ТОЙ: Хайде сега си избери една картина. Която харесаш.

ТЯ: Нямам толкова пари.

ТОЙ (надписва картината на гърба): Подарък.

ТЯ: Не зная… какво да кажа...

ТОЙ: Благодарностите са за черквата.

ТЯ (чете надписа): “Очите ти са извори на светлината,               

душата ми се къпе в тях…” Много е хубаво. Твое ли е?

ТОЙ: Стига с тия поетични глупости. Писна ми.

ТЯ (смутена е от жеста): Искам те.

ТОЙ: Как така ме искаш?

ТЯ: Хей, пич, ти си страхотен! Не знаеш колко... Хайде да се изчукаме, а!

ТОЙ (с недоумение): Да се изчукаме?

ТЯ: Не, не заради картината. Мога и да не я взема. Стига да не те обидя.

ТОЙ: Да ме обидиш?

ТЯ: Майната й на картината. Желая те бе, дивак.

ТОЙ: Не виждам нищо в мен, което да пожелаеш.

ТЯ: Не можеш да се видиш с моите очи.

ТОЙ: Не си слагай беля на главата.

ТЯ: Нищо не може да ме спре.

ТОЙ: Не схвана ли? Мразя театъра. Мразя артистите. Мразя премиерите. Аплодисментите… Направо ги ненавиждам. Аз съм луд. Опасно е да бъда обичан.

ТЯ: Не се стягай. Няма да те вържа.

ТОЙ: Я ме виж какъв съм. Грозен. Хърбав. С изцъклени очи. С уши като плескуди. Устата ми голяма. Устат съм. Ръцете ми са дълги. Не умея да се усмихвам. Не умея да съм мил, любезен. Тричав съм.

ТЯ: Ти си по-голяма госпожица от мене.

ТОЙ: А-а-а, ти госпожица ли си? (Дръпва я грубо. Прегръща я.) Ами режисьора?

ТЯ: Майната му на режисьора.

 

 

 

 

ТЯ: Роли. Слава...

ТОЙ: Лайф...

ТЯ: Кажи...

ТОЙ: Какво?

ТЯ: Защо всичко тръгна назад? Къде се обърна колата?

ТОЙ: Защо не пийнем нещо? Малко джин?

ТЯ: Има ли?

ТОЙ: И водка има. Всичко има. (НаТО.) Сервитьора! Какви са тия празни чаши тука? А-а-а-а! Внимавай да не си ритнеш трудовата книжка.

ТОЙ: Наздраве. За всичко хубаво, което сме преживяли. (Отлива от чашата, като за покойник.)

ТЯ: Не знам къде точно се скъса нишката.

ТОЙ: Искаш ли аз да ти кажа?

ТЯ: Когато започнах да не получавам роли. Не знам как се случи. Просто минах на заден план.

ТОЙ: И за да не забравиш, че си актриса, тръгна по халтури. Записи в радиото. Дублажи в телевизията. Рекламчици. (Имитира я.) "Орбит има чудесен вкус и предпазва от кариес!" Накрая ти остана само домашния театър. Скандалите, тормоза…

ТЯ: Ти искаше дете.

ТОЙ (като ужилен): Дай да не говорим за това! (Опитва да смени темата.) Ще пиеш ли кафе?

ТЯ: А ти?
ТОЙ: Не употребявам.

ТЯ: Кофти ли ти е?

ТОЙ: Не знам защо искаш непременно да бръкнем в лайната.

ТЯ: Помниш ли какво ти казах на раздяла?

ТОЙ: Май взе да приритваш пак за театър.

ТЯ: Когато ме сънуваш, тази сцена никога не я пропускаш.

ТОЙ: Тя е най-кошмарната. И най-сладката. Като последната глътка от бутилката, когато всичкото пиене е свършило. Давай. Да отидем до край.

 

 

 

ТОЙ: Какво става? О, господи! Пак същият кошмар. Не мога повече. Съсипа ме. Изтощи ме. Свършен съм. Няма ли край? Жени… (На куклите.) Кой тук говори за жени? Забранявам да се говори за жени! Всички сънища за жени забранявам! Стига! (Кратка пауза.) Очите ми мислят за тебе. Кожата ми те помни. Обичах те до болка. С най-голямата нежност, на която бях способен. Раздадох ти я. Всичката си нежност ти раздадох. Приласкай ме… (На ТО.) Ти какво слушаш бе, говедо! Аз съм говедото. Ти си моето теленце. Не се отнася за теб. Не ти ли се е случвало? Понякога мразиш. А всъщност си обичал. Разбираш го, едва когато загубиш другия. Майната й. Аз може да съм кофти. Но пък иначе се харесвам. Само дето не си харесвам пиенето. Щото губя мярката. (На ТО.) Само ти търпиш всичките ми изгъзици. Искам една тънка френска почерпка да ти направя. Сто грама. Гори ме. Теб не те ли гори? Ей, внимавай. Пиене, да. Дрога, не. От мен да го знаеш. Не го обичам тоя живот. Защо трябва да го мъча? Не знам откъде идва другата, черната стихия, която смила човека. И го прави завършен егоист. Лайно. На всичкото отгоре вече и рисувам трудно. Рисувам, мъди. Откога не съм пипвал четка. Само шишето пипам… (Иска да седне на стола, но пада.) Какво зяпате! Такова ми е сядането. Ей, ти, сервитьор ли си, музикант ли си, какво си? Всеки час трябва да се свири на шише. Да се самоу… у-у-у… съвършенстваме. Защото животът си отива. Ей така. Като звук. Може да съм всякакъв, но едно нещо трябва да призная. Силата на живота е в жената. А не в пиенето. Тя е ангел. И дявол. Може да те направи щастлив. Или майката да ти разкаже. Да! Бях щастлив! Цели десет години. Благодаря ти, Боже, че ме свърза с нея. Благодаря ти, че ме раздели! (На куклите.) Вие пак ли свършихте пиенето? За какъв мълчите, че не поръчвате! Келнер, пиене! Маестро, музика!

