1.

Варненското шествие от зимата на 2013 събори един кмет и едно правителство. Защо точно наричаната „овчедушна, инертна” и прочее Варна първа блокира кръстовищата?

Понеже варненци са под игото – заклещени във всесилията и своеволията на икономическа групировка. Следователно варненци са много чувствителни, когато някой им се налага и ги унижава. Следователно всички варненци отрано дадоха наум диагнозата за тогавашното правителство: това правителство, което прехвърли статута на Морската градина, разреши укрепването на ската, тоест отпуши бъдещата мутренска Алея Първа.

- И то не смее да тръгне срещу ТИМ – казаха си варненци, - дори напротив излиза. Значи спукана ни е работата.

Чудно ли е тогава, че когато през февруари и март 2013 г. шествието минаваше покрай сегашния хотел-галерия „Графит”, шествието внезапно и громко започваше да скандира „МА-ФИ-Я, МА-ФИ-Я”? Не е чудно. Чудното се бе случило години преди това, когато общинският съвет предаде бившата градска галерия на това място и сега там има увеселително заведение. Варненци са унижени, но помнят, не забравят.

10 февруари 2013, 11 ч., неделя, 500 души – протест за тока. Някой ден историците на периода ще я учат наизуст. Това ще го продиктува историческата дистанция.

А на 10 февруари хората се разбрали отново да бъдат там другата неделя. Тогава, на 10 февруари, стигат и до моста, хвърлят яйца по енергото, един е задържан и пуснат. След задържането на човека варненското шествие минава предупредително покрай 1 РПУ.

Само че не изтрайват до другата неделя, а още на следния ден, 11 февруари, отново са пред общината. Вече от 18 ч., пак 500 души. Ала този път полицията е с щитове, спира хората на катедралата, не ги пуска към Аспаруховия мост. Даже полицейски шеф подклажда темата като заявява, че мостът ще бъде бранен.

На другия ден варненското шествие прави знаменитите си маневри. Полицията е с кордон пред катедралата, обаче революционната тълпа я изненадва с хитър обход и заварва полицията в гръб. Почва надбягване по посока моста и улица „Девня”, където е сградата на печалното енерго.

Дори стартират междуособици между протестиращите: наръган е един. Като всичко българско, и протестиращите са на лагери и групи.

Това какво ви говори? За организираност или случайна стихийност? След малко, като посочим участието на варненските вестници, ще се върнем на тоя въпрос.

На 5-ия ден протестът се еманципира срещу кмета, а само след седмица е срещу централната власт.

За капак някъде по това време пак шефът на полицията обявява, че ще вадят и водните оръдия. Това, разбира се, предизвиква силно любопитство у варненската младеж и броят на протестиращите бързо нараства. След глупостите с моста и водното оръдие шефът най-сетне кандисва и заявява, че и редовите полицаи подкрепят протеста.

И наистина! Оттам нататък полицията действа солидарно, но и професионално – не провокира, а патрулира големите тълпи, а като останеха малко, раздробяваше протестиращите на групи.

Ако сравните варненското шествие със столичните протести месеци по-късно, от лятото и есента на 2013, вече по съвсем друг повод, ще видите голямата разлика: всеки варненец, който е протестирал, знае как хората заставаха с телата си пред щитовете на жандармерията, за да ги пазят. Варненски символизъм. Сравнете с щитовете на жандармерията, излъчени в праймтайма на 23 юли 2013 да пробиват път на белия парламентарен автобус.

По скоростта, с която се движи. На грандиозния 17 февруари шествието се движеше бавно, в състава му имаше хиляди възрастни и невръстни дечица, майки с колички. На 18 февруари, понеделник, шествието разви такава скорост, че за нула време стигна делфинариума, завъртя през квартал „Чайка” и се върна пред общината, където бе пресрещнато от тълпи закъснели протестиращи. Беше съставено от млади хора. По-възрастните едва догонваха опашката, повечето се отказаха. На няколко пъти организатори-водачи крещяха на челото да спре, но не би.

Също така съставът на едно шествие се познава и по знамената в челото. Ако са много, ако са с огромен транспарант и тъй нататък, значи съдържа всички елементи на организираната манифестация. Защото варненското шествие в началото бе организирано. Но бе и неорганизирано – нямаше познатите трибуни и микрофони.

Факт е, че Варна никога след 1989 година не бе виждала толкова хора, колкото на 17 февруари 2013 година.

Варненското шествие от 17 февруари е малко да се нарече грандиозно. То обхвана всякаква възраст, пол и занятие. Денят бе хубав и това увеличи грандиозността.

Представете си шест платна, пълни с народ. Посока – Аспарухов мост. Представете си: челото на шествието е на моста, а краят още не се вижда на Полиграфията!

Всякакви форми на гюрултия: свирки, тромбони, фанфари, вувузели, лъжици и тенджери, сирени и прочее, и прочее, и прочее.

Знаменитото чучело с надпис КРАДЦИ, което сетне ще бъде изгорено; ковчег за ЕРП-тата и обесено друго чучело пред общината.

При гледката на това тълпище жандармерията хукна към моста. Там бързо го изостави и хукна към енергото. Но навсякъде жандармерията сваляше щитовете, а хората заставаха пред тях, за да ги пазят. Те са наши, казваха хората.

Оставено само на себе си, варненското шествие не премина моста. И слава богу! Не знам дали Аспарухов мост е изчисляван да поеме тропащи хора по цялата си трикилометрова снага.

Казахме, шествието бе организирано, но и неорганизирано. Още едно доказателство. Обикновено някакви оратори ръкомахаха нещо на руския паметник до общината, обаче шествието нетърпеливо стъпваше на пътното платно, блокираше пътя и тръгваше да протестира. И тогава по най-смешен и нелеп начин водачите, ораторите, организаторите хукваха след него и го гонеха.

След чудото на 17 февруари се запали и Орлов мост в София и в страната.

А знаете ли как се мери количеството на едно шествие? Сигурно знаете, понеже по време на парламентарните протести през лятото на 2013 полицията стана за смях с посочваната численост на столичното шествие.

Можете сами и с невъоръжено око да си изчислите шествието. Броите колко души има примерно на 10 квадратни метра, следите колко време се точи шествието и смятате дължината му спрямо скоростта на ходене. Проста работа. Но грандиозното не идва само от количеството. Трябва и качество.

Но за качеството, тоест за хората, които съставяха варненското шествие, след малко.

А аз, редовият шестващ, какво си мислех в онези моменти? Аз си мислех каква реч бих дръпнал, ако случайно се окажех на трибуната. Ей така, бях си го задал като интелектуална задача. Речта хем да е вярна, хем да е реторически опрятна. Сиреч с изискванията за такъв тип речи: реторични и обикновени въпроси, кратки, ясни и еднозначни тези, без двусмислия и многосмислия, с кратки и точни отговори, с повече цифри; най-важното плясваш още в началото – а в края задължително категорични изводи плюс призив за действия. Точно по правилата на рекламното послание!

И ето какво измислих:

 

 

Хе, чета сега речта, наивностите и прогнозите й и си мисля: следващото правителство нямаше и 6 дена, но пък се оказа и антихуманно. Но това в дебели скоби.

Не мога да опиша букета от плакати и остроумия, лозунги, снимки и колажи, които можеше да се видят във варненското шествие. Човек трябва да седи на едно място минути и часове, за да мине цялото това пъстрило пред очите му. Интелигентният човек би се зарадвал искрено и дълбоко от тоя творчески и граждански устрем. Записал съм си някои от лозунгите, съжалявам, че не направих инвентарна книга на лозунгите във варненското шествие. Призовавам днешните столични протестиращи да запишат всеки лозунг, всяко остроумие на народния творец.

Обаче, дами и господа, вие трябва добре да разберете каква енергия се крие в едно човешко шествие. По-голяма енергия от тази на океанските дълбочини.

Защото протестът е сбор от лични протести. А много малка част от тези лични протести става известна на света. Ето как изглежда един типичен протест.

На едно от шествията пред мен вървеше девойка. Тя бе написала нещо на листче, А4 формат, бял копирен лист, с химикал. Даже и аз не успях да го прочета. И това момиче вървеше с ясно усмихнато лице, вдигнала ръка с нейното листче – и това можеха да го видят двама души зад нея. От 20 хиляди. Това е енергията на един протест. Никога няма да забравя лицето на момичето, беше възторжено и помня как тръпки ме полазиха и си помислих: ето, сигурно тя е тихо момиче, скромна, плашлива, така е в живота, ала в шествието тя е смела, категорична и щастлива - и лицето й грее във възторг. А нейният протест в тълпата е невидим, господи. Може би затова му давам живот сега в тоя спомен.

На 3 март Пламен Горанов се самозапали и изгоря пред община Варна. Неговият протест тоест бе повече от видим.

Аз на колко години ви се струвам? Пламен бе мой набор, родени сме в една и съща година. Аз не го познавах. Но странното е, че на 17 февруари го видях и снимах. Беше колоритен гръб на някакъв човек, с туристическа раница, с някакви метли по нея. Лицето му видях сетне от снимките след трагедията.

А във варненското шествие животът бе весел. Като махнем споменатите надлъгвания с полицията от страна на варненската младеж, случваха се и показателно-занимателни неща. Например магазин за боя взе да предлага 20 процента отстъпка, ако боята бъде купена за плакати.

- Добре, де – ще си кажете – само на 17 февруари ли беше цялата работа?

Не. Шествието на 19 февруари бе не по-малко знаменито. Шествието посети паметника на Васил Левски. Цялата Морска градина грейна от запалени свещи, набучени околовръст в пръстта. Ето това бе истинско поклонение пред Апостола, а не класическите поколенчески гевезелъци. Шествието бе поведено от Левски – хората тръгнаха с неговия портрет в ръце.

А когато стигнаха катедралата, хората ревнаха българския химн – имаше сбор на знамената. Радвам се, че бях на 19 февруари 2013 във Варна.

