ФАКЕЛ

Четири поетични състояния на Иван Ланджев

08.01.2013 10

***

Нека не го отричаме,

ние двамата с теб сме лишени от шансове

като онези камъчета по брега, които първи

се виждат и затова не остават там дълго.

Все някой ще ги вземе, ще им отнеме почвата:

любопитното дете ще ги напъха в джоба си

или всезнаещата вода ще ги придърпа обратно,

защото така трябва.

Ще си платим за щастието, което ни отличава.

Твърде безсрамно стоим под сибирското слънце.

И нека не го отричаме,

нашата естествена склонност към падение

е по-красива от доброто начало в нас.

Искам да кажа, че всичко е наред – нека вината

бъде наша квартира.

Най-дълбокото езеро днес е отключено. Така че

хвани костеливата ми ръка и заповядай с мен

в прохладната стая на дъното.

При амфиподите долу ще мернем и него –

доброто начало в нас.

Байкал, 2012

Мотив

Точно в този момент диригентът кихна.

Палката му полетя,

описа прекрасна парабола

и удари един от прожекторите.

Искрата беше кратка, но достатъчна.

Завесата се впечатли и пламна,

до диез минор замлъкна,

оркестърът заряза инструментите,

публиката изостави най-скъпите места.

Стана пожар насред сцената.

Насред пожара станаха сцени.

Първите жертви паднаха пред изходa,

стъпкани от вторите.

“Ще има уволнения“,

подсмърчайки

помисли

диригентът.

докато носещата стена се пропукваше,

пропукваше,

пропукваше

с грохот,

на втория балкон критикът в мен

не спря да ръкопляска.

Тукашен блус

Ние караме по тези две напукани, единствени платна,

по лошия балкански път.

Срещата ни е колкото невъзможна,

толкова и неизбежна.

Давай.

Зверовете ще се откажат да ни гонят,

ако не побързаме.

Пейзажът ще спре да ни се присмива,

ако не побързаме.

Някой ще изглади несъответствията. Музиката

ще съвпадне с картината – ако не побързаме.

Виж малките светци, висящи от огледалата ни

за задно виждане: тресат се все по-заплашително.

Изглежда знаят.

Произшествието е все пак някакъв шанс

да тръгнем заедно.

Малък град

В ръждивия хотел с прозорци към площада

есента има запазена стая.

Жените с тежък грим ще се омъжат млади,

а мъжете ще изтеглят заем.

Общината с часовника твърди, че е денем.

Заровете са във въздуха от четвърт век.

Табладжиите ги чакат в парка – усъмнени,

но какво друго да прави човек?

Все същото синьо в косите на лелите

и пак си говорят, че май ще вали.

Времето тръгва някъде след табелата,

която лъже, че сте добре дошли.

« назад

КОМЕНТАРИ

Анонимен 24.03.2019 17:43 | #10

Плитко‚за жалост :(

Анонимен 12.06.2013 12:14 | #9

Скоро не бях се зачитала така в стихотворения скоро‚ страхотни са. Това за малкия град... все едно е писано за моя град! Страхотно‚ поздравления! Това е то да си поет - да пишеш за нещо свързано с теб‚ но всички да се припознаят в него! :))

Анонимен 27.01.2013 21:00 | #8

Изключително !!!Радвам се‚ че има такива талантливи и интелигентни млади хора. Това е искрица надежда в тъжното чалгаджийско ежедневие. Само един простак може да каже‚ че това е лоша поезия‚ но простаци дал Бог.

Анонимен 22.01.2013 20:20 | #7

Чух го и ”При Мамута”... Много закостенели мозъци могат да не възприемат‚ но защо талантът трябва да се впечатлява от посредствена критика?! Енергия‚ свобода и ерудиция - прекрасна поезия!