 

 

ТОЙ (на себе си):Ще живея колкото си искам. А сега искам да печеля. (Отива към покермашината.) Обичам да печеля. Не съм чул някой да обича да губи. Обаче понякога обичам да губя. Особено ако съм изгубил всичко. Майната му! Ще го спукам тоя еднорък бандит! (Играе така настървено, че всеки миг ще събори машината.) Чифт. А, не, два чифта. Давай пак. Фул. Няма фул. Ще играя за каре попове. Стига с тия дами. Стига с тия жени. На тях не може да се разчита. Но на вас може. Може, ама някой друг път. Не сега. Що ми трябваше да се набутвам с тия риги. Ама се набутах. На кого му пука…

 

 

ТЯ: Господи, каква кочина!

ТЯ: Бях сигурна, че ще те намеря тук.

ТОЙ: Оп-а-а-а-а. Май блъфираш.

ТЯ: Здравей. Аз съм.

ТОЙ: А-у-у-у-у! За малко те изпуснах. Тройка. Чистя две и чакам дама купа. Няма начин да не ми кацне…

ТЯ: Ето, на крака ти идвам.

ТОЙ: Не ми досаждай, когато играя! Казвал съм ти... (Вижда я.) Махни се, сатана!
ТЯ: Върнах се.

ТОЙ (отива до масата, влачи крака си): Говори по-високо. Недочувам.

ТЯ: Няма ли да ме целунеш?

ТОЙ: Не те познавам. Коя си?

ТЯ: Тази, с която десет години…

ТОЙ: Няма такава. (Задъхва се. Грабва един инхалатор. Празен е. Хвърля го. Взема друг. И той празен. Изпада в паника. Накрая намира пълен.)

ТЯ: Предупреждавах те за тая астма.

ТОЙ: Какво каза? (Маха с ръка.) Няма значение. Върви си.

ТЯ: Това, че хората се разделят не означава, че трябва да скъсат всички мостове помежду си.

ТОЙ: Въздушни мостове. Не ми трябват.

ТЯ: Може би още те обичам…

ТОЙ: Не чух.

ТЯ: Може би съм се върнала за прошка.

ТОЙ: Простено да ти е. А сега иди на черква.

ТЯ: Сънувах те…

ТОЙ: Аз пък не те сънувам.

 ТЯ: Не се сърди.

ТОЙ (отмества се): Майната ти.

ТЯ (смее се): Все същият си.

ТОЙ: А ти какво очакваш?
ТЯ (разтребва ателието): Всичко е потънало в прахоляк. Не знам как не си се вмирисал.

ТОЙ: Вече мириша. На босилек.

ТОЙ: Не! Това не го пипай.

ТОЙ: И там не пипай!

ТЯ (прави се на разсеяна): Как си бе, дивак?

ТОЙ: Още шавам. (Налива си.)

ТЯ: Май си вечно пиян. Вкъщи сигурно спиш на земята от страх да не паднеш от леглото.

ТОЙ: А, вече не си ходя вкъщи. Тук съм си вкъщи. Тук спя. Тук рисувам. Тук пия.

ТЯ: А апартамента?

ТОЙ: Продадох го. Купих бира. Сега винаги съм си вкъщи.

ТЯ: И десет години не си излизал от тая дупка?

ТОЙ: Страх ме е.

ТЯ (прегръща го): Ти си психясал!

ТОЙ (притиска се към нея): И всичко друго, което си помислиш. Не мога да бъда сред хора. В асансьор. Не мога да ходя по оживени улици. Не мога да вляза в нито една кръчма. Освен в моята.

ТЯ (кима към ТО): Кое е момчето?

ТОЙ: Нищо не знам за него.

ТЯ: Нямо ли е?

ТОЙ: Откъде да знам?

ТЯ: Не ти ли е проговарял изобщо?

ТОЙ: Може да не е имал нужда.

ТЯ: Боже господи! И откога е при тебе?

ТОЙ: Намерих го една сутрин във входа. Премръзнал. Гладен. Като се съвзе, първата му работа беше да седне на пианото. Седна и засвири. Оттогава не е ставал. Е, като свърши пиенето купува още. И пак сяда. (На ТО.) Ей, боклук! Я удари нещо. Размрази ги малко тия клавиши.

ТЯ: Защо се държиш така с него? Той не е боклук.

ТОЙ: Боклук, ама готин. Как да се обиди като знае, че и аз съм боклук.

ТЯ: Освен вас друг някой стъпва ли тук?

ТОЙ: Ей тия хайвани ми стигат. Те ме харесват и обичат.

ТЯ: Тия тук?

ТОЙ: Такива са, каквито искам да бъдат. Търпят ме. И ме слушат. Аз също.

ТЯ: Като сенки…

ТОЙ: Ама пият. Стават за компания.

 

 

 

 

ТЯ: Работя, мило. Репетирам. Обядът е готов. Я ме остави на мира. Прахосмукачката е развалена. Трябва да я оправиш. По цял ден киснеш в… Не яж тогава. Махни си мръсните ръце! Нека да не се караме. Довечера имам премиера. (Опитва да смени темата.) Купила съм ти подарък. Два чифта чорапи. (Плаче.) Нищо не харесваш. Нищо. Всеки път едно и също. Животно!

