Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

„Дъждовни перли” представя на български поезията на Рабиндранат Тагор

08.06.2013

Събраните в томчето преводи на стихотворенията на големия индийски поет дължим на издателство „Гутенберг“.

Рабиндранат Тагор (1861-1941)започва да превежда своите песни на английски през 1912 г., по време на едно пътуване по море към Англия. След като пристига на Острова, той продължава това си начинание с помощта на Уилям Бътлър Йейтс, който в разговор с Езра Паунд нарича индийския просветител „поет, по-велик от всички нас”.
Тагор получава Нобелова награда за литература през 1913 г. и по-късно превежда стотици свои и чужди стихотворения, песни и притчи. Те стават популярни по цял свят, въпреки че част от посланието и звученето на бенгалските текстове се изгубва при предаването им на друг език.
Сред почитателите и преводачите на Тагор се нареждат: Сен-Джон Перс, А. Жид, П. Валери, Р. М. Рилке, И. Бунин, Б. Пастернак, Г. Мистрал, П. Неруда, Х. Р. Хименес, много от които също са Нобелови лауреати.
Самият Тагор пътува по целия свят, а творчеството и обществената му дейност са посветени на универсализма и се превръщат в първия по рода си опит за изграждането на мост между културите на Изтока и Запада. Както заради личните му произведения, така и заради авторизираните преводи и интерпретациите на източни текстове, Тагор е считан за най-внушителната фигура в културата на съвременна Индия.
Много от произведенията в настоящата антология не са издавани на български. За първи път са събрани и представени на едно място всички стихосбирки, които Рабиндранат Тагор превежда и публикува приживе, както и посмъртният му сборник „Стихотворения” (1942).
 
 
РАБИНДРАНАТ ТАГОР
 
С Т И Х О В Е
 
Където има прокарани пътища, аз изгубвам своя път.
 
В необятната зима, сред синьото небе, няма и следа от просека.
 
Проходът е скрит от птичите криле, от звездните огньове, от цветята на странстващите сезони.
 
И питам сърцето си: дали кръвта му носи мъдростта на невидяния път?
 
VІ, СЪБИРАНЕ НА ПЛОДОВЕ (1916)
 
 
* * *
 
Една нощ размишлявах над пропилените си дни, когато ми се стори, че те чух да мълвиш:
„В безгрижните си младежки пориви ти оставяше всички врати на дома си отворени.
Светът влизаше и излизаше, когато си пожелаеше – светът със своя прах, съмнения и безредие, и със своята музика.
Заедно с необузданата тълпа идвах и аз, отново и отново, непознат и непоканен.
Ако пазеше вратите си в мъдро усамотение, как бих могъл да намеря своя път към дома ти?”
 
58, ДАРЪТ НА ЛЮБИМИЯ И ПРЕСРЕЩАНЕ (1918)
 
 
* * *
 
Неспирно диря своята същност;
но как мога да позная
беглеца, мяркащ се в сънищата
с изменчиви образи и маски?
Често съм чувал неговия глас
в сърцето на собствените си песни,
но никога не съм знаел къде живее.
Часовете минават, светлината гасне,
а прощалната мелодия, довяна от вечерния бриз,
идва от флейтата на някакъв пътник.
 
СТИХОТВОРЕНИЯ (1942)
 
 
* * *
 
Хилядолетен воал се спусна между теб и мен,
когато ти извърна лице и се сля с миналото,
а там подобно на призраци витаят онези,
изгубили пътя на любовта в плашещия здрач на съмнението.
Разстоянието помежду ни е съвсем малко –
тънък поток; при ромоленето си
неговите струи сплитат спомена за нашата
раздяла
с патоса на твоите отминаващи стъпки.
И всичко, което мога да ти предложа,
е музиката на неизречената любов,
за да може тя да те последва и да изчезне.
 
СТИХОТВОРЕНИЯ (1942)
 
Преведе от английски: Николай Тодоров
 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: