Смъртта на митрополит Кирил предсказана в книга11.07.2013 Мистериозната смърт на варненския духовник е описана с пълни подробности в книгата "Небеса от грях".
![]() Любопитното е, че романът, издаден от издателска къща "Труд", излиза през септември 2012 г., а е написан 5 години по-рано.
Автор е Лора Лазар - псевдоним, зад който се крие писателка от Търговище. В следващата си книга тя описва подробно и атентат срещу много известен политик.
Кирил Варненски бе застигнат от нелепа смърт. Във вторник сутринта духовникът се удави в морето в местността Траката, близо до резиденция "Евксиноград".
В романа "Небеса от грях" един от главните герои е Варненско-Великопреславски митрополит, наречен Теофил. Но светското му име е... Богомил. Точно както се казва и починалият митрополит Кирил. Героят Теофил се удавя в местността Драката (сменена е само първата буква).
![]() Лора Лазар е ново име в българската литература.
В края на 2011 година на българския книжен пазар се появява първият й роман "Чашата на проклятието", определен за победител в обявения от издателство „Ера” и сайта „Аз чета” национален конкурс за криминален роман или разказ „По стъпките на Агата Кристи” в категорията „Роман“. Вторият роман на Лора Лазар „Грешният квартал” /2012 г./ е публикуван от „Изток - Запад” и е включен в поредицата Magica на издателството. Най-новият роман на авторката е "Убиец назаем" отново е издаден от "Изток-Запад" и е на книжния пазар от март 2013 година.
Лора Лазар е автор на пиесите „Мементо”, „Графити”, „Дом за Коледа”, „Час на класа” и "Роза върху лед".
Авторката е завършила Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“ в град Казанлък и Софийския университет „Климент Охридски”, специалности „История” и „Философия” със специализация по "Културология".
/откъс от книгата "Небеса от грях"/
3 Продан
– Ку-я-е-иии-кр!
Изкрещя някой в ухото му и отец Продан се събуди. Мамка им гларуси! Само една въздушна пушка да имаше! Кой дявол ги събира на покрива? В пет часа сутринта им е оперативката и отлитат към морето.
Къде са му хавайските бермуди? Пак ги е изпрала. Ще му изпере късмета някой ден! Продан се изми набързо, облече първата тениска, която му попадна, и едни стари бермуди. Няма да облече расото от сутринта, я! Двайсет и един градуса е още отсега. Който иска да ходи все в расо, да ходи. Без него. Беше мърляч. Знаеше го, но не му пукаше. Нахлузи едни чехли и излезе от дома си.
Няколко гларуса изкрещяха обидено подире му. Стар колега им е все пак. Когато той беше “гларус”... Най-сладките заповеди, които е получавал като ченге. Златно време. Бройкаш, чукаш и даваш отчет в Държавна сигурност. Е, не случи на шпионска афера и звездата му си остана самотна на пагона. Ама пък беше... А оная германка, чийто задник бе по-голям от тъпана на ансамбъл “Лудогорие”? Голям зор видя. Все едно месеше огромен козунак за Великден.
Да вземе да мине през кръчмата, или да ходи направо в храма... Божиите дела могат да почакат, а земните винаги са спешни.
Продан седна така, че да вижда храма. Една градинка делеше кръчмата му от църквата. Ей тъй, за благоприличие. Той имаше и по-добри оферти, ама друго си е да е наблизо. Изкараш службата и надзърнеш в кръчмата. Иначе ще го окрадат, докато се обърне.
След малко от кръчмата излезе млад мъж.
– Ето, шефе – и постави огромна кана с кафе на масата и една чаена чаша.
– Богдане, казал съм ти сто пъти поне. Ще ми викаш “отче”!
– Да, отче.
– Днес и Теофил ще идва – въздъхна Продан.
– Кой?
– Митрополит Теофил, началникът ми от Варна.
Когато се замонаши, Богомил прие името Теофил. Богомил, Теофил, все тая. Късметлия е копелето! Наистина е Богу мил. И Продан да имаше вуйчо владика...
Да не говори така за началника си. Ако не беше Богомил, къде щеше да бъде Продан сега? Едно изритано от службите ченге. Най-много да беше станал бодигард. Да лиже задниците на богатите. Когато Теофил го ръкоположи за свещеник, Продан се зарече никога да не забравя кой е неговият благодетел.
– Какво ще има в църквата? – прекъсна мислите му Богдан.
– Ти не четеш ли местната преса? Не слушаш ли радио?
– Тц.
– Днес се празнува сто и петдесет години от построяването на църквата. Голям празник!
– Тъй ли? – учуди се Богдан. – Че тя изглежда съвсем нова.
– Постегнах я, затова.
Да се похвали, че току-виж Богомил забрави. Наскоро основно почисти белия варовик, който покрива външните стени. Вътре един местен художник освежи цветовете на стенописите. Бабите лъснаха месинговите свещници. Всичко от дарения, тъй като митрополията не даде нито лев.
– А сега ме остави да си изпия кафето – набързо отсече Продан.
Така обичаше първото кафе – горещо и да го пие бързо и сам.
След малко прислужницата при храма помете външната стълба и лисна кофа вода. Време е да върви. Продан се надигна и с бавни стъпки тръгна към храма.
Вътре още е хладно. Жените добре са почистили. Бог ще ги възнагради, защото касата е празна. Бедна енория. Храмът е пълен само по Коледа и Великден. Богатите хвърлят по някой лев, за да откупят Божията благословия. Иначе са безбожници, ама на кого му пука! Днес могат и да се отпуснат. Когато Богомил е тук, надпревара има кой ще даде повече. Все едно на търг разиграват църквичката. Натегачи!
Имаше още нещо да свърши. Да. Подаръкът за Богомил. Къде я завря тая Библия? Оня ден бабите я намериха в шкафа на притвора. Старо издание от хиляда осемстотин шейсет и четвърта година. Тогава я поиздуха и я остави на олтара. Трябваше да я почисти – не беше бутилка вино, която да поднесе с многогодишен прах по нея.
Намери я пак на олтара, където я беше оставил. С твърди корици, дебела хартия, тук-там слепени от влагата страници. Тежеше – нямаше да я предава на вторични суровини, просто отбеляза факта. Дали няма бележки от историята на храма? Последната страница беше написана с дребен и четлив почерк. От стария свещеник преди него – поп Пейо. Май цитати. Подредени един под друг:
Който потуля грешки, търси любов, а който
отново напомня за тях, търси правдата.
Един се показва за богат, а няма нищо; друг
се показва за беден, а има много богатства.
Радост за човека е неговата благотворителност
и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът.
Той позна жената; и тя зачена и роди,
и рече: придобих човек от Господа.
Но се бави да изпълни обещанието си,
както някои смятат това за бавене.
Добрият оставя наследство и на внуци,
а богатството на грешника се пази от Юда.
В това време цар Ирод тури ръка
на някои от църквата, за да им стори зло.
Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква,
а да говорят на себе си и на Бога.
Едно време не са ли ги учили как се цитира Светото писание? Какво ги е подредил като стихотворение? И не са точни. Май не са точни. Все знае това-онова.
Последните редове са най-интересни: “Прости, Господи, мен грешния! Сърце не ми даваше да отнеса тайната в гроба. Бог да се смили над душата му. 9 ноември 1986 г.”.
Повече за Лора Лазар и творчеството й ще намерите тук
|
|
|
© 2010-2013, Факел. Дизайн и изработка MITRA PR и ApplaDesign.
|
|
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар
Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.