ТОЙ: Ало, актрисата! Пак безделничиш! Айде бе, работиш. Изтягаш се по цял ден. Това артистите сте много шантаво племе. Все някой трябва да ви слага думи в устата. Главите ви са пълни с чужди глупости. Ами кой ще сготви бе, звездата? За двама таланти под един покрив място няма. Кой ще премете тука? Я виж какъв боклук е. Мърла. Аз ли? Как си представяш тази ръка да държи отвертка? Ще пия където си искам. Ей, не се научи да правиш баница! Каква е тая подметка? А-у-у-у-у! Сега пък ръцете ми били мръсни. Каква обида за художник. Нали ти харесваха. Дръж си шибаната баница! Премиера. Голям праз! (Шепне.) Какво сега, да ходя на пръсти и да шепна? Що не вземеш да се ожениш за тоя театър… Х-м-м. Какъв подарък? Пак си прахосвала пари. Ти чорапите за подарък ли ги имаш? Олеле… Ами това чорапи ли са? Гледай, ръкави! Аз да не нося 50-ти номер. Стига си циврила. Хайде, отивай да се съсредоточаваш. Нали имаш премиера. Животно? Мерси.

ТОЙ: Ало, актрисата! Пак безделничиш! ТЯ: Работя, мило. ТОЙ: Айде бе, работиш. Изтягаш се по цял ден. ТЯ: Репетирам, мило. ТОЙ: Ами кой ще сготви бе, звездата? ТЯ: Обядът е готов. ТОЙ: Да не искаш сам да си сервирам… ТЯ: Я ме остави на мира. ТОЙ: Ще те оставя аз на мира. Я, виж какъв боклук е. ТЯ: Прахосмукачката е развалена. ТОЙ: Как си представяш тази ръка да държи отвертка? ТЯ: По цял ден киснеш в… ТОЙ: Ще пия където си искам. Ей, не се научи да правиш баница! Каква е тая подметка? ТЯ: Не яж тогава. ТОЙ: А бе, що не взема аз да я изхвърля. ТЯ: Махни си мръсните ръце! ТОЙ: А-у-у-у-у! Дръж си шибаната баница! ТЯ: Нека не се караме. Довечера имам премиера. ТОЙ: Голям праз! (Шепне.) Какво сега, да ходя на пръсти и да шепна? Що не вземеш да се ожениш за тоя театър… ТЯ: Купила съм ти подарък. ТОЙ: Х-м-м. Какъв подарък? Пак си прахосвала пари. ТЯ: Два чифта чорапи. ТОЙ: Ти чорапите за подарък ли ги имаш? Олеле… Ами това чорапи ли са? Гледай, ръкави. Аз да не нося 50-ти номер. ТЯ: Нищо не харесваш... Нищо! ТОЙ: Стига си циврила. ТЯ: Всеки пък едно и също. ТОЙ: Хайде, отивай да се съсредоточаваш. Нали имаш премиера. ТЯ: Животно! ТОЙ: Мерси!

 

 

ТОЙ: Това е твой спомен, а не мой. В моите спомени ти винаги си хубава, реална, а в твоите спомени аз все съм животно. Хвърлям баници. Едва не съм те утрепал. Знам, че съм животно. Но такова чудовище, каквото ме изкара, никога не съм бил.

ТЯ (все едно държи супник в ръката, сипва): Не беше. Нещо ти стана. Промени се.

ТОЙ (сърба шумно): Защото излъга за детето.

ТЯ (сипва и на куклите): Не си наясно със себе си.

ТОЙ: Постъпи глупаво.

ТЯ: За тебе е глупаво, че не исках дете? Живеехме в скапаното ти ателие. Там ли да гледаме детето? Сред миризмата на терпентин и бои? Сред целия тоя хаос? Колко картини беше продал по онова време? Бяха непродаваеми. Защото рисуваше глупостите в главата си. А не това, което се харчи. Какво направи с оня бизнесмен? Той искаше да го рисуваш, а ти отказа. Защо му отказа? Поръчка било. Айде бе… Какво дете искаш? Ти не можеш един компромис да направиш!

ТОЙ: Няма да рисувам богати педали… Аз съм... гений! И имам право на потомство.

ТЯ: Исках сигурност. Да живея нормално. Да имам достатъчно. Да ме уважават. Да ми се възхищават. Имах мерак да работя. Да играя. Какво лошо има да се стремиш към слава? А ти искаше да ме затвориш… Да гледам деца…

ТОЙ: Все пак забременя.

ТЯ: Беше грешка.

ТОЙ (на куклите): Постави ми условие да печеля. Всеки ден. Да внасям. Да трупам. Да работя за нас. За него. Заплаши, че ще ми бие шута, ако не осигуря детето.

ТЯ: И ти наистина работеше. Като в най-добрите си години.

ТОЙ: Рисувах боклуци.

ТЯ: Добре се продаваха.

ТОЙ: Направи от мен копировъчна машина, Ранк Ксерокс, а не художник. Машина за пари. Непрекъснато ме врънкаше за пари.

ТЯ: Ти искаше дете. Не аз. Беше единственият начин…

ТОЙ: … да ми сложиш юздичка.

ТЯ: Мисля, че успях.

