Роман Кисьов е роден през 1962 г. в Казанлък. Отраснал е в Русе. Завършил е Художествената гимназия в родния си град и Националната художествена академия в София, специалност живопис, в класа на акад. Светлин Русев. Работил е като художник в Русенската опера, като уредник в Градската художествена галерия в Казанлък, като преподавател по изобразително изкуство и др. Живее в София. Твори в две направления – поезия и изобразително изкуство. Самостоятелни изложби – в София, Виена и Берлин. Участия в групови изложби в България, Италия, Македония и САЩ, както и в международни пленери по живопис Гърция и Македония). Илюстрирал e десетки книги на световни поети. По неговата поезия е заснет късометражният филм Вратите на рая (БНТ, Телевизионен център – Русе, 1996, реж. Пенка Шопова).
Включен е в поетически антологии в България, Румъния, Сърбия, Македония, Индия и Нагорни Карабах, както и в международната антология на английски език Poets for World Peace, Vol. 3 (Поети за световен мир, Канада, Швейцария, 2011). Негови творби са публикувани в авторитетни литературни списания в Русия, Армения, Румъния, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Македония, Косово, Индия, както и в електронни литературни издания в Италия, Гърция, Босна и Херцеговина, Армения. Негови стихове са превеждани на английски, италиански, руски, румънски, нидерландски, датски, гръцки, сръбски, хърватски, македонски, албански, арменски, арабски, хинди, бенгали и други езици. През 1995 г. получава Националната награда за поезия на издателство „Христо Г. Данов“ (за книгата Вратите на рая). През същата година му е присъдена и Наградата за култура и изкуство Сексагинта приста - Русе.
Автор е на поетическите книги: Вратите на рая (1995),  Сянката на полета (2000),
Пилигрим на Светлината (2003), Криптус  (2004, 2007) Гласове (2009),
Hodočasnik svjetla, на хърватски език,  (Slovo, Zagreb, 2008), Словото Пастир, на македонски, (Макавеj, Скопjе, 2010), Poems, на бенгали, (Published by: Prof. Ashis Sanyal on behalf of the 7th World Poetry Festival from Kolkata, India, 2013).
 

 

 

ВЕЛИКАТА НЕДЕЛЯ
 
              “И думите се кръстиха със пясък… “
                                           Одисеас Елитис
 
Пясък между пръстите
Със този пясък
Кръстиха се думите
Със тази пепел
А беше Сряда
И оттогава се нарича
Пепелната сряда
И думите изписаха на пясъка:
Пръст си ти
И ще се върнеш във пръстта*
 
Вода във шепите
С нея кръстиха се думите –
Със водата на клепсидра
И водата се превърна в кръв
Денят бе Неделя
И оттогава се нарича
Великата неделя
И думите приеха плът
И с кръвта си те изписаха
Върху дланите на Поета:
Ти си слово
И ще се върнеш в Словото
На Живота
 
Отворете се вечни порти
И ще влезе Царят на славата!
Кой е тоя Цар на славата? – **
Вечното и живо Слово
Словото
Словото е този Цар
На слава
Слава
Авва***
 
____
*По Битие, 3:19.
**По Псалом 23:7-10.
***От арамейски (avva) = отец, баща;
като обръщение – отче.
 
 
 

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
 
                            “И душа,
                            ако желае да се опознае,
                            във душа чужда
                            трябва да се види отразена.”
                                   Платон (Диалог “Алкивиад”)
                                   Г. Сеферис (“Аргонавти”)
 
1.
И моята душа
поиска да познае себе си –
какво бе тя?
какво е?
 
И моята душа
потъна в свойте дълбини –
да разгадава тайните слова
на свойто съществуване
 
И тогава тя ми каза:
Ти си нещо повече от мен самата
защото аз съм част от самия теб
Но и аз съм нещо повече от теб –
в действителност ти част от мен си
понеже аз съм част
и от Всемирната Душа
 
И аз поисках
да позная себе си –
какво бях аз?
какво съм?
 
