ФАКЕЛ

Разсъждения по повод една книга

04.01.2013 | автор: Рада Москова 4

Много ме разтревожи краят на книгата „Студентът по хармония“ на Красимир Дамянов с тази, спомената мимоходом сцена на гроба на Венко Христов. Не обичам думата „доносник“! С такова удоволствие някои я употребяват! През 98-а със сестра ми прочетохме досието на баща ми, за него бяха писали двама души, единият доноси, другият – оправдателни сведения. Днес биха нарекли и двамата доносници. За това реших да опиша нещо, на което бях свидетел. Един истински доносник, който направи от това кариера. Бих искала, ако е възможно, Кр. Дамянов да го разбере. Дано тези "разсъждения" не звучат като донос. Не бих се занимавала с Венко Христов, ако не беше тази книга и то – самият й край. Понеже съм писала сценарии, го виждах като картина – кадър от филм. И в него се съдържаше огромно обобщение.

Зачетох се и във втората книга на Красимир Дамянов: “Студентът по хармония”, посветена на Виктор Пасков. С интригуващата документалност, с таланта да въвлича в разказа си, с вътрешната енергия, гъстотата на емоцията, с драстичната откровеност и острия вкус на езика Красимир Дамянов по някакъв начин ми напомня „По пътя“ на Керуак. Автентичност. На писателя. Вероятно – и на човека.

Покрай имена, които не изпитвах нужда да разконспирирвам, в книгата открих и едно познато. Венко Христов. Съученик на мъжа ми. Известен още от гимназията като покерджия. Блъфьор. С прякор Фуше.

Авторът му е направил възхитителен портрет - очилца, през които очите му насърчително блещукат, бавно говорене – хъм, мън, многозначителни паузи, в които се мъти някакво грандиозно съждение. (Представям си как с Виктор Пасков са се радвали на одобрението му.) Говорело се, че е доносник, но какво да донася за тях? Таланта им? Съзнавал го е, не беше глупав, радвал се е на ролята на техен благодетел.

Бащата на Венко – Ерофим Христов, е бил рентгенолог с голяма частна практика, със собствен рентгенов апарат в същия апартамент над безистена, описан в книгата, много богат. В кръга на лекарите, свързани професионално, се разбрало, че именно той е препредавал в държавна сигурност разговорите, докарали бедите им.

И тъй – краят на 40-те години. Три момчета, вече студенти, си говорят, че ако се обяви война на Югославия няма да отидат да се бият. И от този разговор се произвежда “военен заговор срещу България”. (Било е времето на монтираните процеси.) Официален доносник – прокурорски свидетел – Венко Христов (с посредничеството на баща му, предполагам). Подсъдим – един от тримата – Антон Тошев. Тони. С петнайсет годишна присъда. (Май имаше нещо, свързано с произхода му?) Третият, казваше се Люли, поддържал обвинението. Не го осъдили.

Познавах Тони след като излезе от затвора. (Не помня колко години беше излежал.) Жена му ми беше приятелка. Разказа ми, че ако нощем на сън случайно докосне косите й, се будел с вик. При ареста го държали натъпкан с 40 души в единична килия. Три дена. Лицето му, завряно в брадата на някакъв поп. Никаква възможност да помръдне. Дишал брада, преглъщал брада. От тогава всеки допир до коса го влудявал. Работеше в Синстро – синодално строителство, следвал беше строително инженерство. Но с това досие, щом дотрябваше виновен, го вкарваха отново в затвора. То беляза живота му. За последно го съдиха за много пари. И пак – в затвора. След време се доказа, че някакъв чиновник си ги беше отнесъл във Виена. Умря през 70-те години. Млад. От рак на белите дробове.

Кариерата на Венко в културата се дължеше на таванската стая в другата им къща на гърба на пл. „Славейков“. В нея влиятелните му приятели проучваха на смени женската фауна. (Лансира го Максим Наимович.) Пишеше компетентно за американската литература. Английски не знаеше. Ползваше материали на Огнян Вартоломеев от полски списания. (Преводите на Кръстан Дянков още не се бяха появили.) Беше майстор блъфьор. По едно време прочетох, че работел над някаква критическа книга, май тъй и не я доработи. След развода с първата му жена, бяхме престанали да се виждаме. Един ден се появи в ролята на лектор към ЦК на профсъбрание в театъра, където работех. (Очите му зад очилцата все тъй разбиращо блещукаха.) Разясни ни международното положение. Прочетох с любопитство описанието на пищното му погребение. Рак на белия дроб! Като на Тони.

Овъргалян, облъскан в българската кочина Красимир Дамянов решава да се махне от България. На раздяла отива за сбогуване на някои скъпи за него места. Едно от тях, наред с родителския му дом, гробът на Венко. Бях поразена. Този писател пред онзи гроб?! Каква двойка! (Блъфът продължаваше и от онзи свят!) Виждах ги като в кадър от филм. Две личности, едната автентична, другата фиктивна – страховита метафора на българския ни живот.

« назад

КОМЕНТАРИ

Анонимен 06.01.2013 11:47 | #4

Как и подозирах‚ става дума за маниакалност и омраза. Понеже сме християни‚ няма да ви затрием‚ но ще ви трием винаги‚ когато повръщате змии на наша територия. Явно те също не ви понясат и гледат да се освободят от вашата боледуваща душица. Румен Леонидов

Анонимен 05.01.2013 18:48 | #3

Коментарът го премахнах аз – администраторът и редактор на сайта П. Колев‚ защото вие‚ уважаеми‚ злоупотребявате – един и същи коментар слагате под път и над път. Освен под текста на Рада Москова‚ с който той няма нищо общо‚ сте го сложили веднъж на 29.09.2012 под статия на Р. Леонидов /отново без връзка с основния текст/‚ после пак на 4.12. под отзив за премиерата на „Макбет“ в Благоевградския театър‚ където‚ да речем‚ поне имате формален повод да изразите неприязънта си към Теди Москов‚ макар той да не е режисьор на споменатата постановка. И за да не съм голословен – ето линковете: http://www.fakel.bg/index.php?t=2295‚ http://www.fakel.bg/index.php?t=2181. Понеже ни обвинявате в цензура и триене‚ ви предлагам сам да изберете на кое от двете места да оставя вашия коментар и на кое да го премахна. Мисля‚ че така е демократично. Иначе‚ бъдете кавалер и ако имате нещо да делите с Теди Москов‚ спорете с него‚ а не с майка му.

Анонимен 05.01.2013 13:10 | #2

Не съм трил нищо‚ за какво става дума? Кажете или ми пишете на sndg_rl@abv.bg Ще се запитам администратора‚ ако е нещо сериозно‚ но ако става дума за вулгарни изрази‚направо излизай на двора... Румен Леонидов