ТОЙ: До аборта. Без да ме питаш направи аборт. И тънката юздичка се скъса…

ТЯ (избухва): Детето, та детето! Писна ми! Ти какво искаш? Продължение на рода ли? Ето го твоето продължение - картините. Сам казваше, че изкуството иска жертви. Това е жертвата. Да се откажеш от всичко. Дете. Семейство. Това са окови. За да правиш изкуство трябва да даваш. Да жертваш. А ти си свикнал наготово. Само да получаваш. Ти си най-важният. Твоето изкуство. Ти си избраният. Защо да не съм аз? И какво ти дава право да изискваш от мен, да ме задължаваш да се посветя на тебе? А не на театъра? Кой има повече право? Ти? Или аз? Кой решава? Господ? Господ е вътре в мен. Значи аз решавам за себе си. На твоя егоизъм противопоставям моя.

ТОЙ: Ей, тия камъни май са в моята градина. Прави са хората. Ожени се за фризьорка. Вземи си едно момиче от село. Да ти прави банички. Да ти мие краката… И няма да се кара. Ще те гледа като господ. Като кученце ще те гледа. Питам се дали си заслужаваше всичко това.

ТЯ (по-меко): Не бях готова за дете. Не бях узряла. А и вече не вярвах в тебе.

ТОЙ: И с лека ръка проигра всичко.

ТЯ: Отношенията между двама души се сътворяват всеки миг. Всеки път отначало. Никой на никого не е подарен.

ТОЙ: Да бе, аз съм сексробот. Шматкаш се насам-натам десет години. Идваш, натискаш копчето и ме печелиш отново. Къде дават така!

ТЯ: Не можеш да простиш изневярата…

ТОЙ: Защо? Аз съм човешко същество. Ти също.

ТЯ: Повярвай ми. Аз те обичам. Искам да те накарам и ти да ме обичаш.

ТОЙ: Говориш, като че ли има нещо, което тепърва ни предстои. А то всичко отдавна е зад гърба ни.

ТЯ: Вече съм готова да имаме дете.

ТОЙ: А, стига бе! На тая възраст… Илюзия. Вече сме други.

ТЯ: Защо смяташ, че съм дошла?

ТОЙ: През цялото време се питам.

ТЯ: Може би заради теб?

ТОЙ: Защо не?  

ТЯ: Ти би ли дошъл с мене?

ТОЙ: Аз? С тебе? Номера с юздата, а?

ТЯ: Глупости. Като гледам какви мазоли имаш по устните…

ТОЙ: Те са от жени. Не от юзди.

ТЯ: Беше ми на върха на езика.

ТОЙ: Не устните. Душата ми е в мазоли.

ТЯ: Обичаш да хленчиш. Е, защо съм дошла, щом не е заради тебе?

ТОЙ: Заради…

ТЯ: Топло, топло…

ТОЙ (ръкопляска): Аплодисментите…

 

 

ТЯ:  Забрави детето.

ТОЙ (гледа изненадан, невярващ): Какво…

ТЯ: Какво детето? / Винаги си го искал.

ТОЙ: Не е повод…

ТЯ: Не е повод за… / Повод е. Не знаеш истината.

ТОЙ: Каква…

ТЯ: Каква истина? / Защо винаги си мислиш, че контролираш положението?

ТОЙ: За…

ТЯ: За какво говориш? / За аборта. / Какво за аборта? / Ами… / Ти нещо шикалкавиш. / Понякога е по-добре да не знаеш всичко. / А бе ти к’во, опитваш се да ме работиш? / Нищо подобно. Искам да ти призная... / Не ме карай да настръхвам. / Питаш ли ме мен? Целият ми живот е настръхнал. / Пак шикалкавиш. / Прав си. Не можеш да си представиш. / Май криеш нещо. / От одеве се опитвам да ти го кажа. Не ми позволяваш. / Айде пак аз виновен. Говори. Говори… / Когато бях на гастрол… / По морето. / По морето. / В града на бардаците. / В града на поетите. / С наточените пера… / Нямаше ме около четири месеца. / Нямаше те. Беше на гастрол. / Ти не знаеше даже в коя пиеса играх. В коя роля… / Все едно. / Не съм била на никакъв гастрол. Бях при майка ми. / Тя никога не е имала театър… / Казах ти, че съм абортирала. / Да не искаш да кажеш… / Точно това искам да кажа...

ТОЙ: Излъгала си! Ти си излъгала! Как можа да направиш това с него! Не разбирам… Как можа… с нас…

ТЯ: Винаги съм искала да ти кажа. Толкова пъти опитвах. Ти беше един необуздан дивак. Мислех, че не си способен за семеен живот. Че не си готов за баща. Не виждах онази отговорност, която ми се искаше да имаш. Към мен. Към нас. Страхувах се, че детето ще ме раздели от театъра. И при все това ми се искаше да родя. Родих. И го оставих в Майчин дом. Оттогава сънувам един и същи сън. Ние сме на морето. На плажа. Ти, аз и то. Легнали сме под чадър. Сянката бавно се мести. Детето играе около нас. Засипва ни с пясък. Сянката се мести. Изведнъж става тъмно. От пясъка…

ТОЙ: Така и не разбрах защо си дошла…

ТЯ: Да осиновя дете.

ТОЙ: Нашето дете?

ТЯ (пак сякаш превърта): Там, зад океана, почти всяко семейство осиновява някое дете. Дори да не е напълно здраво. Грижи се за него. Създава му уют. Човешкият живот, семейството, любовта, сякаш имат други измерения. Хората знаят, че трябва да дават, за да имат право да вземат.