На 20 февруари правителството подаде оставка.

 

Когато си мисля за Пламен, който пламна през общината, ме чопли един въпрос. Той се запали рано-рано сутринта. А защо именно е избрал този час? Мисля си, да не би пък да е искал да спести жестоката гледка на многото хора, които биха били там в по-късни часове? Дали пред такъв един трагичен личен жест Пламен не е мислил и за шока за околните?

Знае ли някой.

Ден след трагичната му гибел пред общината започна грамадата. Апропо, тя оцеля и лятото, въпреки величието на варненския общински съвет, който най-искрено се уплаши, че тая грозна гледка, тая грамада, тая грозотия ще изгони туристическите гости на града.

След падането на правителството варненското шествие сложи на мушката за отстрел варненския кмет. По-рано варненски треньори организираха снимка на деца с плакати, подкрепящи кмета. Това гадно нещо е същото като така наречения контрапротест, организиран от поддръжници на аферата Орешарски.

Не че останалите дни на протест не бяха много посетени и интересни.

На 3 март варненското шествие изписа с тела БЪЛГАРИЯ пред катедралата. Перманентно се обявяваха огромни цифри на посещаемост – ала така и не се появи снимка, която да конкурира похода към моста от 17 февруари.

След 8 март протестът рязко спадна, дори снимките от първите страници не са на протеста. И тук идва много интересен въпрос: казахме първите страници. Добре, но на кои вестници?

Двата флагмана на родната варненската преса понастоящем са „Народно дело” и „Черно море”. Първият е на сметката на червен депутат, вторият е в портфолиото на трите варненски букви.

Аз съм се забавлявал във варненската градска библиотека да разглеждам вестниците отпреди години, по-точно от месеците декември 1996 и януари 1997. В онази година бях студент в София и съм свидетел как хората – тогавашни протестиращи – изтърбушиха задния вход на парламента и атакуваха някои прозорци, като преди това издъниха покривите на парламентарните автомобили. Та за някои тогавашни вестници такива събития нямаше! Ако сега падне бомба в библиотеките и останат само техните течения, бъдещите хора няма да знаят, че е имало някакви събития през онази зима.

Поведението на ЧМ: На 11 февруари първи надушват новината, снимка на първа страница с протеста. НД даже преди да се е светнало. След това 2-3 дена отразяват професионално, явно чакайки напътствия. По едно време сменят тона: през тях говори полицията, публикуват се нещо като предупреждения-заплахи към гражданските неподчинения. В крайна сметка ще отразят само най-големите неделни протести – от кумова срама: от 17 февруари, от 3 март, смъртта на Пламен. Е, по най-професионален начин, когато спада вълнението, почват с удоволствие и в тънкости да отразяват разнобоя и скандалите между дирижираните клики от водачи на протеста.

За НД е излишно да споменавам – той става почти хроникьор на протеста във всичките му антиправителствени аспекти. Няма ден без първа страница с протеста.

Тук пак се сещам за горния въпрос – относно организираността / неорганизираността на варненските протести.

Но от този въпрос ми се гади. Още повече като се сетя за разказаното ми от вътрешен за протестите човек, който ми обясняваше за някакъв джиесем за 30 000 лева, който използвали, за да направят капан и да фиксират кой протестиращ на коя хранилка е. Например звънят на един от наръганите организатори от номера на варненски политик, партиен водач, и уговарят нещата: среща, сума, план за действие. Сетне отиват при същия партиен водач и му казват за съответния организатор: „Той те предаде.” А какво да кажа за пуснатите във варненското шествие провокативни бригади с яки момчета с тромби. Когато хората завикат „ТИМ – МАФИЯ” и подобни, мускулните момъци надуваха тромби до възбог. Да контразаглушават.

Че протестът бе мощен и спонтанен, лесно може да се проследи според смяната и еволюцията на обектите на протест. Много любопитна работа.

Първо бяха сметките за ток. Централната власт обеща намаляване.

Второ, протестът поиска падане на правителството. То падна.

Трето, долу варненския кмет. Трудно и с цената на човешка гибел, но и той падна.

По едно време в търсене на следваща цел варненското шествие взе под прицел БДЖ. Блокиране на гарата, искане на защита за националната ценност. Това обаче бързо отмря, когато се сетиха за общинския съвет.

И така, поискаха оставка на варненския общински съвет.

И най-накрая варненското шествие си намери майстора.

Как мислите, дали общинският съвет подаде оставки?

Същото се пренесе през лятото и есента на 2013 година, само че на централно ниво. Сега шествието бе столично, а кърлежът – българският парламент.

Походите на варненското шествие бяха кръстоносни.

И за финал искам да припомня що е историческа дистанция.

Това е да видиш хода на събитията в тяхната логика и цялост, в крайната им цел. Все едно да погледнеш над град като Варна от птичи поглед.

Всичко разказано дотук дали ви се вижда като някакви отдавнашни събития?

Да, ама не.

Минете край общината – грамадата е там. Снимайте я.