2.
Бях само крехко клонче
от Дървото на Живота
а именно към мен прииждаха и кацаха
всичките небесни птици
Мислех си: аз няма дълго да живея
Мислех си че много скоро
ще се прекърша
от тежестта на птиците и плодовете
 
Но аз растях
и растеше броят
на птиците небесни
умножаваха се плодовете ми
аз все повече заяквах
и все по-жилав по-устойчив ставах
 
И се превърнах във дърво
родено
от Дървото на Живота
Корените мои
са Неговите клони
проникнали дълбоко във небето
А корените Му
са мои клони
разклонили се и обхванали земята
 
Ето ме – дърво голямо
с корени в небето
чиито клони – отрупани със плодове –
растат надолу
А стволът
е самата пъпна връв
свързваща
Небето
и Земята
 
3.
И моята душа
ми каза:
Аз черпя сили от Реката на Живота
протичаща през Небесната градина
И аз тека във теб
Защото аз съм твоя сок –
аз съм Сокът
протичащ през дървото на живота ти
 
И аз започнах да се опознавам
вглеждайки се
във водите на душата
отразили – като в огледало –
моя съкровен и тайнствен лик
 
(От „Криптус” – 2004, 2007)
 
 
 

ТОЙ
 
В огледалото погледнах
И видях лицето
на някакъв напълно непознат човек
 
Кой си ти? – тихо го попитах
Аз съм Ти! – отговори Той
Неговият глас
ми беше някак чужд и непознат
но не идваше от вън
а извираше
някъде отвътре в мен
и говореше със моята уста...
 
Не те познавам! – казах
Не се познаваш! – каза...
 
 
ЕДНО СЪРЦЕ
 
Сякаш бе настъпил краят на света:
цяла нощ бурята вилня
а мълния една
разполови сърцето ми на две
 
На сутринта ведно със светлината
Ангелът застана пред вратата –
взря се в мен а после бавно
прекрачи моя праг
 
И аз видях ръцете му прозирни
да изтръгват от гръдта ми
двете половини
на моето издъхващо сърце
 
И видях как Ангелът съединява
половините в едно сърце
И след това видях да го поставя
във своята ефирна гръд
 
И Ангелът тогава приближи –
обгърна ме подобно лъх
и заедно със моя сетен дъх
промъкна се и влезе в мен
 
Пулсиращият ден
изгря в душата ми
 
 
 

СЪБИТИЕ
 
Благославящата ръка
от иконата на Христос
се раздвижва и прави кръстен знак
Младенецът от съседната икона
проплаква в скута на Мадоната
Ангелите от фреските
запърхват със криле
и Светците слизат от стените
 
Само аз единствено
застивам на място
вкаменявам се
и се превръщам
във още една колона от Храма…
 
 
VIA DOLOROSA*
 
Нося своя кръст:
Божий пръст
 
Мъст
На плътта
 
Ръст
На духа
 
_______
* Път на Скръбта (лат.); пътят, по който
Христос носел Кръста към Голгота.
 
 
 

ТАЕН ПЪТ
 
В небето
гълъби летят
 
На земята –
таен път
 
По него
аз вървя
 
Зад мене –
лешояд и ангел
 
Лешоядът ме дебне
и чака да заспя
 
Ангелът го пъди
и замахва с меч-крило
 
Лешоядът се отдръпва
Чака...
 
Ангелът
ме хваща за ръката
 
Аз вървя...
Пред мен е Светлината
 
 
 

ПЪТНИК
 
Кой ли е минал оттук
преди мен?
Локвите по пътя
са всъщност стъпки
пълни със сълзи и пот…
 
 
 

НАДПИС
 
Видях я –
ридаеше на гроба
на своя съпруг
 
Но отнякъде
внезапно долетя една
книжна лястовица
и притихна в скута й
 
Тя разгъна бавно
крилете от хартия…
 
Чух я
да срича на глас
написаното върху тях:
 
“И ще се отворят
        портите на небесата
И ще се отворят
        гробовете на земята …
И всеки гроб ще е утроба
за новородени обитатели
        на рая и на ада...”
 
 
 

ДИХАНИЕ
 
           На Михаил Ренджов
 
На небето –
Бог
На земята –
ние
На земята
в нас
диша Бог
На небето
в Бог
дишат стиховете
В стиховете –
ние
 
Дихание
 
 
 

ЗАВРЪЩАНЕ
 
Блудният стих
се завръща
в дома на Баща си
 
Духът
го обгръща
със милостта си
 
стихОпрощение      
 
 
 

ТОГАВА
 
                 „Моето тяло ще изчезне
                                   в сънищата...”
                           Радован Павловски
 
И тялото ми ще изчезне
във пределите на съня
във безпределния свят
на отвъдната тишина...
 
Но тогава моят дух ще се яви
И моите думи ще се пробудят
от дълъг сън
и ще тръгнат по света...
 
И ще започне в този миг
моят нов и непознат живот –
с невидимо прозирно тяло
и с дух от плът и кръв...