ТОЙ: И сега търсиш нашето дете? Ние… Ние трябва да…

ТЯ: Нямам право. Дадох го в Майчин дом. Сигурно отдавна има други родители… Дай боже…

ТОЙ: Ти… Затова искаш да осиновиш…Дошла си да изкупваш вина…

ТЯ: Е,сега знаеш… През цялото време… Всичко се срива, когато човек изгуби себе си. А аз изгубих всичко. Скрих от тебе. Ти имаш син. И имаш право да знаеш.

ТОЙ: А аз мислех, че съм по-грешен от тебе. Бог да ни е на помощ.

 

 

 

ТОЙ (пиян): Как си, папагалче?

ТОЙ: Добре де, к'во се обиждаш сега. Всички артисти са папагали. Повтарят чужди думи.

ТЯ: Ако взема да ти се връзвам, по-добре да си тегля…

ТОЙ: За това не бери грижа. Има кой да ти тегли…

ТЯ: Заета съм.

ТОЙ: Ти винаги даваш заето. Не мога да се вредя две думи да кажа.

ТЯ: Имам работа.

ТОЙ: К'ва работа? Ти и работа. Я не ме будалкай. Откога и артистите работят, бе… К'во правиш?

ТЯ: Нищо.

ТОЙ: Какъв е тоя багаж?

ТЯ: Ами…

ТОЙ: Ти на това нищо ли му викаш? Къде я мъкнеш тая къща?

ТЯ: Отивам…

ТОЙ: Връщаш се. Пак заминаваш…Ти не си се върнала, бе… Нали четири месеца беше на гастрол? Няма и десетина дена да си тука. Айде пак.

ТЯ: Бях по работа.

ТОЙ: Лайф. А-у-у, какви сенки под очите си направила. От работа. 

ТЯ: Беше просто друг театър.

ТОЙ: Театрите са едни и същи. Навсякъде. Като бардаците…

ТЯ: Наричат го града на поетите.

ТОЙ: Поети ли? Знам ги аз тия поети. Дето все ги сърбят перата… Да не говорим за…

ТЯ: Дори не попита в коя пиеса играя ... коя роля…

ТОЙ: Все едно. С нищо не можеш да ме изненадаш.

ТЯ: Аз… Аз заминавам.

ТОЙ: Някой да те спира?

ТЯ: Заминавам на турне.

ТОЙ: К'во толкоз? Ако не е гастрол, ще е турне. Ако не е турне, ще е гастрол. Защо се връщаш въобще?

ТЯ: Няма да се връщам повече.

ТОЙ: Айде бе! Решила си да ме направиш щастлив? Не мога да повярвам!

ТЯ: Не ме разбра. Турнето е завинаги.

ТОЙ: Толкова дълго? Да не е за оня свят?

 ТЯ: За един друг свят. Където се живее по-свястно.

ТОЙ: Човек може да живее свястно навсякъде.

ТЯ: Не и с теб. И не в страна с ограничени възможности.

ТОЙ: Възможностите не са в страната. А в човека.

ТЯ: Имам право на избор.

ТОЙ: Изборът е възможност, която не винаги се осъществява.

ТЯ: Рискът също влиза в сметката. Тази, която рано или късно трябва да платиш.

ТОЙ: Мразя да плащам сметки. Особено междинните.

ТЯ: За теб май съм точно такава сметка - междинна.

ТОЙ: Няма мангизи. (Обръща си джобовете.) Какво да заложа за теб?

ТЯ: Палитрата. И без това почти не рисуваш.

ТОЙ: Музата си тръгва. И ми забърсва палитрата. А, не. Не я давам. Искам да ме заровят с нея. На оня свят с какво ще рисувам?

ТЯ: Отдавна не съм ти муза. Ти си нарцис. Нарцисите сами са си музи.

ТОЙ: Оставил съм си по една щипка амбиция и суета, голяма работа.

ТЯ: Нямам време за безсмислени спорове. Искам преди да тръгна, да…

ТОЙ: Да се изчукаме!

ТЯ: Не, да си кажем две думи. Ела да седнем.

ТОЙ: Да седнем, ама трябва да пийнем. Да сипя ли по едно? Готов съм да фиркам с теб…

ТЯ: …до сутринта. Както и с всеки друг.

ТОЙ: Не е едно и също. Ти ме настървяваш към пиенето. Не знам как го правиш.

ТЯ: Заминавам. Не разбираш ли? Завинаги.

ТОЙ: Не съм ли достатъчно лъскав за тебе?

ТЯ: Влюбена съм. Всъщност не зная дали съм влюбена.

ТОЙ: Онзи бездарник. Режисьорчето. Голямата работа. С големите обещания. С големите пари. С голямата дука. Онзи лайнар, дето купува изкуство на килограм. Дето бил навън не знам си колко години. Дето направил не знам си колко спектакълчета. С тоя, с оня - все звезди. Бродуей. Манхатън. Сън за шаранови люспи. И ти, хамсийката, налапа въдицата.

ТЯ: Ти май ревнуваш?

ТОЙ: Видяла ли си циганин да плаче за работа?

ТЯ: Сега ми е паднал шанс. И не смятам да го изпускам. Не искам да живея бедно.

ТОЙ: Бедността не е ...

ТЯ: Но не е и ...

ТОЙ: Като нямам отношение към парите, ще бъда беден. Като не съм Моделиани, ще бъда себе си. Не се чувствам по-голям художник, когато продавам.

ТЯ: Може да си талант, но си човек, който трудно се издържа.

ТОЙ: Най-лесно е да избягаш от човек, който трудно се издържа.

ТЯ: Ти си готин за тия, които не те познават отблизо.

ТОЙ: Ами не ме доближавай, това е.

