От списъка с 66 претенденти за литературния Нобел през 1962 г. академиците са избрали петима финалисти. Освен Стайнбек, номинирани били датската писателка Карен Бликсен, автор на романа „Извън Африка“, френският драматург Жан Ануи, британските писатели Лорънс Дърел и Робърт Грейвс.

Ето как е коментирал създалата се ситуация един от членовете на Нобеловия комитет Хенри Олсон. Карен Бликсен починала, преди да бъде присъдена наградата /по регламент, с нобелова награда се удостояват само живи хора/. Според Олсон, докато бил жив Езра Паунд, когото той смятал за ненадминат майстор, просто нямало как да се даде наградата на друг англоезичен автор. За Дърел, автор на „Александрийски квартет“, се приело също така, че е написал твърде малко, за да заслужи наградата.

По метода на изключването изборът паднал върху Джон Стайнбек, автор на романите „На изток от рая“ и „Гроздовете на гнева“. Това решение било силно критикувано, включително и от самия Стайнбек, който смятал, че не заслужава наградата. По мнение на критиците, ранните му произведения били много по-силни. В предишни години Стайнбек бил номиниран осем пъти за Нобеловата награда.  

Формулировката на Нобеловия комитет за присъждане на наградата на Джон Стайнбек звучала така: „За реалистичния и поетичен дар, съчетан с мек хумор и остър социален поглед“.