ТЯ: Егоизмът ти е по-голям от таланта. Искаш да ме смелиш. Искаш да ме подчиниш. Да ме обезличиш. Да ме превърнеш в слугиня. Надявах се да ти бъда вдъхновение. Но ти намери алкохола. Не мен.

ТОЙ: Трябвах ти само заради кариерата, така ли?

ТЯ: Сбогом. Тръгвам си.

ТОЙ: Върви на майната си. Няма да заключвам вратата.

ТОЙ (налива си пиене): Любовта си отиде. Как беше: Кучето пази купата сено, но няма да я изяде. Защото е куче. Хем не го яде, хем на никого не го дава. Е, аз не съм куче. Бау! Бау! Дръж се, дупе тричаво! Ха, да те видя сега! Изгуби всичко. (Става, слага чашата с пиене на статива. Ще рисува.) Така. Да налеем тука сега разредител. Терпентин. Две капки. Ей, музата си тръгна. И ми забърса палитрата. А, не, не я давам. (Рисува.) Аз съм нарцис. По дяволите! Мога ли да бъда самовлюбен, без да знам? Що не взема да изпраскам тука сега едни нарциси… Едни горещи нарциси на студен фон. Жълточервено. Като очи на въглени. Светлините на града в студената пепел на нощта. (Вече е много пиян. Хвърля палитрата. Взема бутилката водка. Пие. И започва да полива с нея картините. Себе си.) Не съм нарцис. (Взема кибрита. Драсва клечката. Светлината угасва. Остава да свети само пламъчето на кибритената клечка.) Аз горя! Помощ! Горя! Къде съм? Къде си! Помощ! Не съм нарцис… Не искам да съм… Помоооощ! (Чува се вой на линейка. На пожарна. Смесват се.)

 

 

 Сцена 12

 

ТОЙ: Гасят пожара, в безсъзнание ме откарали в болницата, бях шест месеца на системи, девет месеца на силни антибиотици, от които си загубих слуха, три години ходих с бастун…

ТЯ: Съжалявам. Не знаех…

ТОЙ: Девет месеца в бялата стая. Има такъв филм. Сам. На ръба на живота. Видях се с всичките си ангели. И с дяволите се видях. Всеки ден се разхождах с Господ. Не пожела да ме вземе. Ей така - бяла тишина. И песен има. Тебе те няма никаква. Майка ми дойде да ме види. Срам… Приятелите. Тези идиоти тука. (Сочи куклите.) Донесоха лимони. То всичко кисело… Те лимони… Бях станал зъл. Злъчен. Озлобях. Никой не можеше да ме търпи. Аз също. Постепенно всички избягаха. Свикнах да живея сам.

ТЯ: Може ли да се живее така, изоставен от всички?

ТОЙ: Не. Не може.

ТЯ: Тогава как живееш?

ТОЙ: Кой ти е казал, че живея?

ТЯ: Аз съм виновна.

ТОЙ: Никой не е виновен. Всички сме виновни. Няма живот - няма проблеми. Няма вина. Няма страдание. Няма никой. (Кратка пауза.) Ще пиеш ли нещо?

ТЯ: Не знам.

ТОЙ (налива й): Какво стана с теб?

ТЯ: Режисьорът излезе голям задник.

ТОЙ: Ами… Режисьор…

ТЯ: Всичко беше заради този пусти театър. Отидохме там. Те хората размитат за нас.

ТОЙ: Мъчно се живее на чуждо място, където не си градил.

ТЯ: Тръгна с друга актриса. На нея също й обеща Бродуей. И ме заряза. Хванах се да мия чинии. Избутах месец-два. Видях, че не става. Мизерна история. Тогава се запознах с един бизнесмен.

ТОЙ: А, строителен бизнесмен. Има къща на брега на океана. Два добермана и басейн…

ТЯ: Откъде знаеш?

ТОЙ: Без да искам улучих.

ТЯ: Вдовец. С двама сина. И двамата са устроени. Имат свой бизнес.

ТОЙ: Извадила си късмет.

ТЯ: Късмет. В клетка.

ТОЙ: И какво сега?

ТЯ: Нищо.

ТОЙ: Като тръгна говореше големи работи. Не си ли доволна?

ТЯ: Разбрах, че не мога без… Върнах се с надеждата, че отново…

ТОЙ: А пък аз, глупакът, помислих, че се връщаш заради мен.

ТЯ: С тебе всичко започна като в приказка…

ТОЙ: За съжаление, с лош край.

ТЯ: Няма приказки с лош край.

ТОЙ: Краят съм аз.

ТЯ: През всичките тия години се питах къде се разминахме…

ТОЙ: Как къде. На моста на Аполинер. Под който тече Сена. С нея изтече и любовта.

ТЯ: "Идва нощта, бие часът. Дните отлитат, а аз оставам." Обичам този поет.

ТОЙ: Ти си жена на чувствата. Доста мъже си обичала. Само се питам дали аз съм сред тях, а?

ТЯ: Много добре знаеш, че…

ТОЙ: И как стана тая черна магия, дето ни раздели?

ТЯ: С егоизъм. Мислеше само за себе си. Смачка ме. Ревнуваше ме от театъра. Искаше да направиш от мен домакиня.

ТОЙ: А сега не си ли?

 

 

 

ТЯ (държи бутилка водка, пила е): Майната ви на всички. Нека и аз един път да...

ТОЙ:       Очите ти са извори на светлината,

 

 

ТОЙ: Виж тука тия картини. Вземи ги. Продавай. Живей. Прави каквото искаш… (Събира си багажа.)

ТЯ: Какво става с тебе, папагалче?
ТОЙ: Ти си папагалче.

ТЯ: Няма значение. По-добре папагалче, отколкото… абортирала гугутка…

ТОЙ: Много смешно…

ТЯ: Добре де, к'во се обиждаш сега. Всички художници са като абортирали гугутки. Поне така миришат.

ТОЙ: Зает съм.

ТЯ: С теб не може да се говори.

ТОЙ: Имам работа.

ТЯ: Ти и работа… Я не ме будалкай. На пиенето работа ли му казваш? К'во правиш, бе?

ТОЙ: Нищо.

ТЯ: Какъв е тоя багаж?

ТОЙ: Ами…

ТЯ: Ти на това нищо ли му викаш? Къде я мъкнеш тая къща?

ТОЙ: Отивам…

ТЯ: Стига бе. Отиваш. Толкова години не си излязъл от тая дупка… Като нищо ще повярвам, че отиваш някъде.

ТОЙ: Аз… Заминавам.

ТЯ: Някой да те спира?

ТОЙ: Заминавам на пленер.

ТЯ: Ти? На пленер? Ще падна от коня. И к'во толкоз?

ТОЙ: Няма да се връщам.

ТЯ: Айде бе! Решил си да ме направиш щастлива? Не мога да повярвам!

ТОЙ: Не ме разбра. Този пленер никога не свършва. Завинаги е.

ТЯ: Не бях чувала да има такива пленери.

ТОЙ: Просто един друг свят. Където се живее по-свястно, както ти обичаше да казваш. Сбогом. Тръгвам си.

ТЯ: Така ли? А помниш ли какво обичаше да казваш ти? Върви на майната си! И тоя път заключи вратата!

 

 

ТОЙ (на себе си):  Ще спра пиенето. Заклевам се. С ръка на мъдото. Кълна се в малкия пръст на левия си крак. Наздраве. Пак свърши. Пиенето винаги свършва. За разлика от работата. (На ТО.) Ей, боклук! Я иди да купиш пиене!

ТОЙ: Айде сега, тука има един голям боклук. И ти знаеш кой е. Не си, не си ти. Ето стотинки...

ТОЙ: Докторе, смееш ли се, а? На кого се смееш ти, бе! Журналиста, що не млъкнеш най-после? Писна ми твоето бръщолевене. Описваш ли? Пиши… На мене майката ми се… Тя ме навря в кучи… Пиши, със "з". Заслужавам си го. (Кратка пауза.) Ей, Поете, искам да ти направя една забележка. Защо не си бръснат? Гледай го как е ръждясал! Ами ти, бе? Какъв журналист си ти? Какво е това мълчание? Описваш… Без думи може да се живее. Без пиене не може. Живей така, че и гробаря да плаче. Ще плаче, мъди. Пука му на лопатата…(На куклите.) Педали. Скучно ми е с вас. Отивам да играя. (Покермашината е развалена.)  Как така ще се разваляш ти бе, желязо такова! Обезсмисли ми живота. Безчувствено желязо. И ти ме изостави. (Удря машината с ръка.) Хайде да играем. Докторе, раздай картите. Чипове има, ето ги. Не ми отказвай. Моля ти се, не ми отказвай. Не щеш. Ако щеш, да те еба и тебе. Ако не си ти, друг ще е. Журналиста, например. Какво, и ти ли не щеш? Ти също ми обезсмисли живота. (Отива до Поета.) Ами ти? Безчувствена мумия. Никой не ще. Наистина сте големи педали. Ще ви еба номерата… Всички ме изоставихте. Всички ме изоставят… Къде ми е кибрита? Докторе, не се ебавай. Беше тука, на масата. Дай го! Няма да се паля този път. Дай. А, ето. Клечките. Я си... Много важно, че не щете. Е-е-е-е-е-й! (Нагоре, към Господ.) Ти си най-готиния. Ще завъртим комара, нали? (Започва да изтрезнява. ) Клечките - най-старата игра на късмет! (Стъпва на един стол. Протяга ръка нагоре. Играе комар с Господ.) Ще играя ва банк! И ще загубиш. Ти казваш, момче. Аз съм след тебе. Една тройка. Лоша работа. Две. А не, една. Знаеш ли колко ще ти бъде трудно? Не може винаги да печелиш. Кой говори, чеденце? Двойка? Не, три са. Двойка. Браво на печелившите. Съжалявам. Олеле, как ме боли ръката. От клечките е. Сигурно имам мускулна треска. Няма ли някоя рехабилитаторка… Дай лапа. Поздравявам те. Обичам да губя. Да играем, Господи. Само тази ръка. Последно. Ей сега, само да... (Слиза от стола. Целува куклите. Прощава се. И се качва пак.) А бе, аз да не съм на небето? На небето ли съм? (Към публиката.) Я, колко души! Здравейте покойници! Много кукли има тука бе! И всички в небесната кръчма! Тц-тц-тц-тц, доживях и това. Да се видя умрял! Все съм си тъй красив. (Крещи.) Обичам живота! Нали и смъртта е форма на живот! Полужив е равно на полумъртъв. Като зачеркнем „полу” от едната страна, зачеркнем „полу” и от другата, и става: ЖИВ Е РАВНО НА МЪРТЪВ! (Тихо.) Прости ми, Господи. Смъртта е по-голяма от живота. Хайде сега, последна ръка. Клечки-млечки… Най-старата игра на късмет… Тройка ли? Печелиш. Ти винаги печелиш…

 

 

 

ТО: Защо?! Защо го направи? Едва те намерих. И пак те изгубих. А ти... Ти... Да, така е по-лесно! Да ме изоставиш. Както тя ме изостави. К’во ти пука, че имаш син. Лъжец. Ако беше искал дете, щеше да ме откриеш. Какво знаеш за мен? Нищо. Няма ме. Никога не съм съществувал. Израснах в приемно семейство. Извадих късмет. С чудесни родители. С чудесен дом. Училище. Учител по пиано. Детство, изпълнено с радост – ваканции, екскурзии, приятели... Загубих всичко. За миг. Връщахме се от море. Един голям тир връхлетя срещу нас. Челен удар. Червена тъмнина. Нищо друго не помня. Повече не ги видях. Наместваха ме кост по кост. Кърпиха ме. Лежах с месеци. Научих езика на жестовете. Трябваше наново да проговарям, наново да прохождам. Изписаха ме. Отново бях сам. Безпомощен. Едва на тринайсет. Появиха се някакви наследници. С претенции. С апетити за къщата. С връзки. Пратиха ме в Центъра за лечение на наркомани. Започнах да се дрогирам. Като влезеш в лудница ставаш луд, не може да си здрав. Като влезеш в затвора ставаш затворник, не може да си друг. Ставаш белязан. След година нямаше къде да отида. Вече нямах дом. Скитосвах. Друсах се. Живеех ден за ден. Един свещеник ме прибра. Издейства по линия на Червения кръст да отида в Испания. В наркокомуна. Вече съм чист. Върнах се, решен да ви намеря. Вие бяхте сламката... Съдбата ме доведе до твоя праг. Бях ошашавен от щастието да те срещна. Да те позная... Не знаех как да ти кажа. Не можех... Страхувах се. Сега съжалявам. А ти, защо не ме позна ти? Нали кръвта говори... Не усети ли, говедо, че аз съм твоето теленце... Твоята детска играчка. Малкото боклуче... Тя ще се върне, зная го. Щеше да е толкова хубаво... Щеше... А сега... Е, вече си там, в дома на светлината. Усещам, ти си в този слънчев лъч. Чувам как трепти. Как звъни. В него има музика. Душата ти ликува... Там, където пробожда земята, тя също трепти. (Удря в такт по барплота, барабани с ръце. Ударите ту се засилват, ту заглъхват. Ту единични, ту в серии. Като във втора сцена.) Трептенето... Вибрациите... Звуци от безкрая. В съзвучие с нас... Като песен... А-а-а-а-а... (Все повече извисява глас. Пее без думи.)

 

 

 

 

ТЯ: Дами и господа. Скъпи гости. Приятели…

ТОЙ: Голям майтап! Май и аз се вълнувам.

ТЯ: За пръв път откривам изложба. Провидението пожела да изпълня един съкровен дълг към паметта на автора.

ТОЙ: Няма такова нещо. Никога никого не съм задължавал.

ТЯ: Той мразеше откриванията на изложбите си.

ТОЙ: Права си.

ТЯ: На много от тях не присъстваше. Но на тази, посмъртната, аз съм сигурна, че е сред нас.

ТОЙ: Айде бе! Пък се правите, че не ме виждате!

ТЯ: Гледа някъде там, отгоре. Надсмива се на суетата. И аз знам какво би казал, ако имаше тази възможност.

ТОЙ: Умирам от любопитство.

ТЯ: Той щеше да каже: Майната ви. Обичам ви!

ТОЙ: Обичам ви. Майната ви!

ТЯ: Пред хората той играеше роли, за да предпази душата си.

ТОЙ: Ти беше по ролите, не аз.

ТЯ: Аз бях щастлива с него.

ТОЙ: За пръв път го чувам.

ТЯ: Десет години. Минаха като сън.

ТОЙ: Най-черната дупка в живота ми.

ТЯ: Беше прекрасен човек.

ТОЙ: За кого говори тя?

ТЯ: Думата “талант” за него трябва да се изписва само с главни букви.

ТОЙ: Може. Това може.

ТЯ: Той беше ангел…

 ТОЙ: Аз и ангел? Трябва да е за някой друг. Това не съм аз. (Към тях.) Лъжеш! Лъжете! Никога не съм искал да бъда това, което вие сте виждали в мен! Бях шут за вас. Болен. Луд. Аз имах мисия! Вашият егоизъм не ви позволяваше да видите моята мисия!

ТЯ: Животът му е една картина. Която, за съжаление, остана недовършена…

 

Ръкопляскания. Шумът постепенно заглъхва.

 

ТОЙ: Отидоха си. Слава богу.

ТЯ: Ето ни отново сами.

ТОЙ: Сега и ние ще си отидем. Всъщност аз вече съм си отишъл.

ТОЙ: Усети ме, дяволът!

ТЯ: Все още го чувствам край себе си. (Прегръща една от картините. Целува я.)

ТОЙ: С мен не беше толкова нежна.

ТЯ (на ТО): Само две откупки.

ТОЙ: Това ме успокоява. Значи след смъртта си не съм нито по-голям, нито по-малък талант.

ТЯ: Майната им на парите. Не съжалявам…

ТОЙ: Не е важно да имаш пари. Важното е да не ги мислиш.

ТОЙ: Ей, най-после се намерихме. По-добре късно, отколкото... по-добре. Защо беше всичкото това лутане? Спокоен съм. Най-накрая съм спокоен. Сега вече мога да седна в небесната кръчма. И да ударим по едно с Дядо Господ. Нали ме чакаш, Господи? Чакаш, чакаш! Виждам как чакаш. С едната ръка ... С другата държиш чашата…